„Много висококвалифицирани хора започнаха да се връщат в България“, повтаря и потретя премиерът Борисов. Но статистиката определено не е на негова страна. Ето какви са фактите:
Когато фактите говорят, премиерът Борисов просто ги надвиква. Иначе как щяхме да го чуем, когато на поредното ленторязане обяви, че “много висококвалифицирани хора започнаха да се връщат в България”.
От 2015 насам Борисов поне веднъж годишно казва същото, а тази година даже два пъти – преди евроизборите през май и сега, преди местния вот. Дали му е простено, задето е все в предизборни кампании? Защото статистиката не е на негова страна.
Колко българи се завръщат?
През март т.г. Евростат съобщи, че България е една от шестте европейски страни, в които броят на емигрантите надхвърля този на имигрантите. Останалите са Румъния, Литва, Латвия, Полша и Хърватия. Констатацията е за 2017 година, но и през 2018 е същото – според годишния доклад на Националния статистически институт, 31 263 българи са емигрирали. Половината от тях са мъже на възраст между 20 и 39 години, а около 16% са по-млади от 20 години.
Има някакво утешение в лекия ръст на завръщащите се – 13 060 през 2017 година и 16 169 през 2018. Но фактите са си факти: емигрантите са два пъти повече от имигрантите, като най-желаните дестинации са Германия и Великобритания. Освен това мнозинството от завърналите се отиват в бюрата по труда, за да подадат документи за обезщетение за безработица. Така че, уви, няма тенденция за завръщане на млади и образовани хора, които да „наводнят“ българския трудов пазар. И няма признаци за подобряване на плачевната демографска ситуация. Прогнози на БАН и ООН го потвърждават – населението на България ще продължи да се топи. Според усреднената прогноза, в края на века в страната ще живеят около 4 милиона души.
За Борисов обаче животът е в розово. “Много висококвалифицирани хора започнаха да се връщат (…), неслучайно Световната банка направи център в София, неслучайно Китай взе решение за световния си мозъчен тръст в София, „Хемус” ще я има”, заяви премиерът във Варна. Изглежда обаче, че тези висококвалифицирани специалисти, колкото и да са на брой, не намират места в държавната администрация. Може би заради запазената марка на властта – партийните “калинки”.
Опразването
И докато министър-председателят е зает да тонизира медийната среда с добри новини, на много места в България се опразват домове – задълго, може би завинаги. Причината е, че българските общности в чужбина вече са достатъчно големи, имат си свои структури. И затова тези, които заминават, скоро изтеглят и семействата си. А оттук следва, че все повече намалява броят на децата, отглеждани от баба и дядо и с родителска грижа по Скайп.
Потвърждава го Красимир Мантов, кмет на едно от най-големите родопски села – Барутин. “Много малко са вече децата, които са останали тук без родители. Причината за това е, че когато замине някой човек от една фамилия, след година постепенно изтегля и останалите”, казва кметът и добавя, че междувременно селото се е свило почти наполовина. А от училището в друго родопско село – Паталеница, разказват, че имат само две деца с родители, работещи в чужбина. Догодина може и тях да ги няма.
Но с факти като тези Борисов знае как да се оправя. Просто не им обръща внимание.
Източник: DW
