Нов щрих от голямото местене на Пеевски: и централата на „Булгартабак“ е прехвърлена

Купувач е новосъздадено дъщерно дружество на „Юрий Гагарин“, а цената за имота в топ центъра на София е 22 млн. лв.

 

През 2017 г. „Булгартабак“ беше споменат в доклад на турските служби във връзка с контрабанда и служители на холдинга бяха докарани с автобуси от Благоевград на протест. Година по-късно и последната фабрика спря да работи.
Фотограф: Юлия Лазарова

Централата на „Булгартабак холдинг“ на ъгъла на столичната улица „Граф Игнатиев“ и булевардите „Васил Левски“ и „Патриарх Евтимий“ има нов собственик. Сделката е от 12 март и е за 22 млн. лв., а купувачът е регистрираното седмица по-рано „Ю.Г. пропърти“. Те е 100% собственост на „Ю.Г. техникс“, което пък на свой ред е изцяло притежание на пловдивската фабрика за цигарени филтри „Юрий Гагарин“.

Самата тя, както и „Булгартабак“, се счита за част от владенията на санкционирания от САЩ ексдепутат Делян Пеевски, макар към момента той официално да не е акционер в никое от двете публични дружества. При изсветляването му през 2015 г. обаче той беше придобил официално 18% дял в „Юрий Гагарин“ и 5% дял в „Булгартабак“. Целта на операцията не е ясна, но възможно обяснение е опит за скъсване на връзки с активи преди наложените в началото на юни санкции, доколкото името на „Булгартабак“ е доста по-често свързвано с Пеевски и може да е имало очаквания и холдингът да попадне в списъците със фирми, контролирани от него.

Сделка с въпросителни

За прехвърлянето става ясно от справка в имотния регистър. То се потвърждава и от отчета за първо тримесечие на 2021 г. на „Юрий Гагарин“, където се вижда нарастване на инвестициите в инвестиционни имоти с малко над 22 млн. лв. – от 10.2 на 32.9 млн. лв. В бележките към отчета не е обяснено какво точно е купено, но пък в отчета за паричните потоци фигурира сумата 22.757 млн. лв. за придобиване на имоти, машини и оборудване, което би трябвало да означава, че сумата е и реално платена.

Това, за съжаление, не може да се засече с отчета на „Булгартабак“, тъй като такъв все още няма наличен. Последно компанията е публикувала индивидуални данни за четвърто тримесечие на 2020 г. и консолидирани за трето тримесечие на 2020 г. Вече са изтекли сроковете както за първото тримесечие на настоящата година, така и за одитирани отчети за миналата, но такива не са представени.

Според индивидуалния отчет на „Булгартабак“ за 2020 г. то отчита 23.4 млн. лв. печалба, която в голямата си част идва от инвестиционни доходи, като е трудно да се изчисти доколко това са реални сделки (например продажбата на млеката Lacrima) или вътрешни преструктурирания.

През първото тримесечие на 2021 г. „Юрий Гагарин“ отчита 40 млн. лв. приходи от дейността и 0.5 млн. лв. печалба.

Скъпо или евтино

При оскъдната информация е трудно да се прецени дали цената е пазарна. Според данните в Имотния регистър се прехвърля парцел от 773 кв.м и сградата на 7 етажа, като не е посочено колко е разгърнатата застроена площ, както и трафопост, заемащ 38 кв.м. Според по-стари вписвания по партидата площта на сградата е 4400 кв м, така че, ако се вземе това число за отправна точка, цената би била около 2550 евро на кв.м.

Предвид локацията в идеалния център на София тя не звучи нереалистично висока, но не е ясно какви преустройства и модернизации биха били нужни от евентуален нов собственик. Също така от 2018 г. върху сградата има вписана ипотека в полза на Първа инвестиционна банка, която поне към момента – три месеца след сделката, не е заличена. Така че имотът може да върви и с тежест и поемане на задължения към банката.

В консолидирания отчет на „Юрий Гагарин“ не се вижда покачване на банковите задължения. Към края на март те са 22 млн. лв. и са по заеми към Д банк и ПИБ. В друго негово дъщерно дружество – „София принт инвестмънт“, е печатницата за вестниците на Пеевски, които той продаде на United Group наскоро.

Изпразненият холдинг

От някогашния цигарен холдинг „Булгартабак“ вече практически е останало само името, като двете му големи фабрики в Благоевград и София нямат дейност от години. За сметка на това под шапката му (и по-точно като дъщерни на „Благоевград БТ“ за кратко се оказваха различни други, свързвани с Пеевски компании като Lacrima и веригите „Техномаркет“ и „Лафка“.

Днес обаче вече там практически няма работещ бизнес. „Техномаркет“ беше прехвърлено през есента на 2019 г. на дружество, формално контролирано от двамата му мениджъри Борис Захариев и Кирил Кобарелов. Сделката беше финансирана от ББР, която рефинансира и кредитите на веригата към други банки и така се достигна до около 150 млн. лв. експозиция – една от най-големите за държавната банка. „Благоевград БТ“ също още преди това с подобна сума е сред топ клиентите на ББР и без формалното разделяна на двете групи новият заем от банката нямаше да е възможен.

„Лафка“ пък беше затворена в началото на 2020 г. след удара по лотариите на Васил Божков, които бяха съществен приходоизточник за будките и павилионите й. Разпространението на едро на вестници, което също беше под шапката на холдинга, пък беше поето от държавата. През 2020 г. и млечният бизнес под бранда Lacrima беше продаден на фирма на собственика на оръжейния търговец „Аполо инженеринг“ Муханнед ал Нуаими.

 

 

 

 

Източник: Капитал

 

Comments

comments