Премахване монопола на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) като единствен платец на медицинските услуги от основния пакет, навлизане на частни здравни фондове, с които касата да е в пряка конкуренция.
Запазване на солидарния принцип и размера на здравната вноска от 8%. „Оптимизиране“ на основния пакет от плащаните чрез вноската медицински дейности. Допълнителна застраховка или плащане кеш от пациента на останалите извън пакета лечения. Освобождаване на болниците, лекарите и зъболекарите сами да определят цените на услугите си в основния пакет, като да ги договарят със здравните фондове, с които ще сключат договори.
Това са част от основните идеи, представени днес от здравния министър Кирил Ананиев за промяна в здравноосигурителния модел. От есента на миналата година, когато министърът предложи различни варианти за промяна на финансирането на системата, текат дискусии и работни групи между експертите в сектора. Днес Ананиев отчете, че не е бил постигнат някакъв консенсус, имало е множество крайни и противоречиви идеи. И днес той предлага нова идея, която е усреднена между предишните варианти, която отново би искал да обсъди с всички представители в сектора и засегнати страни, включително и с Европейската комисия.
„Усреднен размер на средствата“ за всеки пациент
От думите на министъра се разбра, че и новият модел не предвижда държавата да покрива пълния размер на вноската за осигуряваните от нея категории. В момента по официални данни на правителството хората със здравни осигуровки са около 6.2 млн. души, като за своя сметка се осигуряват около 3.5 млн. работещи, а 2.7 млн. души са осигурени от държавния бюджет, в това число почти 2 млн. пенсионери. Парите, плащани от държавата, не са в пълния размер на 8-процентната вноска, както плащат хората, заети в частния сектор.
Фондовете ще имат право на до 3 на сто оперативни административни разходи от общите си приходи, като министърът подчерта, че това е и изискването към административните разходи на НЗОК и няма да се насочат повече пари за здраве към административни разходи. Отделно фондовете ще заделят и средства за гаранционен фонд, който да покрива разходите при фалит на някой фонд.
Основният пакет ще се определян от държавата, но цените му – от болниците
Здравното министерство съвместно със съсловните организации ще определя основния пакет здравни дейности, които ще се покриват от вноската от 8 на сто. В същото време обаче всяка болница и изпълнител на медицинска услуга в договорка със здравните фондове всеки поотделно ще определя колко ще струва и каква ще е цената на всяка една от дейностите, заложени в основния пакет. По думите на министъра само за някои дейности здравното министерство ще може да определя пределни цени, съгласувано със съсловните организации.
В проекта на модел, изтекъл в медиите преди днешната кръгла маса, се говори и за оптимизиране на този основен пакет, тоест е възможно не всички досегашни дейности да се покриват чрез основната здравна вноска. Може да се очаква намаляване на дейностите и услугите в него, тъй като сега е твърде раздут и на хартия се покрива всичко, но хората доплащат много. Предвижда се обаче основният пакет да обхваща всички елементи на настоящия, в т.ч лекарства и лечение в чужбина.
Днес Ананиев не даде подробности около това дали основният пакет може да се очаква да бъде редуциран, а само коментира, че дейностите ще се договаря отново със съсловните организации.
Всичко, което не попада в основния пакет, остава в допълнителния, който ще се финансира чрез допълнителна доброволна застраховка или кеш. По всичко изглежда, че доплащането на пациентите не само ще остане, но и ще се увеличи след евентуалното орязване на основния пакет. В момента при 4.5 млрд. лева публични разходи за здравеопазване още 3.5 млрд. финансират системата директно от джоба на пациентите. Редица международни институции, включително СЗО, препоръчват доплащането у нас да бъде намалено от сегашните над 40% на 15%.
За да стане това, трябва да се събира по-голям публичен ресурс – било то чрез по-висока здравна вноска или чрез данъци, за да намалеят кешовите плащания.
Сега с Националния рамков договор всяка година касата определя цените на дейностите, за които плаща – както брой процедури, които ще покрие годишно, така и сумите, които ще плати за тях. В бъдеще се предлага всяка болница, изпълнител на медицинска или дентална помощ, да може сама да определя своите цени, включително и от основния пакет, плащан от вноската. Тези цени ще зависят от договорките на болниците и лекарите със здравните фондове. Пациентите ще могат да изберат към кой фонд да насочат парите си, включително и в зависимост от това с кои болници и изпълнители на медицинска помощ съответният фонд има договореност.
Как ще работят фондовете
Фондовете ще трябва да имат договори с изпълнители на медицинска помощ в цялата страна. Няма да могат да селектират пациентите си в зависимост от техния здравен или друг статус. Първоначалният вариант на концепция, изтекъл в медиите, предвиждаше фондовете да бъдат лицензирани само в случай че имат над 1 милион пациенти, записани при тях. Което залагаше трудност за това в либерализирания пазар да се включат повече играчи. Последните разчети на министерството засега са, че лицензирането ще става при около 500 хиляди души, избрали фонда.
Всеки пациент – независимо дали е осигуряван от държавата или като работещ в частния сектор, ще може да избере към кой фонд да се насочи. Смяна на фонда ще е допустима най-често веднъж годишно.
За тези, които в съответния срок не са направили свое предпочитание, засега се обмислят два варианта – или да бъдат служебно записвани към НЗОК, или всички ще бъдат разпределяни на случаен принцип между всички действащи фондове.
Отстъпките за лекарствата и медицинските изделия също ще се договарят между фондовете и фирмите.
Лечебните заведения ще могат да формират цени за дейностите извън основния пакет, като те ще се покриват от доброволното здравно осигуряване или чрез плащания от пациентите в брой. Фондовете ще се конкурират за вида и обхвата на дейностите от допълнителния пакет и пациентите ще могат да избират фондовете на базата на сключените от тях договори с изпълнителите на услуги.
Дискусиите по предложените от министър Ананиев идеи се очаква да продължат днес през целия ден. А след това отново да има консултации, включително и с Европейската комисия. „Не искам да налагам силово или административно един или друг вариант, да се обединим заедно около насоката за промяна“, призова здравният министър. „Време е да даваме отговори, а не да поставяме само въпроси. Ще отчета всички рискове и предложения, за да внеса в парламента най-доброто решение“, обеща още той.
Източник: Дневник
