Водната криза в Перник, циничното безхаберие на централната и местната власт, „падането“ на министър Нено Димов и неговото оставане в ареста, разграбването на изградени канали и други съоръжения – все щрихи от делника ни като общество. Те обаче наложиха най-малкото да се вгледаме в отношението и в упарвлението на ценното, но и ограничено природно богатство – водата.
Поканихме Красимира Тагарева да коментира темата в качеството и на първи директор на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ – Благоевград. Тя работи в нея от 2002 до 2007 година*.
Въпросите зададе д-р Росинка Проданова:
Да поясните най-напред, г-жо Тагарева, каква е ролята на басейновите дирекции в процеса на управлението на водите?
При създаването им през 2002 година басейновите дирекции бяха натоварени с многобройни функции във връзка с управлението на водите: наблюдение на състоянитео на водните тела и събиране на данни, определяне на визията за управлението на речните басейни, издаване на разрешителни, контрол върху количеството и качеството на водите, върху съоръженията, както и събиране на дължимите такси за водоповземане и ползване на водни обекти… В Закона за водите всички тези функции бяха разпределени между Министерството на околната среда и водите и басейновите дирекции. Впоследствие някои от разрешителните режими бяха предоставени на общините, контролът върху язовирните стени и съоръженията към тях беше предоставен на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, а този върху заустванията – на регионалните инспекции по околна среда. На басейновите дирекции бяха възложени нови функции във връзка със защитата от вредното въздействие на водите.
По моя преценка, не се реализира в пълна степен замисълът, както басейновите дирекции, така и МОСВ да имат координираща и синхронизираща функция по отношение на всички ведомства, изпълняващи дейности във връзка с водите. Това до голяма степен обезсмисли плановете за управление на речните басейни, а боя се и тези, касаещи вредното въздействие на водите. Когато всяко ведомство работи само за себе си, обществото плаща скъпо, резултатите обикновено са лоши, а кризите – неизбежни.
В конкретния случай с водната криза в Перник – какво е могло да направи Баесйновата дирекция, за да не се стигне до тази тежка ситуация?
Що се отнася до язовир „Студена”, който е повод за това интервю, той винаги и бил включен в списъка на т.нар. „комплексни и значими язовири” и по отношение на него разрешителният режим и контролът са от компетенциите на Министъра на околната среда и водите. Всички дейности и експертизата в тази връзка се предоставят от служителите на Дирекция „Води” на МОСВ. Министърът разбира се, може със свои заповед да възлага определени задачи и на басейновите дирекции, които са под негово ръководство. Затова ми е трудно да кажа дали дирекцията е могла да направи нещо и дали са действали адекватно и своевременно.
По своето предназначение и характеристики язовир „Студена” представлява годишен изравнител, т.е. той следва да осигурява питейна вода за града за един по-дълъг период. Съоръжението се стопанисва от „В и К” Перник. Така че твърденията, че едва през м. септември е било установено, че вода за пиене няма са пълен абсурд, на който не само аз не вярвам.
Смятате ли, че са нужни промени, какви и кой да ги направи, за да не се разразят и други такива случаи като този в Перник?
Какво трябва да се направи? Негово Величество Царят го беше казал преди повече от десет години – да променим „чипа”. Мога да изброя няколко задължителни изисквания, но дебатът по тази тема е много по-обширен:- училищата и университетите да дават знания и компетенции, а не само дипломи;
– в държвната администрация и дружествата – държавна собственост да се назначават експерти, а не нечии протежетата /така и не разбрах кой е специалистът по язовири на „В и К” Перник – собственик на язовир, на каква експертиза разчита МОСВ и всички органи, които имат отношение към водите на Перник/. Въпросите относно водните нива, относно графиците за подаваната вода и контрола изискват специални познания и с тези функции следва да бъдат натоварени хора, притежаващи необходимата квалификация.
– да се разнграничат ясно политическите и експертните позиции в държавната администрация и да се създадат гаранции за самостоятелност и независимост при изразяването на експертни становища от държавните служители;
– всички реформи във В и К секторите до момента се провалиха. Не мисля, че решението за създаване на холдинг е добро. Категорично е мнението ми, че има нужда от сериозни промени. Предоставянето на питейна вода , отвеждането и пречистването на отпадъчните води трябва да бъде дейност на местните власти. Тяхно трябва да бъде и задължението за поддържане на разпределителната мрежа;
– въпросът за контрола върху предоставяните услуги почти не е поставян. Необходимо е да се предвиди цялостен периодичен одит, както на В и К операторите, така и на електроразпределителните и газоразпределителните оператори, който да включва освен икономически, също правен и технически анализ на състоянието им;
– трябва да се промени режима за издаване на разрешителни за ВЕЦ;
– необходими са мерки за подобряване на комуникацията между отделните участници в процесите по управление на водите.
У нас периодично се предоставя една шокираща информация относно загубите по водопреносната мрежа – 60%, 70%, 80%… Тези данни коректни ли са? Колко от тези загуби са икономически по своя характер? Какъв е ефектът от извършените ремонти и вложените в тях средства? Изпълнителната власт дължи отговори на тези въпроси, а не потушаване на кризи чрез отклоняване на вниманието.
И тъй като проблемите са на вниманието и на прокуратурата, мисля, че тя също следва да проследи пътя на разходваните средства като направи обстойна проверка на продажбите на вода, на похарчните пари и резултатите от извършените ремонти на съоръженията.
Благоевград има ли нужда от язовир, за да се гарантира снабдяването с питейна вода?
Нуждата от язовир за Благоевград зависи от тенденциите на развитие на града в икономически и демографски план. Ако тенденцията е надолу, няма смисъл да се влагат средства, които никак не са малко и не е лесно да бъдат осигурени. Поддръжката и експлоатацията на един язовир също не лесна работа. Наред с това, за един среден по големина град в България е добре да има такова съоръжение, което да гарантира доставката на вода в периоди на засушаване. Известно е, че в това отношение е разработен проект за изграждане на язовир „Ракочевица”. Би следвало да се обсъди и въпроса за експлоатацията и на язовир „Стойковци”. Всичко е въпрос на конкретна преценка, осигуряване на средства и отговорност на местните и държавни власти.
Благодаря Ви.
*Красимира Тагарева е магистър по право от Софийския университет „Климент Охридски”. Има магистърска степен и по специалността „Международни отношения – право на ЕС“. Тя е първият директор на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ и работи в нея от 2002-до 2007 година. Била е регионален директор и на Агенцията по вписванията, като участва в създаването на търговския регистър. В момента е адвокат в Адвокатската колегия – Благоевград.
