Кристалина Георгиева е утвърдена като управляващ директор на Международния валутен фонд. Това предаде БНР, като се позовава на Ройтерс.
Източник на Ройтерс заяви по-рано днес, че по време на интервюто във вторник Кристалина Георгиева е убедила членовете на Изпълнителния съвет, че именно тя е човекът, който може да води институцията в момента, когато световната икономика показва признаци на слабост, а търговската война е в разгара си.
„Г-жа Георгиева убеди борда на МВФ, че тя е лидерът, от който се нуждае институцията и че ще бъде силен защитник на многостранната система“, посочи източникът, който говори пред агенцията при условие за анонимност, тъй като обсъжданията на съвета не са публични.
Именно убеждението ѝ, че въпросите трябва да се решават на наднационално ниво и крайният резултат да е в полза на всички държави, е бил силният коз на Георгиева.
Повечето западни медии неведнъж отбелязаха, че не просто тя ще бъде втората жена начело на фонда, но и първият ръководител от държава, получила заем от Международния валутен фонд и успяла да излезе от кризата благодарение на него.
Георгиева бе единственият кандидат за поста, а през лятото Фондът отмени възрастовия лимит за поста на управляващ директор, като по този начин премахна формалната пречка по пътя на Георгиева.
„За мен е голяма чест, че бях избранa за изпълнителен директор на МВФ и съм благодарна за доверието, което глобалното членство на Фонда и Изпълнителният съвет ми оказаха. Искам да отдам почит на предшественичката си Кристин Лагард, велик лидер и скъп приятел, чиято визия и неуморен труд допринесоха толкова много за непрекъснатия успех на Фонда“, каза Георгиева в изявление по повод избирането си, пише „24 часа“.
Ройтерс прогнозира, че тя ще се “сблъска с множество предизвикателства като ръководител на МВФ, кризисния кредитор в света с един трилион долара огнева мощ”. Сред изброените предизвикателства е и глобалното икономическо забавяне, предизвикано от ескалирането на търговското напрежение между САЩ и Китай. САЩ, които са с най-много права на гласуване в борда, се оттеглиха от многостранните споразумения, пише Ройтерс. Растат рисковете и за много развиващи се пазари като Аржентина, която през 2018 г. получи спасителна вноска от 57 млрд. долара – най- голямата помощ, отпускана от фонда досега, припомня Ройтерс.
