Разследването разкрива мащабна криминална мрежа за рекет, в основата на която стои прокуратурата
Една година след първия сезон на разследването на фондация „Антикорупционен фонд“ (АКФ) „Осемте джуджета“, извадило наяве скандални факти за престъпна рекетьорска мрежа с участието на прокуратурата, тогава ръководена от Сотир Цацаров, институциите в България не направиха абсолютно нищо за разплитане на тази афера. На практика единственото развитие е наложеното наскоро от адвокатурата наказание на две адвокатки от столична кантора, участващи по-скоро като фигурантки в тази схема. За образуваната прокурорска проверка не си струва да се говори – тя просто си стои.
На този фон в понеделник АКФ публикува първата част на втори сезон от разследването, където нещата стават още по-брутални – участниците в мрежата „Осемте джуджета“ не просто заплашват набелязаните жертви с физическо унищожение, но и видимо имат готовност да го извършат. Бизнесменът Явор Златанов разказва, че е бил превърнат в инвалид, след като е бил хвърлен в ареста от спецпрокуратурата и спецсъда, че също като баща си е бил изнудван да прехвърли бизнеса си, а хората, които разполагали с неговата свобода, здраве и живот, ясно му дали да разбере, че всичко става със знанието и благословията както на предишния главен прокурор Сотир Цацаров, така и на настоящия Иван Гешев.
Кое от всичките тези буквално зловещи твърдения е вярно и кое не, би следвало да каже прокуратурата. Но тя мълчи вече година, което е разбираемо, защото вероятно трябва да се уличи сама, начело с главния прокурор.
Разследването дотук
Историята тръгва от конфликта между Илия и Явор Златанови, баща и син, собственици на групата дружества „Изамет“, най-големият производител на асансьори в България. В случая е без значение генезисът на този конфликт, кой крив и кой прав. Същественото е, че две години (от 2017 до лятото на 2019 г.) Илия Златанов изпраща до прокуратурата сигнали срещу сина си, дъщеря си и съпругата си, в които ги уличава в престъпления – данъчни, документни, изнудване, присвояване и др. Прокуратурата образува проверки, но две години нищо не прави, затова Златанов по съвета на свой близък се среща с адвокат Петьо Петров, препоръчан му като човек, който ефикасно решава такива проблеми.
Петров, станал национално известен като Петьо Еврото, е бивш ръководител на столичното следствие по времето на Цацаров, напуснал съдебната система след скандал, но и без последствия за него благодарение на закрилата на тогавашния главен прокурор. Веднага след това е вписан като адвокат във Видинската адвокатска колегия, а столичният ресторант „Осемте джуджета“ на ул. „Шандор Петьофи“ превръща в свой неформален офис, който се охранява, както се оказва, не само от охранителната фирма „Делта гард“, но и от денонощно присъствие на полицейски автомобил. Според някои източници братът на бившия вътрешен министър Младен Маринов бил личен шофьор на Петров и на съпругата му Любена Петрова.
Срещата на Златанов с Петров е на 27 юни 2019 г., след което Златанов е изпратен в кантора на ул. „Позитано“, където адв. Магдалена Мончовска, препоръчана от Петров, изготвя нов сигнал, този път до спецпрокуратурата, за престъпления, извършени от организирана престъпна група (за да са подсъдни на спецправосъдието). Сигналът е подаден на 3 юли 2019 г., а този път прокуратурата се задвижва светкавично – още на 4 юли е образувано досъдебно производство, разпитани са много хора, включително и Златанов, а на 16 юли са обединени материалите от всички други прокурорски преписки по предишните му сигнали.
Ден по-рано, на 15 юли 2019 г. Илия Златанов подписва запис на заповед в полза на съпругата на Петров – Любена Петрова, за сумата от 2 816 395 лева и с падеж 30 ноември 2019 г. Документът отново е съставен от адв. Мончовска.
На 17 юли спецпрокуратурата задържа сина му Явор Златанов по обвинение, че е ръководител на организирана престъпна група, а дъщеря му и съпругата му оставя с парична гаранция. Междувременно изземва от тримата като веществени доказателства около 35 кг злато във вид на монети и кюлчета (оценено на над 4 млн. лева), както и 550 000 евро в брой от банков сейф на майката на Явор Златанов.
А през ноември, след като настъпва падежът на записната заповед за 2.8 млн., подписана от Илия Златанов в полза Петрова, тя си изважда изпълнителен лист и запорира имуществото му. През декември 2019 г. Петьо Петров започва да му поставя ултиматум – или ще му прехвърли целия си бизнес, или и той, както и синът му, който вече е в ареста, ще гният в затвора. На 20 март 2020 г. Илия е закаран в Правителствена болница, където е принуден да подпише договор за прехвърляне на дружествените си дялове на 24-годишен боксьор за сумата от 5000 лв., след като бил заплашен, че в противен случай ще го вкарат в затвора, а синът му Явор, който е претърпял операция за отстраняване на единия бъбрек, ще бъде оставен да умре.
Междувременно в спецпрокуратурата се разиграва старателно подготвена постановка, в резултат на което иззетото от Златанови огромно количество злато и пари като веществени доказателства се оказват във владение на Любена и Петьо Петрови. Това става след серия нелогични и процесуално недопустими действия на прокуратурата, базирани на фалшиви документи. От името на Илия Златанов на спецпрокуратурата са представени фалшифицирани фактури, че е купил във Виена златото, което е иззето от сина му. Фактически обаче златото е върнато на Любена Петрова, Златанов не получил нищо.
А парите, иззети от съпругата на Златанов, ги поискал бившият депутат от НДСВ Димитър Ламбовски въз основа на (по неговите думи) фалшив договор, че уж бил дал на Явор Златанов такава сума за „отговорно пазене“. Ламбовски твърди, че бил привикан в кантората на Петьо Еврото и възприел поведението към него като заплаха, затова се съгласил да участва в тази схема. Вън от съображението, че подобен договор е абсурден сам по себе си при наличието на банки, прокуратурата не може да решава спорове за собственост и да връща веществени доказателства на човек, нямащ нищо общо с казуса. Друг е въпросът, че това става в рамките на производство, в което има обвинения за измама, данъчни престъпления и пране на пари и няма логика с лекота да се връщат пари без проверки. Всичките тези процедури минават през една и съща адвокатска кантора на „Позитано“, където и двете адвокатки са свързани със семейството на Петрови – Мончовска е бившата секретарка на Петьо Петров от следствието и негов доверен човек, а другата адвокатка Цветелина Цветкова, доверител на Ламбовски, е член на управата на фондация „План Б“ на Любена Петрова. Фондацията подкрепяше Цацаров при бурните протести от началото на мандата му и организираше акции срещу неговите опоненти – Христо Иванов, тогава правосъден министър, председателя на ВКС Лозан Панов, члена на предишния ВСС Калин Калпакчиев и др.
„Ще седиш в затвора, докато не изчезнеш!“
В новата серия от разкрития, направени от Явор Златанов в понеделник, чието продължение се очаква, на практика се потвърждават всички факти, изложени от баща му – въпреки очевидната неприязън между двамата и конфликта, поставил ги на противоположни позиции. Явор Златанов също е заплашван от името на Петьо Петров да предаде бизнеса си, също му е казвано, че ще изгние в затвора, защото на практика зад Петров седи главният прокурор – както Цацаров, така и след това Иван Гешев. Златанов-син твърди, че адвокат Десислава Коцева, която му поставила тези условия, го заплашила, че в противен случай „ще изчезне в затвора“: „И в следващите седем години, докато Иван Гешев е главен прокурор, вие ще правите точно това, което ви кажем, защото ако не го правите, ти ще седиш в затвора, докато не изчезнеш“. Именно Десислава Коцева е адвокатката, която пък по думите на Илия Златанов го рекетирала в Правителствена болница да прехвърли своите дялове от бизнеса, иначе синът му Явор ще умре. Според Златанов-син, той е влязъл здрав човек в ареста през юли 2019 г., а няколко месеца по-късно е излязъл оттам с инвалидност 93%, с един отстранен бъбрек, а другият – със силно намалена функция. Причината според него е отказаното му адекватно лечение, което не било случайно, местенето му в три болници, редувано с връщане в ареста, където е държан със сепсис продължително време без лечение. Той е убеден, че всички тези действия, довели до унищожаването на бърека му, не са били случайни, а част от целенасочен натиск върху него, което тълкува и в контекста на отправените му заплахи да изчезне. Показанията на двамата Златанови са в пълен логически синхрон с всички останали данни. От една от болниците, в които е лежал Златанов-син – „Софиямед“, заявиха за „Капитал“, че той се е лекувал там повече от месец и че никога не бил изписван с неизлекувано заболяване.
Една известна диагноза
Разследването „Осемте джуджета“ е илюстрация на нещо, което е публична тайна, но институциите не искат да реагират. То разкрива – с факти, документи, свидетелски показания – мащабна криминална мрежа за рекет в основата на която всъщност стои прокуратурата, подпомагана от МВР, НАП и др. Прокурорските правомощия се използват за натиск, репресия и буквално за грабеж, при това с благословията на главния прокурор (който и да е той) и ръководителите на спецпрокуратурата. Бившият следовател и сега адвокат Петьо Петров, известен като Петьо Еврото, е само публичното лице на тази криминална мрежа, но е очевидно, че зад тази фасада стоят много и мащабни разклонения и други, по-мощни фигури. Няма как подобна мафиотска структура да съществува така продължително в прокуратурата, нейното съществуване да е публична тайна и услугите й да се дистрибутират от широк кръг посредници, а ръководството на прокуратурата да не знае нищо. Извън това, тази история е ново свидетелство за това че спецправосъдието е превърнато в инструмент за брутален рекет, откровени кражби и мокри поръчки.
Сотир Цацаров: Нямам намеса
„Нямам каквато и да е намеса или участие в действия на Специализираната прокуратура“, „стриктно съм спазвал разпоредбите на закона“ – това заяви Сотир Цацаров в позиция, изпратена във вторник до АКФ в отговор на първата част от интервюто на Явор Златанов. Всъщност не е толкова важно дали Цацаров има или няма пряка намеса в тези събития, а то не е и необходимо в строго йерархизираната прокуратура, където прокурорите са свободни магистрати само на думи.
Не е работа на един главен прокурор да стои „без намеса или участие“, което да използва като индулгенция за всякакви извращения, които прокуратурата извършва. Главният прокурор трябва да е отговорен за всичко, което се случва в прокуратурата, за състоянието, до което е доведена тя. В България обаче главните прокурори са ревниви само към правомощията, но не искат да носят отговорност.
В интервюто пред АКФ Явор Златанов цитира реплика на дъщеря си от първия му брак с известната публично като телевизионна водеща Радост Драганова, от която се разбирало, че тя е близка с главния прокурор Цацаров и затова скоро баща й няма да излезе от затвора. Историята звучи като жълта клюка, изложена по този начин, до момента, в който се постави в контекст. И точно бившият главен прокурор Цацаров очерта контекста в позицията си като право на отговор до АКФ: „С оглед заявеното в интервюто от 04.10.2021 г“ че поради интимна връзка с бившата съпруга на Явор Златанов съм предизвикал задържането му, както и други действия спрямо него в хода на досъдебно производство, ще сезирам компетентната прокуратура да извърши проверка на всички мои действия, свързани с това производство. Ще направя това, тъй като внушението в публикацията на „Антикорупционния фонд“ е, че съм извършил престъпление против правосъдието. Едновременно с това, ще предприема необходимите действия пред съдебните органи с оглед публично разпространените клевети.“, заявява Цацаров в позиция до АКФ. „Не познавам нито г-жа Радост Драганова, нито г-н Явор Златанов. Нямам каквато и да е намеса или участие в действия на Специализираната прокуратура, свързани с повдигането на обвинения или задържането на Явор Златанов. Опитите за внушения в тази насока представляват откровена лъжа„, заявява още той.
От АКФ на свой ред също дадоха своя контекст в отговор на позицията на Цацаров: Казусът „Осемте джуджета“ беше откровено заметен под килима от прокуратурата и всички останали институции, длъжни да реагират по изнесените данни, които свидетелстват за системни проблеми и съдържат сериозни данни за престъпления и нарушения, се казва в позицията на АКФ. И се отбелязва, че Цацаров отново оставя без коментар въпросите за отношенията си с главните действащи лица в „Осемте джуджета“ – Петьо Петров и неговата съпруга Любена. „Например, въпреки заключението на българския съд, че Петьо Петров е осъществил провокация към подкуп по делото срещу бившия военен министър Николай Цонев, той не беше наказателно преследван за това от прокуратурата по времето, когато Вие я оглавявахте. Също така Петров успя да напусне съдебната система по собствено желание и без никаква санкция от ВСС, докато Вие бяхте неформален лидер на мнозинството в него. Любена Петрова пък организираше демонстрации в подкрепа на прокуратурата и същото това мнозинство. Това са важни въпроси, чийто отговор обществото очаква.“, заявяват от АКФ. (Позицията на Цацаров и отговора на АКФ може да се види тук.)
Единствената институция, която реагира адекватно на скандала, е столичната адвокатура, която своевременно образува дисциплинарни производства срещу двете столични адвокатки Мончовска и Цветкова, делящи една кантора и явяващи се като параван на Петрови. Магдалена Мончовска е лишена от адвокатски права за три месеца и глобена с три минимални заплати, Цветкова е наказана с порицание след споразумение с дисциплинарния обвинител, но тя самата е поискала преустановяване на изпълнението на адвокатската професия за една година (Повече за реакцията на адвокатурата вижте тук).
Видинската и пазарджишката адвокатска колегия обаче са отказали да започнат дисциплинарна процедура срещу Петьо Петров и Десислава Коцева с аргумент, че в случая няма данни за нарушение на Закона за адвокатурата. От видинската колегия обясниха за „Капитал“, че по този казус няма доказани факти, няма и образувано досъдебно производство, което да верифицира твърденията срещу Петров, за да може въз основа на това адвокатурата да прецени дали има основание за дисциплинарна процедура. От Пазарджишката колегия, обратно – твърдят, че не могат да образуват дисциплинарно производство, защото в момента има прокурорска проверка и преди тя да приключи, няма как да се води дисциплинарка. Дисциплинарното проэизводство е самостоятелно и независимо от наказателното, коментираха по този повод адвокати пред „Капитал“.
Но разследването ще продължи, а оттам и въпросите ще продължат да се задават.
Какво трябва да се направи
Още през август м.г., непосредствено след публикуването на първата порция от разследването „Осемте джуджета“, АКФ публикува обобщение-равносметка на историята, което завършва с апел към институциите да извършат някои спешни действия за възстановяване на законността. Тези действия не са извършени и до момента, но пък развитието на нещата досега и новата порция разкрития на Явор Златанов могат да допълнят списъка от задачи:
- Да бъдат изследвани детайлно всички прокурорски актове на Специализираната прокуратура по това дело в рамките на служебния контрол за законосъобразност в прокуратурата. Тези актове да бъдат публикувани, доколкото прокуратурата се е ангажирала да информира обществото по делата от висок публичен интерес;
- Да се извърши всеобхватна вътрешна проверка на всички произнасяния на спецпрокуратурата, отнасящи се до връщане на иззети по наказателни производства веществени доказателства на значителна стойност за период от поне 5 години назад, а не само по случая на Златанов. Красноречивите факти по този случай на разпореждане с пари и злато за над 5 млн. лева поражда основателни съмнения, че това не е изолирано;
- МВР да извърши детайлна проверка и да информира обществото за твърдяната полицейска охрана пред ресторанта „Осемте джуджета“, какъв ресурс хаби за подобни мероприятия и на други места и на какво правно основание. МВР да информира обществеността за дейността на охранителната фирма „Делта гард“;
- Да се изследват доходите и имотното състояние на семейството Петьо и Любена Петрови, чиято скъпоплатена консултантска дейност резултира и в поредица от изгодни покупки на множество имоти на твърде ниски цени – апартаменти в центъра на София, имоти в провинцията.
- Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) към Министерството на здравеопазването би следвало да извърши проверка на качеството и пълнотата на медицинската помощ, оказано на Явор Златанов през 2019 г. в трите болници, в които той е бил – „Софиямед“, МВР-болница и „Лозенец“, а ако има данни за престъпление, да ги изпрати на прокуратурата. Няма пречка агенцията да се сезира и от публикации в медиите, каквато е била практиката й досега. Често пъти ИАМЧ прави проверки и по искане на прокуратурата, свидетелстват наблюдатели, но в този конкретен случай очевидно няма да получи такъв сигнал. Това, разбира се, не пречи и на пострадалите да подадат жалба до МЗ с искане за проверка.
Източник: Капитал