ВКС потвърди присъдата срещу Марин Петров за опит за убийство на Януш Сотиров – син на Кирил Киров с псевдоним „Японеца“.
С Решение № 104/16.09.2019 г. по наказателно дело № 387/2019 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила присъдата от 25.10.2018 г. по в.н.о.х.д. № 397/2018 г. на Софийския апелативен съд (САС). Решението е окончателно.
Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложеното от съда наказание.
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия Марин Петров и на частния обвинител Януш Сотиров срещу присъдата на САС по в.н.о.х.д. № 397/2018 г.
С първоинстанционната присъда на Софийския градски съд (СГС) Марин Петров е признат за виновен в това, че на 02.05.2015 г. в град София, квартал „Факултета“, в съучастие като извършител с Георги Петров (подбудител), направил опит умишлено да умъртви Януш Сотиров, прострелял го, при което, макар и да е довършено изпълнителното деяние, не настъпили предвидените в закона и искани от подсъдимите общественоопасни последици. На Марин Петров е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 години. Подсъдимият е признат за виновен и за държане на огнестрелно оръжие без надлежно разрешение, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години. Определено е едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 години.
С присъдата на СГС Георги Петров е признат за виновен в това, че в съучастие като подбудител склонил съучастника си Марин Петров умишлено да умъртви Януш Сотиров, като в резултат на това Марин Петров направил опит умишлено да умъртви Януш Сотиров.
На подсъдимия Георги Петров е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, чието изпълнение е отложено за срок от 4 години.
Решението е окончателно.
Кой е Кирил Киров – „Японеца“ ?
Кирил Киров, който бил „готов да съдейства на полицията за разкриване на престъпността в кв. „Факултета“, е знакова фигура на ъндърграунда буквално от самото му зараждане в постдемократичния период.
Когато на 25 април 1995 г. започва кървавият „пубертет“ на подземния свят с убийствто на боса на ВИС Васил Илиев, Японеца е сред най-цитираните вероятни поръчители. Разбира се, нито едно доказателство не е намерено в тази насока.
При едно нахлуване на барети у дома му се открива арсенал от оръжие, но после всичко се оказва законно. Делото финално се маргинализира до един единствен пистолет с изличени номера, но след случайна грешка в протоколите, адвокатите лесно го събарят. (По време на младия главен секретар на МВР Бойко Борисов командоси, щурмуват къщата на Японеца във „Факултето“.)
Киров беше обект на няколко атентата, като най-сериозният е през април 2005 г., когато е прострелян с флоберка пред собствената му лъскава сграда на бул. „Васил Левски“. Попадението е в малкия му мозък, куршумът се пръсва на много парчета, а най-„оптимистичните“ прогнози са, че ако изобщо оцелее по някакво чудо, ще е неподвижен жив труп.
В медиите излиза един „легендарен“ кадър как при изписването близки изнасят неподвижния Киров от ВМА, седнал на истински златен трон.
При Японеца е интересно, че има синдром на наследственост като при бай Васил Арарски – баща на Райко Василев-Кръвта, или Йоско Костинбродски: от двамата синове на Киров единият Януш, дава всички индикации, че е „достоен“ наследник на родителя си.
През май 2015 г. във „Факултето“ избухва война, при която Януш е прострелян.
Куршумът идва в гръб, от събрани пред палата на Киров-старши роми, които протестирали срещу “престъпленията, насилието и страха” в квартала. Лидери на отсрещната страна са племенникът на Японеца Георги, сестра му също се обръща срещу него.
А първоначланите версии на замесените са, че служители от фирмата за интернет доставки на племенника били пребити с метални тръби. Войната обаче много прилича на типичните наркоразчиствания на сметки – и съвсем не на спор за интернет.
