Цар Самуил управлявал България в едни от най-трудните години от живота на Първата българска държава. Самуиловото царство има за сърцевина региона на Охрид, който е и един от най-значимите културни центрове на България. В продължение на десетилетия Самуил успява да удържи атаките както на византийския император Василий II, така и на още не малко други владетели с апетити към българските земи. Непрестанните борби за надмощие продължават през цялото царуване на Самуил, но той успява да защити и съхрани независимостта и целостта на българската държава.
Историята свидетелства, че цар Самуил умира от сърдечен удар, който получава при вида на войниците си, ослепени след битката при Беласица. Известно е, че на всеки 100 е оставен един от пленените български войници с едно здраво око, за да води другите по пътя към дома. Когато ослепената войска достига Преспа, гледката така поразила Самуил, че той получава сърдечен удар и два дни по-късно – на 6 октомври 1014 г. умира. А Василий II остава в историята с прозвището „Българоубиеца.
След преждевременната смърт на цар Самуил, България не успява да издържи дълго на военния натиск на византийците. Четири години по-късно идва и краят на Първото българско царство.
Мястото на Самуил обаче в българската държавна традиция, като наследник на Симеон и Петър и предшественик на Асеневци, е запазено завинаги. През 1969 година гръцкият археолог професор Муцопулос прави разкопки в базиликата „Свети Ахил“ на едноименния остров в Малкото Преспанското езеро и открива четири богати погребения, три от които ограбени още в Средновековието. Въпреки отсъствието на надписи професорът предполага, че един от тях е на цар Самуил.
Споменът за цар Самуил е жив в историческата памет на българите, личността му е вълнувала и продължава да вълнува не само историците, но писатели, художници, кинематографисти. Нека само спомена трилогията „Самуил, цар български“ на Димитър Талев. “За своя роман“ аз използвах почти всички факти, които са установени в историческата наука, казва Талев. И добавя – Исках моят роман да има познавателно значение, да бъде щит на историческата правда и съкрушително оръжие срещу някои лъжеисторици в Скопие, които се опитват да фалшифицират историята“.
Ще прибавим още „Сказания в 15 тома“ на Антон Дончев. За българския цар пише и Стефан Цанев в своите „Български хроники“. Битката при Беласица е спомената в стихотворенията на Иван Вазов – „Опълченците на Шипка“ и „Не даваме я“. С битката се свързва и стихотворението на Пенчо Славейков „Цар Самуил“. Атанас Далчев също посочва „ослепелите бойци на Самуила“ в стихотворението си „Към родината“.
През 2014 година България отбеляза 10-те века от смъртта на цар Самуил и почете неговото велико родолюбиво делото за опазване и укрепване на българската държава. Кулминацията на националната кампания се състоя в националния парк-музей „Самуилова крепост“, край петричкото село Ключ. А през 2015 година в София бе открит и паметник на цар Самуил.
Цар Самуил остана в историята ни като емблематичен владетел и воин на българската кауза за държавна независимост.
