„Скъпи приятели, Паркът за танцуващи мечки край Белица е затворен за посетители от 1.12.2019 година“, съобщиха от управлението на „мечото селище“. Предвидено е Паркът отново да отвори врати на първи април 2020 година.
Затварянето на парка през тези месеци е традиционна практика, за да не бъдат смущавани обитателите му по време на зимния сън.
Обичайно мечките се събуждат в края на март, около Благовещение – 25 март.
Ето защо, Паркът за танцуващи мечки остава затворен за посетители от декември до края на месец март.
Защо мечките спят зимен сън?
Защото те, за разлика от други животни, не събират запаси от храна за зимата.
Растителната храна е основна за мечките, но както всички знаем, през зимата тя се намира много рядко. Затова през топлото време на годината, когато има всякаква храна, мечките се хранят обилно и натрупват много мазнина по тялото си. А когато дойде зимата и не могат да си намерят достатъчно храна, те влизат дълбоко в своята бърлога и заспиват, докато времето отново не стане топло.
Докато спят мечките не се хранят, а тялото им се поддържа от мазнината, която са натрупали. Всъщност по време на зимния им сън, температурата на тялото на мечките се понижава, дишането им се забавя, както и ударите на сърцето им. С настъпването на пролетта, когато мечките усетят, че навън е по-топло, се събуждат, излизат от бърлогите си и започват отново да се хранят нормално и така до следващата зима.
Защо мечките спят зимен сън?
Защото те, за разлика от други животни, не събират запаси от храна за зимата. Растителната храна е основна за мечките, но както всички знаем, през зимата тя се намира много рядко. Затова през топлото време на годината, когато има всякаква храна, мечките се хранят обилно и натрупват много мазнина по тялото си. А когато дойде зимата и не могат да си намерят достатъчно храна, те влизат дълбоко в своята бърлога и заспиват, докато времето отново не стане топло.
Докато спят мечките не се хранят, а тялото им се поддържа от мазнината, която са натрупали. Всъщност по време на зимния им сън, температурата на тялото на мечките се понижава, дишането им се забавя, както и ударите на сърцето им. С настъпването на пролетта, когато мечките усетят, че навън е по-топло, се събуждат, излизат от бърлогите си и започват отново да се хранят нормално и така до следващата зима.
„Просто казано, това е начин за пестене на енергия“, обяснява Кели Дрю, неврофармаколог от Университета на Аляска във Феърбанкс, който изучава химията на мозъка по време на зимния сън на земни катерици от Арктика. Хибернацията, както наричат „режим на заспиване“ учените, най-често се разглежда като сезонно поведение, но тя може да бъде свързана с метеорологичните събития. Например, има тропически видове, които могат да включват „режим на заспиване“, за да преживеят жегата.
Последните проучвания установяват и трета причина. Това е защитата. „Когато заспивате, почти не миришете, не правите шум, не правите никакви движения, затова е много трудно за хищник да ви намери“, каза Томас Руф, професор по физиология във Ветеринарния университет във Виена. Неговата работа показва, че смъртността на дребните бозайници е пет пъти по-висока през активния период, отколкото по време на хибернация.
Не само мечките спят зимен сън
Една птица и много земноводни, влечуги и насекоми проявяват условия като „режим на заспиване4. Има и една риба, която забавя метаболизма си през зимата, ставайки 20 пъти по-малко активна – това е антарктическа треска.
И, разбира се, бозайниците. Докато мечките са първите, които ви идват на ум, те са изключителен случай. Повечето бозайници, изпадащи в хибернация, са много по-малки – средното им тегло е само 70 грама. Това се дължи на факта, че малките тела имат високо съотношение между площта и обема, което ги прави по-податливи на топлинни загуби. За да се поддържат топли в студеното време, те се нуждаят от сезонни икономии на енергия много повече от големите животни.
Кое животно „спи“ най-дълъг зимен сън?
Очевиден кандидат за награда за най-дълъг период на зимен сън при бозайниците е Обикновеният Сънливец. Тези гризачи могат да останат неактивни повече от 11 месеца. За да поддържат такава „пауза“, те трябва да удвоят или дори да утроят теглото си, докато са активни.
Друг претендент за лидер е големият кафяв прилеп, който като част от експеримент „е преживял“ в хладилник 344 дни. Вярно е, че такъв рекорд й е струвал живота.
