Днес ще ви разкажа една история, която колкото и абсурдно да звучи, се случва в България, в 21-ви век, на фона на непрекъснатото говорене за демокрация. Ще ви разкажа неща, които ще покажат за пореден път, че не сме готови да бъдем част от Европа, защото вътре в себе си, сме се примирили с истории като тази. В нормалните държави всички щяха да реагират, да протестират срещу подобен вид репресии, а онези, които си ги позволяват-щяха да носят отговорност.
ЕДИН АРХЕОЛОГ С КАУЗИ
Жената, за която искам да ви разкажа се казва Красимира Лука. Тя а е завършила археология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 2000 г. е председател на Българско археологическо сдружение. Оттогава досега е ръководила или участвала в множество проекти, посветени на опазването на културните паметници и популяризирането на културното наследство на България, сред които създаването на археологически комплекс Мездра-Калето, организирането на международна кампания за спасяване на антична Рациария, археологически летни лагери.
Красимира е част гражданската инициатива за запазването на „Скаптопара“, която отнесе темата до Граждански съвет към Висшия съдебен съвет на Република България, с надеждата , да бъдат взети конкретни решения -как Гражданският съвет да процедира от своя страна на институционално ниво, за предотвратяване на бъдещото унищожение на недвижими културни ценности. Там срещна подкрепата на Мария Карагьозова, председател на Гражданския съвет към ВСС, която също възприе каузата и се опитва, да помогне за развитието на идеята за запазване на „Скаптопара“.
Какво обаче и струваше тази позиция?
Както добре знаем, у нас, ако искаш да живееш и работиш, що годе спокойно, трябва да си по-нисък от тревата и да не говориш много. Когато нарушиш омертата, разбира се- плащаш.
Преди няколко месеца, Красимира входира заявление , да и бъде издадено разрешително за археологическо проучване, което планира да направи с група американски студенти, доброволци , на територията на община Своге. Такива разрешителни се издават от министъра на културата, но преди това документите трябва да минат през Археологическия институт с музей към БАН. После отиват в т.нар. Съвет за теренни проучвания (специализиран експертен съвет към Министерството на културата). Там се прецеждат още веднъж. Твърди се, че по този начин се упражнява контрол върху качеството на археологическите проучвания.
До днес отговор няма. Преди месец , Красимира разбира, че ще получи отговор, но той ще бъде отказ. Не само това, в телефонен разговор с един от членовете на Съвета за теренни проучвания, който неин сътрудник провежда, става ясно, че от тук насетне на Лука разрешитени няма да и се издават. По думите му, хората в същият този съвет са много ядосани, защото тя се е противопоставила на позициите им за „Скаптопара“. В записа се чува ясно, че името и обсъждано в контекста на това, да и се пречи да работи и в бъдеще.
Записът на въпросният разговор е показателен за това, как се прави наказателна акция срещу „непуслушните“, срещу онези, които имат смелостта да заявят позиция, различна от тази на властимащите.
Така на практика излиза, че всичко зависи от политическата конюнктура. Нито законите, нито правилата имат значение. Ако си удобен – разрешават, ако не си-спасяваш се, както и където можеш.
„БЕЗ СЪД- ПРИСЪДА“
И изведнъж се оказва, че 2019 година напомня много за 1945 година. /На 12 март 1945 г. сутринта се открива първото заседание на Шести състав на т. нар. Народен съд. Дело № 6, на интелектуалците, е продължение на серията от скалъпени дела. Подсъдимите са били 101 – писатели, художници, журналисти, между тях и мъртвите Йордан Бадев, Данаил Крапчев, Райко Алексиев и Петър Амзел. Свидетелите са 145 души – техни колеги. По това дело е осъден Димитър Павлов, журналист и главен редактор на в. „Демократичен сговор“ и в. „Мир“. Присъдата е за „скудоумие и шовинизъм“. Осъдена е и писателката Фани Попова-Мутафова за прогерманското й поведение./
Разликата е само в това, че днес не те осъждат на смърт, но пък ти отнемат възможността да живееш и работиш нормално, в страната, в която си се родил. Причините за „присъдите“ днес са аналогични – не се ли придържаш към онова, което казват „големите“, противопоставиш ли се-КРАЙ!
Колкото и пресилено да ви звучи, в този случай нещата изглеждат точно по този начин. Един археолог, може никога повече да работи това, което е правил цял живот, само защото е имал смелостта да каже, че със „Скаптопара“ се случва нещо нередно.
Възможностите пред Красимира Лука към днешна дата са или да напусне България и да се реализира някъде другаде, или да остане и да се бори срещу скудоумието, което се вихри в държавата.
АНТРАКТ
Наричам тази част на историята си „Антракт“, защото това няма да е краят. Скоро ще продължа с тази история, защото вярвам, че Красимира Лука трябва да получи възможност, да разкаже какво и се случва, лично, в едно обещано интервю за нас.
Ще продължи и с обяснението, което ще се опитаме да получим от Министерство на културата за случващото. Ще ви разкажа и кои са членовете на онзи съвет, който е решил, че Лука няма работи, защото те така искат. Ще се опитаме разберем, знае ли министър Банов, какви ги вършат тези,чийто принципал е той.
