На 4 февруари се навършиха 147 години от рождението на българския национален герой Гоце Делчев – един от най-значимите ни революционери, дали живота си за освобождението на Македония и Одринска Тракия, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация.
По този повод Столична библиотека по инициатива на община Гоце Делчев, представи книгата „Гоце Делчев през погледа на Пейо Яворов, Димо Хаджидимов, Михаил Чаков, Любомир Левчев, Мерсия Макдермот, Eфрем Каранфилов, Тончо Жечев“ – изтъкнати публицисти и литератори.
Събитието се проведе в Мраморно фоайе на Столична библиотека, което се оказа тясно да побере всички, които искаха да чуят повече за книгата. На представянето присъстваха кмета на община Гоце Делчев Владимир Москов, заместник – кметът Валери Сарандев, народните представители Богдан Боцев и проф. Георги Михайлов, изтъкнати лекари, учени, представители на бизнеса,студенти и родолюбци, които са родом от Гоце Делчев. Сборникът е издаден по инициатива и със съдействието на община Гоце Делчев и бе представен от съставителите: Любен Генов – дългогодишен журналист и главен редактор на „Поглед“, „Труд“ и „Отечествен фронт“ и Владислав Симеонов – журналист и издател.
Изданието отразява гледните точки на няколко поколения наши сънародници за бележития български революционер. Книгата съдържа интересни факти за дълбоката връзка на Гоце Делчев и неговия близък приятел и пръв следосвобожденски кмет на Неврокоп Пейо Яворов, както и любовта им към поробената част от България и приноса им за нейното освобождение. В нея любознателният читател ще намери и много автентични снимки.
В сборника от изследвания за живота и делото на Гоце Делчев и биографични факти за него, писани през миналия век, изследователите и авторите на материалите – авторитети от различни поколения – представят личността на войводата, като приносният момент на книгата е събирането на едно място на техните позиции и убеждения.
Яворов започва да пише биографията на Г. Делчев веднага след гибелта на приятеля си и в нея подчертава, че сред образите на хилядите ратници „… винаги ще заема първо място ликът на човека, най-добрата биография комуто един ден ще бъде пространната история на македонското революционно движение.“. Един от свидетелите на Гоцевата смърт – Димо Хаджидимов, пише „… като жив, с наведена глава към земята, той сякаш плачеше над съдбата на цяла Македония“. А Михаил Чаков, който през десетилетията остава най-ангажиран с почитане на паметта и делото на Гоце Делчев в спомените си разказва за препогребването на тленните му останки в олтара на църквата на с. Баница, където в сражение загива войводата.
Един от авторите, чийто текстове за Гоце Делчев са поместени в книгата е Любомир Левчев. По повод представянето на книгата в София, той изпрати поздравителен адрес, в който споделя, че „делото на Гоце и Пейо е тържество на един изчезващ тип войводи“.
В обръщението на Левчев се казва още: „Няколко месеца след гибелта на Гоце, Пейо Яворов пише биографията му, наречена от най-взискателните критици „чудно стилизирана поема – живот“. Яворов освобождава с четата си Якоруда, Разлог, Банско, Кавала. И Неврокоп. Какво съвпадение! Този град днес носи името на Гоце Делчев, който като последовател на Апостола Левски създава стотици революционни комитета в поробената тогава Югозападна България“.
Големият български поет и писател Любомир Левчев споделя още, че няколко години след гибелта на Гоце, преди да се завърне от Кавала в София, войводата Яворов поставя купения в Серес дървен кръст върху Гоцевото лобно място край село Баница и прави панихида. През цялото време държи до сърцето си черепа на Гоце /запазен в местната черква/ и сълзите му се стичат.
„Опитвам се да си представя с какво усещане Пейо Яворов е написал предсмъртното си писмо на 16 октомври 1914 г. до другия най-близък свой другар Тодор Александров: „Когато се освободи Македония, която съм считал за своя майка, пратете един от другарите на гроба ми да ми съобщят тази радостна вест …“, пише още Любомир Левчев.
