Депутатите в Скопие приеха четири поправки, с които конституционното име на страната се променя от Република Македония на Република Северна Македония.
Заседанието започна в сряда и трябваше да завърши с гласуване най-късно на 15 януари. Според македонски експерти, обаче заради международния натиск за приключване на въпроса със смяната на името депутатите са решили да ускорят процедурата и вотът да е в първите няколко дни.
Поправките минаха с малко над нужните две трети мнозинство (81 от 120 депутати) в парламента, с подкрепата на няколко депутати от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, която ги отхвърля. Решението „отваря вратата към бъдещето“, каза в парламента премиерът Зоран Заев, цитиран от македонската агенция МИА.
Заседанието не мина без спор с албански партии, които са извън управлението, но които искаха промени в последния момент в полза на малцинствата в Македония. Нямаше депутати „против“ и „въздържали се“ – консервативните народни представители, които не подкрепяха промените, бяха предупредили, че няма да присъстват на гласуването, преминало и на фона на протести пред сградата на парламента.
Гласуването бе предизвестено, след като на среща с албанската партия „Беса“ Заев каза, че е осигурено нужното мнозинство, а исканията на партията като условие за подкрепа ще бъдат оформени като отделни закони, а не като поправки в конституцията.
Конституционните поправки се гласуват за трети път от македонския парламент от октомври насам. Първият път това се случи пакетно, с две трети мнозинство, вторият всяка една бе гласувана поотделно с обикновено мнозинство, а сега отново бяха предложени накуп.
Става въпрос за четири поправки. С една от тях „Република Македония“ се заменя навсякъде в текста на конституцията с „Република Северна Македония“, а „Македония“ се заменя със „Северна Македония“. Това не се отнася само за чл. 36, който има исторически аспект и се отнася до „особените социални права на борците от Антифашистката война (Втората световна война – бел. ред.) и от всички националноосвободителни войни на Македония.
Друга поправка, също в Преамбюла, се отнася до Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ) – събрание, организирано в българската окупационна зона и свикано няколко пъти в периода 1944-1945 г. Целта е да се създадат гаранции пред Гърция, че няма да има претенции от страна на Скопие към хора, които живеят на нейна територия и които са част от македонския народ според част от решенията на АСНОМ. По искане на албанските партии е добавен Охридският рамков договор от 2001 г.
Трета поправка включва добавянето на изречението: „Републиката уважава суверенитета, териториалната цялост и политическата независимост на съседните дърави“. Така се допълва чл. 3 от конституцията. Това е втората промяна на чл. 3 от 1992 г. насам, когато – отново заради Гърция – Македония добави текст, с който гарантира, че приема международните норми при дефиниране на границата.
Четвъртата предвижда страната да защитава правата и интересите на свои граждани, живеещи или намиращи се в чужбина и да поддържа връзките им с родината, без да се меси в суверенните права на други държави. Чл. 49 на основния закон ще се замени с текста: Републиката защитава, гарантира и зачита особеностите, историческото и културното наследство на македонския народ. Републиката се грижи за диаспората на македонския народ и на другите общности и развива връзките с отечеството. Републиката няма да се меси в суверенните права на други държави и във вътершните им работи.“
Освен това, според македонската „Нова ТВ“, в преамбюла ще има козметична поправка, за да се говори за „гражданите на Република Македония, македонския народ и част от албанския народ, турския народ, сръбския народ, бошняшкия народ и другите“. Това определение не включва българско малцинство, каквото няма след преброяването от 2002 г. Водещи политици от големите и по-малки партии в Македония вече са заявявали, че приемат идеята следващо преброяване да даде възможност за преброяване на македонските граждани, самоопределящи се като етнически българи./Дневник
