Днес отбелязваме 140 години от подписването на Конституцията на Българското княжество, широко известна като Търновска конституция. Тя е първата конституция на България.
Приета е на 16 април 1879 г. от Учредителното Народно събрание в Търново.
Създадена е след конституциите на Гърция, Сърбия и Румъния, но в традицията на българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на юристи и други българи, получили висшето си образование във водещи университети в Европа.
За значението на първия български държавен закон, за неговата актуалност във времето и основните права и свободи, които дава на българските граждани, специално за Благоевград Нюз разказва Елена Александрова, историк и уредник в РИМ-Благоевград:
Търновската конституция е изработена по проект на някои други, вече съществуващи европейски конституции, но е адаптирана към българските условия и българската среда. В значителна степен може да кажем, че тя е един подобрен вариант на тези законодателни органи на европейските страни, защото дава изключително големи свободи и права на българското население.
За времето си, Търновската конституция е била изключително демократична. Тя е едно голямо постижение за българските дипломатически мъже, които са я изготвили, приели и одобрили.
Това е било голямо предизвикателство за тях и получава своя успех.
Сред основните права, които Конституцията дава на гражданите, е това че всеки, стъпил на българската територия, е свободен гражданин. Големи са и избирателните права на всеки, който е навършил 21 години. Интересен е фактът, че в Конституцията не е изрично записано, че право да гласуват имат само мъжете, защото по това време това условие се приема по подразбиране.
За избирателно право на жените на този етап в България все още не се говори. Все още еманципацията в новата българска държава не е така ясно навлязла и очертана. На този ранен етап, за женска активност не се говори и конкретно в Търновската конституция женският пол не е фиксиран.
