Коментарът е от профила на автора във „Фейсбук“.
Българският футбол е точно като българската политика:
1. Един Вожд окупира управлението за десетилетия;
2. Ту подава оставка, ту се връща, както му отърва;
3. На практика Вождът няма и намерение да се маха;
4. Толкова яростно се хвали, че нормалните хора са в ступор от наглостта му;
5. Уж всичко е прекрасно, но 12 години по-късно всичко е ужасно зле;
6. Разбити са всички нормални структури/институции;
7. Всичко се прави и решава от Вожда;
8. Повече прилича на лична секта, отколкото на демокрация;
9. Изработват се уж демократични правила, но така че само обслужват Вожда;
10. И да, след това се спазват тези правила, за тази цел са направени;
11. Никой не смее да каже, че правилата са извращение на демокрацията;
12. Никой не смее да каже и дума срещу Вожда;
13. Верността към Вожда е по-важна от развитието, хората, бъдещето;
14. За Вожда гласуват предимно зависими хора;
15. Застоят се представя за стабилност;
16. Вождът се фиксира върху едно нещо, което може би е свършил;
17. Но не споменава останалите 99, които са замръзнали на ниво от преди десетилетия;
18. „Няма по-добър от мен“ е основен рефрен;
19. Ако случайно се появи някой, който иска оставката на Вожда, веднага бива атакуван, че е живял в чужбина, че е млад и не разбира, че няма опит и други лични нападки;
20. Уж независими коментари и посредници тичат да агитират за Лидера;
21. Огромни проекти се финансират от държавния бюджет, т.е. от нашите данъци. Без обществени поръчки, разбира се.
Както се казваше, каквато държавата, такъв и футболът.
Източник: Дневник
