Как се отразява на основните политически играчи силното социологическо представяне на „Продължаваме промяната“
Никой не иска с първите и шестите. Първите мислят, че всички искат с тях. Шестите се примъкват към всички. Вторите искат с четвъртите и седмите, четвъртите и седмите искат с вторите. Седмите не могат без вторите. Третите обясняват „никой не може без нас“, а четвъртите – „не знам, не чух, не видях, не говоря“.
Ако сте чели последното социологическо проучване на „Гапъп интернешънъл“ може и да разберете нещо от тази т.нар. актуална политическа обстановка в страната. Доскоро социолозите предпазливо мереха, или мереха само за вътрешна употреба, проекта на Кирил Петков и Асен Василев, за да стигнем до горепосоченото проучване на електоралните нагласи – от миналата седмица, когато „Продължаваме промяната“ (ПП) се озова на второто място (след ГЕРБ) с малко над 15 на сто подкрепа.
До преди това „на уше“ се споделяше, че новопоявилата се формация на любимците на предходния служебен кабинет няма да вземе повече от 6 до 9%. Но ако не й мине компромат път, социологията може да продължи все така да отчита „видими резултати“ в нейна полза. Което коренно промени не само перспективите за съставяне на правителство (този път), но предизвика и нови маневри в поведението на някои от основните политически играчи.
„Продължаваме нагоре“
В неделя в телевизионно интервю Кирил Петков даде заявка, че достигането на 30% електорална подкрепа за ПП е напълно възможно, съдейки по последните проучвания и повече от месец преди вота. Обяви още, че партията му ще подпише предкоалиционно споразумение с „Демократична България“ (ДБ) и „Изправи се БГ! Ние идваме!“ (ИБГНИ). И дори разпредели някои министерски постове – правосъдието за ДБ, социалната политика за ИБГНИ. Нещо което, апропо, направи Татяна Дончева (ИБГНИ) ден по рано в друг тв ефир и е показателно за направени вече предварителни договорки. Други формации обаче не влязоха във формата на Петков.
ИБГНИ е на ръба на влизането в следващия парламент (4,1% – по „Галъп“). Инструментите за привличане на избиратели като че ли са изчерпани. Антиправителствените протести останаха далеч в лятото на 2020-а, темата с подслушваните политици пък бе изтъркана от самото 46-о Народно събрание, което викаше през ден, а понякога и по няколко пъти на ден, вътрешния министър Бойко Рашков, за да размахва от трибуната папка, която обаче не може да покаже.
Така на практика на Мая Манолова й останаха социалните теми, на Татяна Дончева – острия език, на Отровното трио (вече „Ние идваме“) – Иван Гешев (който обаче напоследък поспря с ваденето на sms-и и СРС-та от досъдебни производства). На този фон само ПП може да дръпне в следващия парламент ИБГНИ. И за двете формации е от взаимен интерес да се ухажват публично. А и коалицията около Манолова неизменно бе зад Петков и Василев в качеството им на министри. Така че тук изненади няма.
Опознаване на смирението
Интересни процеси обаче текат в доскорошния парламентарен победител „Има такъв народ“. Оттам изведнъж решиха да се покажат смирени, макар ако се вгледаме, ще установим, че на моменти тази смиреност е артикулирана през зъби. Показателно за това, например, е вчерашното участие на секретаря на партията Виктория Василева в БНР. Всъщност, от известно време от ИТН обясняват как правят анализ на грешките, извличат поуките, дистанцираха се дори от Петър Илиев, когото така агресивно налагаха не в един, а в два проектокабинета.
Обаче…, по Василева, най-голямата грешка на ИТН била, че надценили чувството за отговорност на останалите формации, с които са водели преговори, били прекалено искрени и директни, били подведени от начина на водене на разговорите. И т.н. Поведение като за пред избирателите – напълно разбираемо – но откъм смиреност – май не особено искрено.
Що се отнася до ДБ, най-атакуваната от хората на Слави Трифонов формация – „нямаме проблем да работим с ДБ“, „ние нямаме проблем с колегите, очевидно колегите имат проблем с нас“. Същото би следвало да се отнася и за Петков и Василев, които от ИТН атакуваха от трибуната персонално – по материали от жълтите медии.
Засега ИТН не е в плановете на ПП за разговори. По думите на Петков такива можело някога да има, но за разлика от заявката за споразумение с ДБ и ИБГНИ, такава за партията на Трифонов ня-ма. На което оттам отвръщат с фразата за рибата и тигана.
Никой не ме обича….
В предходния парламент БСП успя да се представи като най-диалогичната партия, която не мисли за постове, а за приоритети. И честно казано – получи й се. Но сега, подобно на ИТН, и оттам вече се дочуват гласове с диапазон високи октави, породени от въпроса „Ще има ли някой нужда от нас в новата конфигурация?“. При все, че без нея правителство в рамките на 46-ото НС нямаше как да бъде съставено.
Левицата винаги се е чувствала длъжна да се държи в непрекъснато състояние на „напомпани мускули“ (пак заради избирателите), но както до вчера пускаше стрели по Румен Радев заради ПП и дори обяви, че тепърва започва вътрешни номинации за президент (при взето от Пленума решение още през април за подкрепа на двойката Радев/Йотова), така и сега се закачи зад фаворита на вота за „Дондуков“ 2, обяснявайки: не, няма искри помежду ни (по Драгомир Стойнев).
„Трябва да е ясно, че без БСП трудно може да се състави правителство на промяната“ – предупреждава Стойнев.
А по адрес на двамата ексминистри, които лидерката Корнелия Нинова иначе искаше за редовни такива, вече научаваме следното – че гроздето е кисело:
„Някой, който сам нарича себе си почтен, е доста съмнителен за неговото качество на почтеност“.
„Прави впечатление обаче, че те още не са пораснали, тъй като преди час Кирил Петков е започнал да раздава постове преди още да са минали избори – едва ли не коя политическа сила ще вземе Министерството на правосъдието, Министерство на труда и социалната политика – нещо, което е доста, доста незряло. Така не се прави“.
„Да разговаряме с хора, които не се знае дали ще влязат в парламента, или с други, за които има големи очаквания…, но в крайна сметка силно се надявам, че народът отново ще си спомни за месиите, които ни оправяха за 800 дни. Сега ни се предлага да оправят страната за три години. Считаме, че ще има изтрезняване“.
Колкото трудно, толкова и лесно
Може би в най-затруднена, но и парадоксално – в най-лесна позиция към този момент са от ДБ. Трудно, защото ПП „яде“ от избирателите на коалицията, защото отказа общо явяване, издигане на проектопостове и защото ДБ доскоро беше трета, с амбициите за втора политическа сила – нещо, постигнато след поредица от десни обединения, разделения и пак обединения, съпроводени с вътрешни противоречия и до днес. И лесно, защото ПП и ДБ са естествен партньор.
Подкрепата на двете формации съответно за Румен Радев и Лозан Панов, както и разделението в самата ИБГНИ по същата линия създава усещането за даване на правото на по-богат избор от обичайните състезания „с един кон“ и разкази с предизвестен край. Макар мнозина все още да смятат, че дясната коалиция трябваше да излезе със собствен кандидат за президент. Предстои тепърва да видим ще има ли още разминавания между ПП и ДБ.
ГЕРБ пък все така излиза първа политическа сила. В последните изяви на нейни представители обаче фокусът като че ли не са парламентарните, а президентските избори. Оттам позабравиха напоследък за атаките си по Петков и Василев и се фокусираха върху тези по Радев и служебното му правителство. Както би казала будната facebook общност: „Слочаенос?“.
На пръв поглед от ПП поставиха непреодолими условия пред ГЕРБ и ДПС за съвместна работа – признаване за „усвоени“ милиарди и отричане от Делян Пеевски. Но колко точно непреодолими са – предстои да видим. Бившата управляваща партия засега е наясно с едно – че БСП не би се коалирала с нея, а „целувка“ с Движението си остава все така непрестижен акт.
Всичко това, подобно на социологическите проучвания на електоралните нагласи, е една моментна картина. И подлежи на ревизия. Както и поведението на основните участници в политическия процес, което иначе винаги е базирано на „принципи и предвидимост“.
