Проектът за строителството на магистрала „Струма“ през защитените зони в изпратения вид е в нарушение на европейски директиви, а графикът и сумата, написани в документите, които България е изпратила до ЕС, са необмислени или сгрешени. Това накратко е отговорът на Европейската комисия (ЕК) по изпратената преди два месеца апликационната форма за финансирането на участъка от магистралата през Кресненското дефиле.
От официалното писмо на ЕК до българските власти става ясно още, че трасето, одобрено с оценка за въздействие на околната среда (ОВОС) преди две години, не е същото като това, за което България иска да получи пари от Брюксел. Това на практика означава, че проектът няма как да бъде финансиран с каквито и да е европейски средства, а ако бъде изпълнен така, дори има риск от наказателна процедура по Директивата за местообитанията.
Едно писмо с много въпроси
След голямо забавяне, на 9 август Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) подаде апликационната форма за финансиране от оперативна програма „Транспорт“ на лот 3.2 между Крупник и Кресна. Ден по-рано правителството пое ангажимент, че ще плати до 741 млн. лв. държавни средства за въпросния участък, ако ЕК ни откаже финансиране за следващия период. Подобен ход беше наложителен, за да се покаже пред Брюксел, че при всички случаи държавата ще построи магистралата, която обещава от повече от десетилетие.
На 15 октомври еврокомисията е отговорила на АПИ, но не с одобрение, а с редица въпроси и притеснения. „Капитал“ получи през свои източници апликационната форма и отговора от Брюксел, в който има забележки по дизайна, управлението и финансовия аспект на проекта, както и коментари по съобразяването с директивите и планираните мерки за намаляване на вредите върху Кресненското дефиле при планираното използване на сега съществуващия път Е-79 като едно от платната на бъдещата магистрала.
България има срок от два месеца да отговори на ЕК и да даде допълнителни разяснения на поставените въпроси. Но по-важното е, че Брюксел не приема като цяло заявлението, което българските власти са изпратили – „въз основа на предоставената информация исканият финансов принос за предложения голям проект не е оправдан“, пише в писмото. Това означава, че става все по-възможно България да не получи пари за изграждането на „Струма“ между Крупник и Кресна.
В апликационната форма България кандидатства за 267 млн.евро, което е само за част от необходимата сума – за дейностите, която ще могат да се завърши в допустимия срок за настоящия програмен период до 2023 г. В отговора си ЕК ни поправя за сумата, като уточнява, че допустимата стойност на европейско съфинансиране е по- малка – 227 444 659 евро. Т.е. дори в малко вероятния сценарий, в който ще получим пари, те ще са с 40 млн. евро по-малко. Причината е, че в срока до края на 2023 г. сме заявили, че ще завършим 41% от проекта. Обществените поръчки обаче се бавят и това изглежда все по-малко вероятно.
Неодобрени трасета, недомислици и неточен график
Проектът за лот 3.2 на „Струма“ попада в обхвата на три директиви: Директива за местообитанията, Директива за птиците и Директива по ОВОС. ЕК обаче отбелязва още, че България не е успяла да установи цели и мерки за опазване на обектите, защитени от Директивата за местообитанията, и не е взела предвид всички елементи от бъдещото строителство. Проектът е оценен по-благоприятно, отколкото би трябвало да бъде, защото България не е изпълнила изискванията за компенсаторни мерки по околната среда.
Използването на съществуващия път Е79 също представлява проблем по отношение безопасността на пътниците и перспективите за околната среда поради липсата на смекчаващи обстоятелства, се казва още в писмото. В проекта, който АПИ е предвидила, пише, че мерки за безопасност ще бъдат въведени „след завършването на източното скоростно трасе, планирано най-рано през 2027 г.“. Използването на вече построените лотове от „Струма“ така или иначе увеличава трафика по Е79 и трябва възможно най-скоро да се предвидят сериозни мерки за опазване на биоразнообразието там.
Сроковете също са непълни или нелогични. В кандидатурата си АПИ е посочила, че до 2023 г. планира да изпълни 41% от проекта, но не е предвиден „прогнозен напредък по години“, за да се следи дали всичко върви по план. От ЕК твърдят, че графикът не отчита никакви възможни рискове от забавяне, а такива има например покрай процедурите за отчуждаването и строителство.
Предварително решена процедура
Един от най-скандалните моменти в апликационната форма е, че трасето, за което през 2017 г. е правен ОВОС, не е това, което България иска да построи. Оказва се, че различията между проектите са доста големи: броят тунели, виадукти и други съоръжения е по-голям, отколкото в одобреното с решение за ОВОС.
Докладът за екооценката беше направен от фирма „Данго проект консулт“ и подкрепи варианта на правителството за ново трасе, източно от дефилето, в посока София, и използване на Е79 в посока Гърция. В края на октомври 2017-а екоминистерството одобри доклада.
Според ЕК обаче България е подала за съфинансиране друг проект. Странното е, че още през ноември 2016 г. АПИ обявява обществена поръчка за разширен идеен проект, като в заданието му е посочено, че лявото платно е единственото ново, а дясното ще е по съществуващия Е-79. Към този момент доклад за ОВОС не е изготвен, т.е. не е решено кой вариант е най-изгоден и щадящ околната среда, но въпреки това агенцията, изглежда, вече е имала фаворит. „Това прави цялата процедура по ОВОС предрешена, защото явно е направена така, че всички други варианти да отпаднат по една или друга причина“, коментира анонимен източник на „Капитал“, добре запознат с процеса.
А какво ще стане с парите
„Финансирането от ЕС ще бъде одобрено от комисията само ако има увереността, че са спазени всички приложими правила. Службите на EK са готови да окажат съдействие на българските власти и да обмислят възможното съфинансиране на незабавни мерки за смекчаване на вредите върху околната среда“, коментира говорител от ЕК пред „Капитал“.
В този случай обаче е показателно, че на заседание на Комитета по наблюдение на оперативна програма „Транспорт“ през юли са коментирани алтернативни проекти, за които могат да бъдат похарчени европейските средства, така че да не бъдат изгубени. Това са скоростният път Видин – Мездра и т.нар. магистрала „Европа“ между София и Калотина. Все още не е ясно как процедурно може да се случи това и дали ще бъде прието от ЕК.
Източник: Капитал
