Председателят на Върховния касационен съд обжалва отказа на шефката на Инспектората към Висшия съдебен съвет Теодора Точкова му предостави цялата документация по проверките, които са му правени.
Точкова даде на Панов единствено извлечения от протоколи за прекратяването на проверките. Тя се оправдава, че проверката е свързана с оперативната подготовка на актовете на инспектората и няма самостоятелно значение, третите лиза по проверките били несъгласни с разгласяването им, а част от информацията била служебна тайна.
В жалбата си Панов пише, че решението на Точкова гази закова. И напомня, че правото на достъп до обществена информация е гарантирано от Конституцията, а ограничаването му може да става само по изключение. Панов цитира и решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), с което е прието, че свободният достъп до съхранявана от държавните органи информация се защитава от конвенцията като свободна на словото, когато е свързана, или може да бъде от значение за обществения дебат. Според съда в Страсбург неоснователният отказ да бъде предоставена такава информация е информационен монопол. Този монопол пък се явява форма на цензура и е в нарушение на защитената от Конвенцията свобода на изразяване и право на всеки да получава и разпространява информация.
Неправилно е прието, че не е налице надделяващ обществен интерес, се казва в жалбата. Съществуването на въпросните проверки срещу председателя на ВКС е оповестено публично, очевидно не без участието на самия ИВСС. Публично известно е, че от години председателят на ВКС поддържа последователна позиция за реформиране на съдебната система и отстояване на нейната независимост, поради което е атакуван по всевъзможни начини, включително чрез използване на законови процедури за иницииране на действия по репресия (проверки, ревизии, административнонаказателни производства) от страна на различни органи на власт. Следователно е налице обществен интерес да се знае какви данни са били събрани, евентуално уличаващи председателя на ВКС в извършване на нарушения.
Несъгласието на третите лица също не може да е основание информацията да бъде отказана, обяснява Панов. И допълва, че всеки има право да знае каква информация е събирана за него. Това основно човешко право (а не личен частен интерес, както е окачествено в решението на ИВСС) е винаги от обществен интерес да бъде упражнено ефективно.
Точкова не за първи път опитва да прикрие информация за проверка от обществен интерес. Дълго време тя отказваше да предостави и материалите от проверката по скандала „ЦУМ-гейт“. Когато най-сетне съдебно решение я принуди да го стори, от информацията се разбра, че някогашният главен прокурор Сотир Цацаров е проверен формално, колкото да бъде оневинен.
Мандат без край
Мандатите на Точкова и на инспекторите от ИВСС изтекоха още през пролетта на миналата година. Парламентът все още дори не е открил процедурата за издигане на кандидатури. А абсурдното обяснение, което НС даде на „Сега“ е, че правната комисия не е приела правила за избора. Съюзът на съдиите за втори път припомни на депутатите, че бавят избора. А председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов поиска оставката на Точкова – не заради изтеклия й мандат, а заради скандала „ЦУМ-гейт“. А Точкова дори нямаше смелостта да се изправи и да защити действията си пред ВСС, макар и мнозинството в съвета да ѝ адвокатства безрезервно.
Точкова пази в тайна бъдещите си творчески планове. Преда да стане главен инспектор, тя бе административен съдия в Хасково. Промяна в съдебния закон обаче регламентира, че тя може да получи кариерен бонус и да прескочи в съд от по-високо ниво. В съдебните среди се говори, че тя има амбиции за Върховния административен съд.
Източник:segabg.com
