Във връзка с наша публикация, препечатана от struma.bg, относно проведено заседание на Гражданския съвет към ВСС на 31май 2019, установихме наличието на неточна информация.
С нас се свърза г-жа Мария Карагьозова, председател на Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет на Република България. Тя поясни, че в публикувания текст има невярна информация, както и че г-жа Магдалена Лазарова по никакъв начин не участва в работата на Гражданския съвет към ВСС.
Публикуваме специално предоставената ни информация от Гражданския съвет към ВСС, без редакторска намеса, за да отразим коректно хода на провелото се заседание и решението на съвета:
Граждански съвет към Висшия съдебен съвет на Република България
Civil Council with the Supreme Judicial Council of Republic of Bulgaria
Официално съобщение до медиите
относно проведено заседание на Гражданския съвет към ВСС
на 31май 2019 г. (петък) от 9.30 ч., зала за пресконференции,
Висш съдебен съвет
На вниманието на Гражданския съвет, като точка 1 от дневния ред, бяха представени актуални факти и документи относно сегашното състояние на археологическия обект, придобил публичност с наименованието „Скаптопара“ – на автомагистрала „Струма“. Да представят темата бяха инициатори и бяха съответно поканени госпожа Здравка Чимева и госпожа Красимира Лука, членове на гражданската инициатива за запазването на „Скаптопара“.
Беше представен подробен анализ на законодателството в областта на провеждането на „спасителни разкопки“ и на други обстоятелства, довели до фактическото унищожение на публична държавна собственост, каквато са всички недвижими археологически обекти в България.
Финансовите параметри на договорите, сключени между Националния археологически институт с музей към БАН и Агенция „Пътна инфраструктура“ за проведените разкопки за „спасяването“ на „Скаптопара“ също бяха представени на членовете на Гражданския съвет – изразходвани публични средства изцяло на българските и европейски данъкоплатци. Въпросът за финансовата ефикасност бе също акцент т.е. съотношението между размерът на вложения финансов ресурс и постигнатия краен резултат – сегашното видимо състояние на археологическия обект.
Специално внимание бе обърнато от докладчиците на икономическите последици за региона и пропуснатите ползи от културен туризъм, отворени нови работни места, инвестиции и доходи за населението и то в период, в който Благоевград е сред градовете с растяща безработица и стопанска криза.
В заключение бе обобщено от докладчиците, че казусът „Скаптопара“ концентрира в себе си всички „пороци“ на съществуващото в момента законодателство по опазване на културното наследство, в частност провеждането на спасителни археологически разкопки по трасетата на инфраструктурните обекти.
След като бяха запознати членовете на Гражданския съвет към ВСС с горните факти и обстоятелства на проведеното на 31 май 2019 г. заседание, се взе решение за провеждане на второ, извънредно заседание на Гражданския съвет на 14 юни 2019 г., на което да бъдат взети конкретни решения как Гражданският съвет да процедира от своя страна на институционално ниво за предотвратяване на бъдещото унищожение на недвижими културни ценности – археологически обекти и неефикасното изразходване на финансови средства за „спасителни“ археологически разкопки, като се продължи и инфраструктурното строителство на територията на цялата страна – приоритетен фактор за икономическия растеж на България.
За Гражданския съвет към ВСС:
От момента на своето създаване с решене на Висшия съдебен съвет (ВСС) в края на 2012 г. за седма поредна година Гражданският съвет към ВСС (Съветът) продължава без прекъсване своята активна работа в изпълнение на основната цел на неговата дейност – участие на гражданските и професионални организации за подобряване работата на правосъдната система в Република България, осигуряване на обективен граждански мониторинг на нейната работа и приложението на нормативната уредба във всички общественозначими области, което гарантира зачитането на принципите на правовата държава, включително налагането на върховенството на закона в Република България. По този начин той се явява към момента най-дълго работещата без прекъсване обществена структура (съвет) в областта на правосъдната система в страната, под формата на гражданското участие в процеса на формиране и контрол на изпълнението на политики в съдебната власт. В Съвета към момента членуват 19 организации и се председателства от госпожа Мария Карагьозова.
Списък на професионални и неправителствени организации, членове на Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет на Република България
към месец май 2019 г. :
- Асоциация „ФОРУМ“
- Асоциация на държавните съдебни изпълнители
- Асоциация на прокурорите в България
- Академия за изследвания в сигурността
- Българска асоциация на вещите лица и експертите
- Българска асоциация на съдиите по вписванията
- Българска съдийска асоциация
- Институт за правна информация
- Камара на арбитражните и съдебните експерти в България
- Камара на независимите оценители в България
- Камара на следователите в България
- Национално сдружение на съдебните служители
- Сдружение на администрацията в органите на съдебната власт
- Сдружение „СЕФИТА“ на съдебните експерти
- Съюз на младите юристи в България
- Съюз на съдебните заседатели в България
- Съюз на юристите в България
- Център за приложно – правни изследвания и практики
