Хората, които трябва да работят с европейския главен прокурор, имат един успех. Делото „Иванчева“
Миналата седмица европейският главен прокурор Лаура Кьовеши посети България. Хората, които
се надяват на някаква промяна у нас, видяха в тази визита символ – подсказа се, че страната ни
има най-много проблеми с корупцията в ЕС, но те вече няма да остават незабелязани. Хората на
властови позиции, от които зависи положението да се промени, си казаха: „И какво от това“? И
бързо си отговориха: „Нищо“.
И са прави. Шумът около посещението на Кьовеши бе бързо заглушен, вероятно защото бързо се
разбра, че тя не е някаква deus ex machina, пратена ни от Брюксел.
Самата Кьовеши предпазливо обясни, че към европейската прокуратура не бива да има
очаквания извън юрисдикцията ѝ. Иначе казано – прокурорът на ЕС не може да замени
българския главен прокурор.
Върхови резултати
Но около разочароващата за някои, но иначе нормална сдържаност на Кьовеши, има и други
важни детайли. Европейският главен прокурор всъщност бе у нас, за да накара българските
власти да се разбързат с номинациите на нови европейски прокурори. Първата процедура по
избора им бе истинска катастрофа за България – бяха отхвърлени шест от общо десет
кандидатури. А в това време Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет настойчиво
обясняваше, че Кьовеши не отхвърля кандидатурите, а само иска допълнителна информация. И
че българската прокуратура е направила най-добрия възможен избор, който не търпи ревизия.
След това, по стара традиция, всички тези разбирачи се скриха и си мълчат.
Кьовеши със сигурност не може да бъде считана за наивен чиновник, който сега нагазва в
миризливото българско блато. Но ѝ предстои от първа ръка да разбере какво значи да се работи с
прокурори, които не искат реално да разследват престъпления като корупция по високите етажи
на властта и че тази им активност се изразява главно в поръчкови акции.
Освен всичко останало, европейската прокуратура (макар и независима формално) не може да не
работи с местните власти. Най-малкото трябва да получава информация от някого, а това не
може да са само граждани, журналисти или неправителствени организации.
У нас се знае кои са „специалистите“ по антикорупция. Това са същите хора, дето повече от две
петилетки прекършват гръбнаци, кога на организирана престъпност, кога на корупцията. Същите
хора, били ту в МВР, ту в ДАНС, ту БОРКОР, за да стигнат в КПКОНПИ. Или главни прокурори, в
чийто мандат няма нито една присъда за корупция по високите етажи на властта.
Същите тези разследващи, оперативни работници, прокурори и всякакви други имат единединствен антикорупционен успех през последните години. И той се казва Десислава Иванчева.
Към момента делото срещу бившата кметица на „Младост“ може да се чете като постижение – все
пак за три години бе осъдена на две инстанции. Но толкова.
Такава е реалната картина – единственият антикорупционен успех на българските власти е една
40-килограмова жена, която беше влачена по арести и болници с белезници на ръцете и краката
сякаш е терорист. Тук изобщо не става дума за това дали е виновна или не. От нямане с какво да
се похвалят, прокурори и антикорупционери до такава степен опитаха да раздуят делото срещу
Иванчева, че станаха абсурдни. Резултатът от всичките им циркове е, че дори да бъде обявена за
виновна, почти никой няма да повярва.
Пожелаваме ви успех
Другото голямо постижение на българските антикорупционери е невероятната им способност да
не виждат потенциална корупция. Няма случай през последните години, в който прокуратурата да
се е задействала истински по който и да е истински скандал, свързан с властта. Най-пресният
пример – бившият финансов министър Владислав Горанов си е купил офиси за 750 хил. лв. А
още преди три години бе обявено, че е започнала проверка за безвъзмездно предоставения му
апартамент от неговия кръстник. Някой да е чул нещо за резултат? Някой да е съобщил? Три
години са това, не ден и два.
Шамарът „Магнитски“ завари държавата абсолютно неподготвена. Оказа се, че това, което в
България е обществена тайна, най-сетне бе формализирано на държавно ниво, само че в САЩ. И
ако срещу Васил Божков има 18 или 19 обвинения, срещу Пеевски няма нищо. Българската
прокуратура работи толкова добре, че научи, че трябва да проверява корупционни схеми около
Пеевски, едва след като целият свят разбра благодарение на действията на американската
администрация. А преди това бившият шеф на КПКОНПИ Пламен Георгиев разказваше, че
Пеевски бил най-проверяваният у нас. А главният прокурор Иван Гешев не го видя никъде в
делото КТБ и веселеше публиката с лафове от типа „Няма го г-н Обама, няма го и г-н Пеевски“.
Е, сега го има г-н Байдън. Под формата на санкции.
Да не говорим за историята с пачките и кюлчетата в чекмеджето на Бойко Борисов. Няма шега, по
този случай един прокурор заяви, че на кюлчетата не може да се направи експертиза, ако ги няма
физически. Малко остана някой разследващ да поиска проверяваният сам да дойде със златото в
ръце, а след това вероятно да се самоарестува и сам да си напише обвинителния акт.
Да не би да бяха проверени твърденията на Васил Божков, че e давал милиони на Горанов, които
са стигали до Борисов? Моля, не ставайте смешни!
Или историята „Осемте джуджета“ с твърдения за брутално мачкане на бизнес от настоящи и
бивши прокурори и следователи. И там само мълчание.
А има ли смисъл да се връщаме в архива на скандалите? Примерно „Двете каки“. Твърденията за
„опраскване“, поръчано от Борисов, Цацаров и Пеевски? Наистина няма, това беше толкова
отдавна.
Същите тези борци на антикорупционния фронт, пред чийто взор се разиграха всевъзможните
скандали, афери и гейтове в последните години, са хората, които малко или много ще работят с Кьовеши. Така че нейната предпазливост не е неочаквана. В тази ситуация единственото, което
може да прави тя, е отвреме навреме да хвърля по някой камък в блатото. Останалото зависи от
нас. А досега действията на българската прокуратура могат да се обобщят така: Гешев пожела на
Кьовеши успех.
Източник: mediapool.bg