Върхът на айсберга на корупцията в България“, „олицетворение на олигархичната система на клиентелизма“, „политическото дете чудо на Доган“, „човекът, който вече се изживява като властелин на България“, „практическият премиер на България“. Това са минимална част от определенията, които вървят устойчиво в медиите с името на човека, станал нарицателно на цяла изгубена епоха за българското общество – тази на завладяната държава. В замяна получихме застой и запушване на всички важни артерии, които след приемането на страната в Европейския съюз можеха да я изстрелят напред.
14 години по-късно именно заради модела, известен като „Пеевски“, България все още е най-бедната и безперспективна държава в Европа, с непредвидимо и лобистко законодателство, с непроведени реформи във всички основни публични сектори, изключително изоставаща на фона на съседите си дори, закъсняла с десетилетие за еврозоната и все така непостигнала критериите за влизане в Шенген, с енергетика и спецслужби, зависими силно от Русия, с източени банки за сметка на данъкоплатците, с липса на качествени пътища, с изостанали региони, някои лишени дори от елементарна инфраструктура. Публичните ресурси биват измусквани от прилепилия се като кърлеж към тях клан, чийто образ през годините неведнъж беше осветяван, макар и частично.
Пеевски се превърна и в удобния негов аватар, който да поема имиджовите щети и да прикрива всички останали, включително най-висши представители на управляващата власт, на прокуратурата и съда, на партии, без които налагането на модела нямаше да бъде възможно. Всички служби, прокурори и представителите на управляващата (последните над 10 години с малки прекъсвания) ГЕРБ и (неговата официална партия) ДПС затваряха широко очите си през годините и го превърнаха в недосегаемия. Вместо разследвания на Пеевски разследвани ставаха политически опоненти, икономически конкуренти или нарочени за превземане бизнеси, както и критични медии.
Така за първи път на 2 юни една чужда държава посочи директно значителната корупция в България и част от участниците в нея. Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ санкционира бившия депутат Делян Пеевски като „олигарх, който регулярно е участвал в корупция, като си е служил с търговия с влияние и подкупи, за да се защити от обществен контрол и за да упражнява контрол върху ключови институции и сектори в българското общество„. Сега на ход е българската прокуратура – дали най-накрая ще забележи и разрови около „успелия млад човек“, както Пеевски сам се нарече, и мрежата от политико-икономически връзки, използвали „кранчетата“ на публичните ресурси.
В този модел солови играчи няма, има неосветени, задкулисни кукловоди. Има сложна акробатика, която изисква строго следене за баланса и паритета на участващите – често антагонистични – групи, обединявани от един общ интерес – източване на обществените блага. Макар и с огромно закъснение, българското общество трябва да получи видимост за това. И официалното посочване на лицето на модела „Пеевски“ е само началото за неговото разграждане. Промените в прокуратурата и реална реформа на съдебната система са част от това.
Излизане „на сцената“
За модела „Пеевски“ се заговори след злополучния опит на парламента, излъчил правителството на Пламен Орешарски, да инсталира депутата от ДПС Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Датата 14 юни 2013 г. влезе в историята със спонтанния масов протест на гражданите, продължил повече от половин година и довел до падането на властта, но и до мимикрия на модела.
Още тогава Христо Иванов, по това време програмен директор на неправителствения Български институт за правни инициативи, обявява, че обществено известната биография на избраника
| „символизира кръвосмешението между политическа, икономическа, съдебна и медийна власт, масонски и непотистки кръгове“ |
Анализаторът Даниел Смилов също посочва, че властта се упражнява под влияние на определени корпоративни групи. „България е възможно да се смени властта, но не и определени медийно-корпоративни групи зад нея“, казва той.
Шеметната кариера на Пеевски започва през август 2001 г., когато е назначен за парламентарен секретар на Министерството на транспорта. По това време е на 21 години, студент в Югозападния университет в Благоевград. Тогавашният министър Пламен Петров го слага в борда на директорите на „Пристанище Варна“. Причината не е някакъв извънреден талант, а фактът, че младежът е учредител на младежкото НДСВ и изпълнителен директор на сайта на „Новото време“, а майка му – сложена за шеф на тотото, е приятелка с говорителката на фамилията на Симеон Сакскобургготски.
Според справка на Министерския съвет по-късно той е бил юрисконсулт в „Ти Ви Глобус“ до януари 2004 г., а след това е адвокат при Благоевградската и Софийската адвокатска колегия. Посочва се, че е докторант по административно право и административен процес, през пролетта на 2005 г. е назначен за следовател в Столичната следствена служба – стопански отдел, без да има необходимия 2-годишен юридически стаж, по предложение на шефа на националното следствие Ангел Александров.
Там негов пряк началник е Петьо Петров, известен като Еврото, а колега му е Иван Гешев, бъдещият прокурор. Броят на извършените разследвания от младия следовател е нула. Това не му пречи да трупа формален стаж – всеки път, в който излезе от изпълнителната или законодателната власт, Пеевски се връща обратно в съдебната.
| Висшият съдебен съвет му съдейства с всякакви еквилибристики от самото начало. Този факт е важен, за да се знае откога датират зависимостите в него. Защото покрай срастването на власт и бизнес, към което ще се добавят и медии, тече паралелно завладяването на всяко възможно звено от съдебната власт, Конституционния съд и всички обществени институции и независими регулатори. |
Българският Франкенщайн се сглобява близо две десетилетия.
Младият кариерист Пеевски катери стръмно властта
След като фотограф го е уловил още като момче на разходка с покойния вече шеф на „Мултигруп“ Илия Павлов, през 2005 г., напористият младеж вече е зам.-министър по бедствията и авариите в кабинета на Сергей Станишев. Именно Павлов приживе предупреждава, че „гущерът си е откъснал опашката“, че уличните бандити от 90-те са облекли костюми и вече действат рафинирано, като са способни да корумпират властта. Така и става.
През 2007 г. гръмва корупционен скандал – тогавашният шеф на държавния „Булгартабак“ Христо Лачев обвинява зам.-министъра Пеевски и шефа на националното следствие Ангел Александров в натиск. Пеевски е уволнен и срещу него е образувано досъдебно производство за длъжностно престъпление. Прокурорът по делото Иванка Трифонова заявява пред журналисти, че очевидец е потвърдил думите на Лачев, че е бил изнудван от Пеевски. След три месеца Софийската градска прокуратура прекратява разследването поради липса на доказателства. Оказва се, че единственият независим свидетел не бил потвърдил по никакъв начин казаното от Лачев – обяснява го лично главният прокурор по това време Борис Велчев, днес председател на Конституционния съд. Прокурор Трифонова мълчи. И, естествено, Пеевски е възстановен на поста си. Според „Капитал“ – след интензивен натиск от ДПС.
Започва изграждането на медийната империя
Майката на Пеевски купува вестниците „Политика“, „Монитор“ и „Телеграф“ от Петьо Блъсков. Изданията започват да адвокатстват на Доган и да нападат Бойко Борисов, който е учредил и оглавил ГЕРБ. Отношението към него е карикатурно, но се сменя за една нощ, след като ГЕРБ печели парламентарните избори през 2009 г.
В продължение на няколко години семейството на Пеевски, както той се изразява, овладява както монополен дял в медийния сектор, така и в разпространителския. Финансирането е от КТБ. Медийната група става идеално оръжие за манипулация и пропаганда. Всичко опоненти – негови, на ДПС, на ГЕРБ, на прокуратурата, всички критици на управлението стават обект на публикации извън всякакви журналистически стандарти. Започват да функционират като бухалки. Издателите около Пеевски напускат браншовия съюз и спират да спазват Етичния медиен кодекс. В изданията им изчезват новините за злоупотребите на управляващите и така спират да изпълняват функцията на журналистиката, като я заместват с реклама на властта. Резултатът от драстичния срив на свободата на словото е необуздана корупция, присвояване на обществените ресурси и брутални атаки срещу бизнес и политически опоненти.
През всичкото това време набъбва и благосъстоянието на депутата, влязъл във властта с апартамент и стар опел. Още докато се води само на заплата, се настанява в скъпи имоти, кара луксозни коли, има многобройна охрана. След 2014 г. той започва постепенно да изсветлява имуществото си, като го декларира.
Отнема му около десетилетие да се легализира като милионер. Причината за това е проста – създаването на антикорупционната комисия КПКОНПИ отнема много време, а точно тя е органът, който може да си отваря и затваря очите за незаконно забогатяване във властта. Пеевски дори е първият проверен – по сигнал на организацията БОЕЦ.
Немаловажен е фактът, че над 5 години „успелият млад човек“ е охраняван от НСО за сметка на данъкоплатците и получава заплата, без да се явява на работното си място – Народното събрание. В имотната му декларация се появяват имоти, търговски дружества, банкови спестявания. Декларират се продажби на дялове в офшорки, но липсва информация за купуване. Медийни публикации свързват депутата с множество фирми, управлявани от подставени лица. Нито една контролна институция не проявява интерес към това.
„На Доган му замръзна усмивката, като му показах списъка с бизнес начинанията на Пеевски“, свидетелства през февруари 2016 г. бившия му партньор Цветан Василев в интервю за Сашо Диков по Би Ай Ти.
Къде е задкулисието
„Къде е моето задкулисие? Кои са неговите измерения? Настоявам за уточнение с конкретика. Нали задкулисието е порокът на властта? Кои бяха мъжете на и във властта до вчера, защото няма как задкулисието да се е пръкнало ведно с предложението да бъда избран за председател на ДАНС? И ако съм задкулисие, с кого сме били в компания?“ Това е цитат от позиция на неуспелия шеф на ДАНС, изпратена до медиите.
Отговори на въпроса къде е задкулисието му валят всеки ден оттогава. Няма съмнение, че сред видимите лица са доскорошното правителство, ръководството на прокуратурата, мнозинството във Висшия съдебен съвет, мнозинството в парламента. Кой се крие зад тях може да се установи чрез добросъвестно разследване, каквото по време на целия преход не се е състояло.
Ето още някои важни следи, които моделът „Пеевски“ остави:
– Депутати от БСП разказват как през юни 2013 г. премиерът Орешарски им заявил, че или подкрепят Пеевски за шеф на ДАНС, или правителството пада. Така лъсна пълната зависимост на изпълнителната власт, включително на трите правителства на Борисов. Лидерът на ГЕРБ, който се прави на „сащисан“ по собствените му думи, докато се разиграваше драмата „Пеевски в ДАНС“, не успява да се разграничи. Без отговор остават призивите лично до него да разруши модела „Пеевски“. На въпрос вижда ли Пеевски в огледалото се жегва силно и се кълне, че няма зависимости. Само че именно по време на неговото управление примерите за източване на обществените средства са всекидневни.
– Независимо че не оглавява ДАНС, моделът овладява спецслужбите. В МВР, ДАНС, прокуратурата и в още държавни институции отговорни фактори са известни като „човекът на Пеевски“. Още през май 2010 г. е публикувана снимка на депутата от ДПС Пеевски и зам.-министъра на финансите Владислав Горанов в столично заведение. Причината за срещата упорито и гузно се крие. Десет години по-късно Горанов е сменен като „министър на ДПС“. В предизборната кампания обаче отново е предпочетен от Борисов като водещ активист. Прокуратурата вече над две години държи „на трупчета“ проверката за безплатния луксозен апартамент, който обитава в комплекса на братя Домусчиеви. И изобщо не разследва твърденията на Васил Божков, че редовно е носил подкупи на финансовия министър на ГЕРБ направо във финансовото министерство.
– Към август 2009 г. в КТБ вече са съсредоточени най-голям процент от депозитите на държавните компании. Решение на правителството „всичките яйца да не са в една кошница“ е взето чак през май 2013 г. Година по-късно банката е съборена след гигантски конфликт между партньорите Цветан Василев и Делян Пеевски, а множество държавни дружества и институции губят парите си. Само привилегировани клиенти успяват да си спасят депозитите с цесии. Прокуратурата не разследва Пеевски, като прокурорът по делото Иван Гешев дава цинични отговори на въпроса защо. Другите власти не му възразяват.
– В изтеклите записи от подслушване в дома на Бойко Борисов в Банкя тогавашният прокурор на София Николай Кокинов му заявява по повод новоизбрания главен прокурор Сотир Цацаров: „Ти си го избра!“ Изборът на главния прокурор и пренасочването му като шеф на КПКОНПИ след това са ключови за пълното овладяване на държавата и приватизирането на публичните ресурси, поръчки и еврофондове – реално няма кой да противодейства на тези престъпления. Новият главен прокурор Иван Гешев е избран без конкуренция и до момента се изявява единствено като адвокат на модела. И за капак е настанен да живее в луксозна държавна резиденция.
– С кастинг при Пеевски се избират съдебни ръководители, свидетелства бившият председател на Софийския районен съд Методи Лалов. Потвърждава го и председателят на Върховния касационен съд. Мнозинството в два поредни състава на Висшия съдебен съвет не обръща внимание. Без последствия остава и скандалът ЦУМгейт – за натиска, оказан на издателя Сашо Дончев на неофициална среща с главния прокурор. Всички издатели на медии, които критикуват властта, се подложени на удари от цялата репресивна машина на властта. Дори и окончателно оправдани, те остават обект на КПКОНПИ.
– От трибуната на парламента през май 2013 г. Пеевски „обещава“ на Цветан Цветанов, че правораздавателната система ще се занимава с него. Така и става, обвинен е и е даден на съд по 4 дела. Причината е, че Цветанов разказва как, когато като вътрешен министър имал среща в главния прокурор Цацаров, с него дошъл и Пеевски.
– Руските бизнес интереси стават незаобиколим фактор в управлението през последните години. Компанията „Лукойл“ функционира като отделна неконтролируема губерния. До нея, в парк „Росенец“, със съдействието на всички власти е изграден палат на почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Строежът на АЕЦ „Белене“ е възобновен години след като е официално закрит. Проектът за руски газопровод през България е осъществен успешно – с пари на българските данъкоплатци и на пълна загуба е изграден „Турски поток“.
– Некачествените строежи на пътища и магистрали над десетилетие са дело на фирми, свързвани със задкулисието. Борисов се принуждава да признае това, като отменя съмнителни поръчки. За да се скрие цялото престъпно източване на средствата на българските и европейските данъкоплатци, е измислен абсолютно антипазарен ход: създадено е държавно дружество „Автомагистрали“, което получава милиарди, въпреки че не разполага с никакви ресурси за строежи. То обаче преразпределя пари към частни фирми без никаква конкуренция. В резултат пътните строежи стават „златни“, а задкулисието обмисля да сложи ръка и на общинските пътища.
– Задкулисието излиза „на слънце“ покрай плътното застрояване на Черноморието и облагодетелстването му с неизгодните за държавата заменки на гори, които не са развалени въпреки наказателната процедура на ЕС. Нито един държавен орган не се задейства срещу тези престъпления. Напротив, разграбването продължава до последния ден на власт на третия кабинет на Борисов – дори в последните часове се отпускат пари за изкуствен остров, заради строежи се разорават плажове.
– Комисията за финансов надзор (КФН), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), ДАНС, НАП и различни обществени регулатори са използвани избирателно срещу неудобните на властта. Затова пък са възнаградени от отиващата си власт – хората в КЗК например получават по-дълги мандати за вярната си служба на управляващите, а не на обществото.
– Българската банка за развитие (ББР) се превръща в касичка на близките до властта, а БНБ си затваря очите.
– Неразследвана повече от година е и скандалната афера „Осемте джуджета“ – класически пример за превземане на чужд бизнес с помощта на прокурори от най-висок ранг и използване на разследващите органи като бухалки в един семеен имотен конфликт, който завършва с изнудване, ограбване и съсипване и на двете страни в него. Мълчанието на прокуратурата, ВСС и на доскорошното правителство по темата показва общият им интерес истината по случая да бъде укрита. Обяснението е единствено в прикриването на престъпници от висок държавен ранг.
– Сред мащабните действия на задкулисието е атаката срещу бизнеси и арестите на бизнесмени – банкерът Василев, семействата Баневи, Стайкови, Арабаджиеви, Васил Божков, братя Бобокови – всички минават по реда си. Те разказват едно и също – прави се опит за заграбване на бизнеса им, като сочат една и съща „триглава ламя“, завладяла изпълнителната, законодателната и съдебната власт в лицето на прокуратурата. „Купуваме си „Нова“, ще си изберем главен прокурор, никой не може да ни пипне 10 години. Цитирам Пеевски“, свидетелства Васил Божков. Той е другият санкциониран от САЩ по закона „Магнитски“. А като вътрешен за системата човек през последната година изнесе публично свидетелства за част от функционирането на модела и връзки между Борисов, Пеевски и Гешев. Според Божков, който замина за Дубай, преди да бъде издирван, Пеевски също живее там, а има имоти и в други държави. Хазартният бизнесмен го определи като „пуснал пипала навсякъде“.
| „Пеевски се интересува от всички, които изкарват пари, не можеш да вземеш пари в България без негово съгласие… Може да съм го подценил, не съм очаквал да е пуснал такива пипала. Никой не му обръщаше внимание, малко момченце дебело, тук ще му помогнем, там ще го лансираме и отгледахме чудовище“, каза в интервю преди две седмици Божков. В предишна медийна изява Божков беше обяснил, че „Пеевски и Борисов са като сиамски близнаци – падне ли единият, пада и другият“. |
– Нито едно от уличаващите бившия премиер обстоятелства не е разследвано, независимо от неволните му признания.
– Неразследван остава и докладът на турските служби за контрабанда на български цигари. Следите водят към депутата от ДПС по времето, в което е свързван със собствеността на „Булгартабак“. Главният прокурор напълно се дистанцира от случая, а ръководството на МВР дълго време лъже, че „Булгартабак“ не се споменавал в документа.
– Потулват се изцяло скандалите с евтините апартаменти на хората във властта и къщите им за гости, направени с евросубсидии. Част от тях посочени в санкциите от САЩ.
– Когато гръмва скандалът с продажбата на българско гражданство на чужденци, разследването не стига по-далече от ръководството на Агенцията за българите в чужбина – Петър Харалампиев и Красимир Томов. От намеците на прокуратурата се разбира, че подозренията са насочени към ВМРО. Лидерът й Красимир Каракачанов заявява, че ако това се докаже, че ще гръмне „на площада в София“. Харалампиев и Томов също са санкционирани от САЩ.
– Законодателството на Пеевски е отделна глава в историята на задкулисието. Без да се явява в парламента цял мандат, той успява да изработи куп закони, все в своя угода, засягащи банковия и медийния сектор.
Примерите за модела „Пеевски“ могат да бъдат продължени с още публично известни случаи и факти, но и тези показват че не става дума просто за един човек, от когото Борисов за пореден път се опитва да се разграничи, а ДПС защити бившия си депутат, докато не получи факти и доказателства. Моделът е корумпирал държавата и разграждането му ще изисква вътрешна реакция и разследване след външното официално осветяване.
Източник: Дневник:
