Зачестяват случаите на ухапани от кърлежи в Пиринско. 72-ма души са потърсили помощ във филиалите на Спешен център през изминалия месец май, съобщи за „Струма“ директорът на ЦСМП – Благоевград д-р Красимир Михайлов. Най-много са регистрираните случаи в областния град.
„Ухапването от кърлеж не бива да се омаловажава, тъй като предизвикват доста болести, които не са безобидни – като лаймска болест, малайска и марсилска треска, хеморагична треска с бъбречен синдром, кърлежов енцефалит”, предупреди д-р Михайлов.
Кърлежите се размножават при затопляне на времето, във влажна и затревена среда. Особено внимание трябва да се обръща на “предпочитаните” от кърлежите места – окосмената част на главата (особено при деца), по корема, под мишниците, в слабините, в гънките зад коляното. Наложителен е и оглед на домашните кучета и носенето на противопаразитни каишки.
„Отстраняването на кърлеж трябва да стане бързо и много внимателно. Най-добре е това да стане с пинцети. Леко забилият се кърлеж може лесно да се изтегли и с ръка, но задължително с ръкавица. Отстраняването трябва да стане чрез постепенно издърпване, без обаче да се върти и извива. Много широко разпространена практика е да се върти обратно на часовниковата стрелка, но това е абсолютно погрешно. Така кърлежът може да се скъса и част от устния му апарат да остане в кожата, което да наложи допълнително хирургическо отстраняване.
Неправилно е и мазането на мястото на забития кърлеж с алкохол, терпентин или изгаряне с кибритена клечка. Това води до връщане на чревно съдържимо в устния апарат на кърлежа, което увеличава шансовете за предаване на евентуална зараза. Затова най-добре е да бъде потърсена лекарска помощ в Спешен център“, поясни д-р Михайлов.
След ухапването от кърлеж до 30 дни трябва да се проследява общото състояние, като локалните прояви са зачервяване, оток и болка на мястото на ухапването, а общите прояви са температура, ставни и мускулни болки, главоболие, обрив по тялото.
Източник: Вестник Струма
