България в еврозоната през 2022 година вижда Валдис Домбровскис, комисар за еврото и социалния диалог. Преди броени дни той дойде в нашата страна и обсъди с властите въпроса дали България е готова за приемане на еврото.
Какво очаква България по пътя към еврозоната, как членството ни в нея ще се отрази на икономиката и на хората?
„Благоевград нюз“ потърси коментара на Калина Дурова, докторант по финанси в Стопанския факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“ – гр. Благоевград*.
Калина, често наричат еврозоната „клуб на богатите страни“. Обяснете, какво представлява еврозоната и колко години се чака за влизане в нея?
Рождената дата на еврото е 1 януари 1999 година. Най-напред то е само виртуална валута за безкасови разплащания и счетоводни цели. Три години по-късно се появяват на пазара евробанкнотите и монетите. По този повод дори е имало празнични фойерверки във Франкфурт, където се намира Европейската централна банка.
Еврото е един от символите на европейската интеграция. Страните в еврозоната се отказаха от своите национални валути и приеха еврото за своя официална валута. Единната валута гарантира целостта на единния европейски пазар и устойчивия растеж на страните, като паричната политика се гарантира от Европейската централна банка (ЕЦБ). Днес 19 държави от страните – членки на Европейския съюз използват еврото и образуват общността, наречена еврозона.
Още с договора за присъединяване към Европейския съюз, България е поела ангажимент за влизане и в еврозоната. Но пътят към нея не е лесен, тъй като освен изпълнението на Маастрихтските конвергентни критерии за членство (като стабилност на валутния курс, ниска инфлация, стабилни лихвени проценти и др.), трябва да мине и определен период от време, в който страната кандидатка да покаже, че покрива успешно и устойчиво тези критерии. Задължително се чака 2 години след влизането във Валутнокурсов механизъм 2 (ВКМ 2), но след тях, времето до същинското включване в еврозоната зависи от изпълнението на вече посочените критерии.
В момента, извън еврозоната са седем страни: Хърватия, Унгария, Чехия, Полша, Швеция, Румъния и България.
Какво сочи опитът на страните от Прибалтика, които най-скоро станаха част от еврозоната, а и това им отне сравнително кратък период от време?
В Литва и Естония преди въвеждането на еврото функционираха парични съвети (валутни бордове) и националните валути на тези страни бяха фиксирани към еврото. Латвия, от 2005 година до влизането си в еврозоната, участваше във ВКМ 2 с едностранно поет ангажимент да не допуска колебания на курса на валутата си повече от +/- 1% от централния курс спрямо еврото. Може условно да се приеме, че и курсът на латвийския лат е бил фиксиран към еврото до влизането на Латвия в еврозоната. По вида на валутнокурсовия си режим – фиксиран валутен курс към еврото, трите Балтийски държави бяха сходни с България преди да станат членки на еврозоната
Въпреки, че се говори много за това, че бедните страни от ЕС, приемайки еврото за своя валута, ще изпитат инфлационни проблеми, опитът на Латвия не е такъв. Приемането на еврото в Латвия спомогна за привличането на чужди инвеститори в страната, доведе до ръст в средната работна заплата (1000 евро – ръст с 1/3 спрямо 20 години назад, но и 2/3 спрямо средния размер в ЕС). С въвеждането на еврото в Латвия не се наблюдава огромно нарастване на цените. Независимо от скептичните настроения при влизането на Латвия в еврозоната, пет години по-късно макроикономическите показатели на страната са стабилни. Латвия успя да направи успешния преход от лат към евро.
Какви са шансовете на България?
„Ако всичко е в ход, решението за влизането на България в ERM II трябва да бъде взето до края на март”, заяви еврокомисарят за еврото Валдис Домбровскис, който преди броени дни обсъди у нас готовността за влизането на България в еврозоната.
През лятото страната ни трябва да влезе във ВКМ 2 – механизъм за влизане в еврозоната (популярен като „чакалня за еврозоната“). След това трябва да минат поне 3 години, за да се стигне до приемане на еврото. Първите 2 години за покриване на Маастрихтските конвергентни критерии и една година за оценка на постигнатите резултати и за подготвителни дейности. Членството в „чакалнята“ трябва да стане заедно с присъединяването ни към Европейския банков надзор – това е изцяло ново условие, поставено засега единствено пред България.
„Опитът на всички държави показва, че еврото е добра основа за по-ускорено икономическо развитие“ – думите са на финансовия министър Владислав Горанов, но според него еврото не е „сребърен куршум“, то няма да реши всички структурни проблеми на българската икономика“.
Как и с какво членството в еврозоната ще промени живота на хората? Знаете, чуват се тревожни гласове за поне двойно нарастване на цените, обезценяване на спестяванията….
Много се говори за това, че ще обеднеем двойно. Може би абсолютната стойност на парите ще спадне двойно, заради обменния курс (0,99 стотинки ще са равни на 0,99 цента), но и цените на стоките и услугите би трябвало да се понижат.
Приемането на еврото ще ни донесе и позитиви, като по-ниски лихви, по-прозрачна парична политика и предвидимост за бизнеса, както показва и латвийският опит. Очаква се таксите върху паричните преводи в ЕС и извън еврозоната да бъдат намалени, когато страната ни приеме еврото. Не на последно място по важност, българските търговски банки ще бъдат под надзора на Европейската централна банка, което ще доведе до по-голяма стабилност в банковата система на страната и по-качествени услуги за клиентите.
*Калина Дурова е докторант по финанси в Стопанския факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“ в гр. Благоевград.
Тя е носител на Специалната награда на Асоциацията на индустриалния капитал в България в конкурса „Млад икономист“ – 2018 г., организиран от Съюза на икономистите в България, за разработка с висока практико-приложна стойност на тема: „Регионалните диспропорции в съвременна България: икономически, социални и демографски предизвикателства“.
Калина Дурова спечели и първо място в Седмия годишен академичен конкурс „Д-р Иванка Петкова“ – 2018 г., организиран от Института за икономическа политика с подкрепата на Фондация „Ханс Зайдел“. Темата на разработката е: „Готовността на новите страни-членки за еврозоната от гледна точка на бизнес цикъла“.
