Община Петрич често влиза в полезрението на медии и общественици, заради интересно разпределение на обществените поръчки, както и често лошото изпълнение на част от тях. Сигнали до компетентните органи също не липсват, но това изглежда оказва почти нулево притеснение в управата на града, ако съдим по непроменящия се начин на работа през последните години.
Проверка в регистрите за обществени поръчки, проведени от община Петрич през последните 5 години, показват концентрация на едни и същи фирми, сякаш абонирани за изпълнението на различни дейности в южния град. По-притеснителни обаче се оказват и някои обвързаности – политически и роднински, които прозират зад раздадени милиони левове обществен ресурс.
Заобикалянето на закона се е превърнало в изкуство, а то е много добре овладяно от редица политически фигури, които разпределят обществените блага по свое усмотрение.
Съветници, служители, роднини
Живко Коемджиев е бивш общински съветник в Петрич, от квотата на ПП ГЕРБ, в мандат 2015-2019 год. Дъщерята на Коемджиев Зоя пък е служител в общинския отдел „Земеделие” в Петрич, а зет му Светослав Шарков и към момента е общински съветник в града. Коемджиев пък е съдружник със сина си Асен във фирмата “Живел енерджи” ООД.
Случайно, или не, именно докато Коемджиев-баща е в ОбС-Петрич, фирмата, чийто управител по това време е синът му /към днешна дата управляват заедно/ е спечелила обществени поръчки на стойност 1 473 983 лв.
Дейностите, които “Живел енерджи” ООД изпълнява са разнообразни, така например, последната поръчка, която са спечелили, през януари 2022 год. е за “НЕОТЛОЖНИ АВАРИЙНО- ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИ РАБОТИ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ ВЪЗДЕЙСТВИЕТО И ЛИКВИДИРАНЕ НА ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ВЪЗНИКНАЛОТО НАВОДНЕНИЕ..”, през миналата година пък са ремонтирали пътища в селата на община Петрич, печелили са и поръчки за зимно почистване и прочее.
Фирмата на Коемджиеви бе замесена през 2017 год. и в станалата скандална поръчка с осветлението край село Кърналово, която бе санкционирана от ДНСК с глоба от 5000 лв. и разпореждане лампите да бъдат премахнати. Казусът тогава бе още по-интересен, защото в него бе замесена и втора фирма- собственост на съпруга на директора на административно-правната дирекция в Община Петрич Рилка Филипова.
Осветлението по пътя от селото до местната зеленчукова борса беше монтирано през есента на 2016 година. Строителните работи по трасето са били извършени от едноличното дружество „Металпром инвест“. Негов собственик е Росен Филипов, съпруг на директора на дирекция „Административно-правна, иновации и развитие“ в Община Петрич Рилка Филипова. По силата на служебните си задължения тя сама е извършила контрола по законосъобразността на документацията за възложената на съпруга й обществена поръчка и изпълнението на договора за изграждането на осветлението в с. Кърналово, тоест, контролирала е съпруга си за качеството на изпълнение на обществената поръчка. Подизпълнител на обекта е именно дружеството „Живел енерджи” ООД, на Живко Коемджиев, който по това време е общински съветник в града.
В програмата за капиталови разходи на община Петрич въпросната поръчка е описана първоначално като „Изграждане на улично осветление и пътна сигнализация за пътна връзка с. Кърналово – Зеленчукова борса“. В последствие обаче тя е преименувана на „Рехабилитация на улично осветление по път 4-ти клас в участъка от с. Кърналово и път 3-ти клас“. По този начин, монтажа на ново осветление е представен като ремонт, за който не са необходими нито проект, нито правоспособност. Освен това ремонтните работи не се наблюдава от РДНСК. За установените тогава нарушения Регионалния отдел „Национален строителен контрол” в Благоевград състави констативни актове с предложение за започване на процедура по премахване на строежа. На Община Петрич като възложител и на строителя „Металпром инвест”, също бяха съставени актове за административни нарушения, а срещу кмета на града Димитър Бръчков бе издадено и наказателно постановление.
Въпреки това, очевидно отношенията между община Петрич и “Живел енерджи” ООД са останали здрави и непоклатими на глоби и наказания, защото в следващите години, дружеството продължава да печели обществени поръчки в града.
Друга фирма, свързана с бивш общински съветник в града е “Заечки” ЕООД,която се управлява от съпругата на Владимир Заечки. За периода 2016-2022 година, фирмата е спечелила обществени поръчки от община Петрич, на стойност 1 704 069 лв. Отделно от това, през 2020 г., фирмата на Заечки, в обединение с тази на друг бивш общински съветник – Александър Василев, спечелиха поръчката за изграждане на Център за рехабилитация и интеграция в Петрич за 1 000 000 лв.
Освен съветници от ПП ГЕРБ, към която се причислява и кмета Димитър Бръчков, от “баницата” на обществените поръчки в Петрич, голямо парче е получил и бившият депутат от града Митко Захов, чрез фирмата “МОНОЛИТ-21 – АНДОНОВ И ЗАХОВ” ООД. В периода 2016-2022 год. фирмата на ексдепутата е спечелила от община Петрич обществени поръчки на стойност 2 412 128 лв., като в тази сума не влизат тези стойности на обществени поръчки, които са спечелени в обединения с други фирми, или така наречените ДЗЗД-та.
Публично-частно партньорство и близо милион от обществени поръчки
При детайлна проверка на обществените поръчки в община Петрич, попадаме и на нещо много интересно, което макар и облечено в законови норми, води до обосновани съмнения и притеснения за това, дали се разходват прозрачно парите на данъкоплатците. Става дума за дружеството “Енвиронман ТЕО България” ООД, спечелило в края на 2021 год. поръчка за Сметосъбирането и сметоизвозването на твърдите битови отпадъци (ТБО) в гр. Петрич и населените места на територията на Община Петрич, миене и почистване на улиците, на стойност 840 000 лв. без ДДС.
Интересното в случая е, че фирмата е собственост на Асен Опренов, който притежава 51% от нея и….. община Петрич с 49%.
През февруари 2021 год. / 9 месеца преди възлагане на поръчката/, община Петрич изкупува 49 % от дяловете на фирмата, като заплаща за тях 208 789 лв. Любопитно е, защо ако е целта е била да се създаде дружество с общинско участие, не са взети контролния пакет дялове, за да може общината да има определяща роля при вземането на решения, а контролът е оставен в ръцете на съдружника.
Девет месеца след тази сделка, община Петрич възлага на дружеството, в което и самата тя участва, обществена поръчка за близо 1 млн. лв., което означава на практика, че тя се озовава и от двете страни на контракта – хем изпълнител, хем възложител, а даже и контролиращ орган, който ще трябва да контролира на практика себе си.
В обществени поръчки с подобен предмет, обикновен има засилен интерес от страна на дружества, които имат техническа възможност да изпълнят дейностите, но видно от протоколите на общинската комисия, в този случая не е имало нито един желаещ, освен спечелилото дружество “Енвиронман ТЕО България” ООД.
Истината за публично-частните партньорства
Понятието публично-частно партньорство се дефинира и употребява по най-различни начини. В този кръг влизат разнообразни проявни форми на партниране: смесени дружества, съвместни проекти, възлагане на изграждане и експлоатация на готов продукт за определен срок (т.нар. B.O.T. или подобни схеми), концесии, различни форми на аутсорсинг и т.н. Общественото мнение обаче е особено чувствително към влизането на държавата и/или общините в смесени организационни форми на бизнес.
Съмненията за неефективност вървят ръка за ръка със съмненията за корупция и най-често са предизвикани от непрозрачния подбор на партньора и договарянето на условията. Проблемите могат да се сведат до три основни групи:
- липса на правила/основания за модалностите „кога, защо, с кого и как” да се инициира партньорство;
- липса на конкурентни и прозрачни процедури за избор на партньор, подобни на процедурите в ЗОП, което ограничава конкуренцията, а оттам и ефективността;
- липса на дефинирани и публично декларирани стратегии/политики за влизане във форми на публично-частно партньорство.
ПЧП се създават на общо основание, т.е. по Търговския закон, без да се има предвид спецификата на публичното учреждение като принципал на бизнес. Тяхната скрита цел би могла да бъде създаване на едностранни конкурентни предимства и по този начин те противоречат на идеологията на обществените поръчки. До момента не са известни случаи на оспорени публично-частни партньорства на такова основание и едва ли това може да се очаква в близко бъдеще. При така очертаните проблеми е наложително да се усъвършенства законодателството. Най-вече трябва да бъдат предвидени правила за тези партньорства и преди всичко за създаването на смесени дружества между държавата, респективно общините, и други търговски дружества с непреобладаващо държавно/общинско участие.
Значителен корупционен риск има не само в непрозрачния и неясен начин на създаване на публично-частни партньорства, но и в относително облекчения режим, предоставен им от ЗОП, да насочват бюджетни средства към доставчици на стоки и услуги, заобикаляйки режима на обществените поръчки. Така например задължението да се спазва законът при потребление на стоки и услуги от тези формирования е само ако държавата участва с над 50 % в ПЧП. Достатъчно е държавата да участва с 50 %, за да могат да се възлагат обществени поръчки, без да се прилага процедура по закона независимо от стойността на договора. Накратко, ако управляващите искат да насочат значителни обществени средства към доставчик или изпълнител, близък до тях, без да прилагат ЗОП, достатъчно е да направят с трета близка фирма ПЧП, в което държавата да има не повече от 50 % участие.
Контрол – една вълшебна думичка, която никой не обича
Контролът при разходване на публични средства в България все още е силно занижен и дълбоко нежелан от институциите, които оперират с тези средства. Ефективни мерки и наказания почти липсват, което дава възможност на редица общини и ведомства да правят каквото поискат, както и да създават обръчи от облагодетелствани фирми, за сметка на всички останали и най-вече за сметка на данъкоплатците.
Промените в ЗОП периодично целят да предотвратят подобни ситуации, но практиката показва, че все още много неефективно. Затова и фактите, изброени по-горе, като съотношение на обвързаности и печалби не изненадват никого, но нуждата от прекратяване на подобни практики е наложителна, особено ако искаме истинска и реална промяна.
Разследването е реализирано по проект „За прозрачно управление на публичните средства в област Благоевград “ на Фондация „Блулинк“ , изпълняван в сътрудничество с Асоциация за свободни медии, с подкрепата на Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на Асоциацията за свободни медии и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“ или нейните партньори.
