Подмяната на реалността с неин фалшив двойник е един от характерните белези на т.нар. модел „Борисов“. Години наред ГЕРБ, самият Борисов и други участници в модела успешно се справяха с тази подмяна. Няколко примера:
Коментар от проф. Евгений Дайнов, Дойче Веле
Т.нар. модел „Борисов“ очевидно ще се изследва години наред. Още повече, че се очаква появата на десетки свидетелства и тонове документи. Някои негови характерни белези обаче могат да бъдат очертани отсега. Сред тях е вербалната манипулация: умението да подменяш действителността с неин фалшив двойник, изграден от думи. Години наред Борисов, ГЕРБ и други участници в „модела“ успешно се справяха с тази подмяна. Проблемите им започнаха в момента, в който престанаха да убеждават общественото мнение в истинността на тяхната версия на реалността.
Примерите
Дълго време Борисов поддържаше в обществото убеждението, че е „най-зеленият премиер в Европа”, макар точно неговите правителства вече да се бяха разкрили като последователни унищожители на природната среда. Периодично се срещаше с лидери на зелени протести и им казваше каквото искаха да чуят (после правеше, разбира се, каквото си иска). Години наред беше напълно невъзможно по време на зелен протест човек да скандира срещу Борисов. „Шът”, ми казваха, „не сме против него…”.
Горе-долу по това време Сотир Цацаров, тогава главен прокурор, отричаше Емилиян Гебрев да е бил отровен, камо ли пък от руските тайни служби. Ял е неумита рукола и се е натровил, гласеше версията на главния обвинител. Така отравянето бе заметено под килима, докато Цацаров не се оказа под такъв международен натиск, че започна разследване. И го спря.
Около проекта „Руски поток“ способността на Борисов да подменя действителността с нейна алтернативна версия започна да отслабва. За да прикрие очевидния факт, че с български пари се строи руска тръба, Борисов наричаше проекта ту „Български поток”, ту „Балкански поток”. Никой не успя да запомни тези фалшиви етикети, а от САЩ директно казаха, че няма шанс във Вашингтон да повярват на тази версия.
В момента, в който вече не можеш да заменяш действителността с неин фалшив двойник, става време да се замислиш. Да започнеш да допускаш тази действителност в своите думи, докато не измислиш нов начин да я фалшифицираш. И точно в този момент участниците в модела „Борисов“ направиха друго: „купиха си“ медийни анализатори и водещи журналисти, за да ги впрегнат в подмяната на действителността.
Усетили обаче, че убедителността на техните подмени отслабва, те решиха да ги натрапват с все по-нахален и презрителен към гражданите тон. Разчетът очевидно беше следният: след като гражданството вече не вярва на лъжата доброволно, то трябва да бъде принудено (сплашено) да повярва. Или поне да се подчини. Появиха се например „контрапротестиращи”, заплашващи противниците на назначаването на Гешев за главен прокурор. Но това не сработи особено добре и затова бе възстановена тактиката на тоталната подмяна на действителността и на всички нейни аспекти.
Така се появи казусът „подпорна стена на Алепу”. Всички граждани виждаха строеж на хотел, но от другата страна на барикадата твърдяха, че това е подпорна стена. Точно тук стартираха най-големите зелени протести от години, които – и това е може би по-важното – за пръв път скандираха искания за оставка на Борисов. Докато те се разгръщаха, с помощта на гумена лодка Христо Иванов осветли друга подмяна на действителността: как плаж, който официално е публична държавна собственост, е обявен за частна нива на Ахмед Доган. Последваха разкрития за още такива случаи, които още повече нажежиха обстановката. А когато новият главен прокурор Иван Гешев изпрати свой отряд да нахлуе в президентството, тогава избухна онзи протест, който обърна хода на политическата история.
Отричаната от ГЕРБ действителност се надигна и с лекота разкъса фасадата от подмени, с които участниците в модела „Борисов“ я бяха облепили. Затова никой не повярва на Борисов, когато за снимките на чекмеджето със златните кюлчета той се опита да изкара виновен президента Радев. Манипулативните му способности очевидно вече клоняха към нула.
Не знаейки какво друго да правят обаче, участниците в модела „Борисов“ продължиха в същия дух. Според тях протестите бяха платени от различни мутри и олигарси, а протестиращите не бяха граждани, а „стадо”. Но тъй като и това не даде резултат, Борисов се опита да форсира истински мащабна подмяна на действителността: обяви, че протестиращите искат нова конституция и че той ще започне да разработва такава.
Тук вече публиката премина от фазата на възмущението към фазата на осмиването. Хората вече се чувстваха здраво стъпили в действителността – такава, каквато е. И нямаха намерението да се плъзгат отново към действителността във варианта на модела „Борисов”. В този момент беше вече късно Борисов да подава оставка, та да се върне отново като победител: когато ти се присмиват, вече изглеждаш неспасяемо слаб.
Това, което участниците в модела „Борисов“ отказаха да разберат
Единствено и само смях предизвикаха опитите на ГЕРБ да подмени действителността през пролетта на 2021 година. В прясно свикания нов парламент групата на ГЕРБ се опита да скандира „Мутри, вън!” срещу хора, които години наред се бяха посветили на борбата срещу мутрите. Последвалото оплакване на Борисов, че срещу ГЕРБ са изправени „парите на олигархията”, премина без всякакъв ефект. По същото време бяха окончателно оправдани от съда Иво Прокопиев и Трайчо Трайков, които дълги години бяха наричани „обвиняеми” и нарочвани за олигарси, за да бъдат прикрити реалните олигарси.
Подмяната на действителността с лъжа никога не може да постигне дългосрочен успех. Действителността има огромна гравитационна сила, способна да смачка всички фалшиви версии за себе си. Да, можеш да лъжеш всички за кратко, можеш да лъжеш някои за дълго, но не можеш да лъжеш всички за дълго. Това е едно от нещата, които участниците в модела „Борисов“ отказаха да разберат. И затова ще плащат полагащата се цена.
