Частна фирма иска да изчисти задълженията си към държавна. Превежда сумата и очаква, че с това проблемът е решен. Държавната фирма приема парите, но задължението не изчезва. Изчезват парите.
Така най-общо може да се опишат отношенията между русенския оръжеен завод “Дунарит” и Държавната консолидационна компания (ДКК). Липсващата сума е в размер на 50 млн. лв.
Всеки ден върху нея се трупа лихва от 27 хиляди лева за сметка на държавното дружество. Пътят на 50-те милиона лева обаче е по-интересната част от тази история.
Атаката срещу “Дунарит”
Военният завод „Дунарит“ е един от активите, за който след фалита на КТБ започва да се води битка. Предприятието има задължения към банката и е в сферата на влияние на нейния мажоритарен собственик Цветан Василев.
Фалитът върху банката, бягството на Василев в Сърбия и повдигнатите му в България обвинения, ясно говорят, че по това време банкерът не е в силна позиция. „Дунарит“ е атрактивно предприятие, чието единствено слабо звено са задълженията му към КТБ.
Логично се стига до продажба. Така през 2015 г. започват разговори между ръководството на “Дунарит” и собственика на “ЕМКО” Емилиян Гебрев за придобиване на русенския оръжеен завод.
Оказва се обаче, че към военния завод има и други апетити. Две офшорни фирми – „И Еф Ви Интернешънъл Файненшъл Венчърс“ и „Виафот Инвестмънт България“ – предприемат поредица от обжалвания, за да осуетят сделката.
През 2017 г. държавата се намесва пряко, за да предотврати сделката на “ЕМКО” за „Дунарит“. През август министърът на икономиката Емил Караниколов обявява, че “Министерството на икономиката започва активна дейност за придобиване на оръжейното предприятие“.
Заводът има кредити към КТБ и намерението на държавата е да влезе в предприятието като се превърне в негов основен кредитор. Тук започва ролята на Държавната консолидационна компания (ДКК).
Цесията с КТБ
През август 2017 г. ДКК купува задължение на “Дунарит” към КТБ за над 50 млн. лв., т.е. прави цесия. Това обаче се случва през верига от цесии с участието на офшорната компания “Виафот Лимитед”, чийто номинален собственик, по информация на сайта „Биволъ“, е адвокат Александър Ангелов, който е свързван с бившия депутат от ДПС Делян Пеевски. Политикът беше санкциониран през юни 2021 от САЩ за участие в корупция по закона „Магнитски“.
“Участници във веригата от цесии са и дружеството “ДиПи” и КТБ, като договорите са сключени в един и същи ден, при един и същ нотариус”, пише директорът на “Дунарит” Петър Петров в писмо до бившия служебен министър на икономиката Кирил Петков.
Събитията през август 2017 г. се развиват като във филм. В момента, в който става ясно, че дългът на „Дунарит“ е преминал в държавната компания, предприятието предприема действия, за да погаси задължението си и внася сумата от 50 млн. лв. в ДКК.
“По този начин погасихме всички вземания на „Дунарит“, придобити от ДКК“, каза за Свободна Европа адвокатът на предприятието по делото Стоян Стоянов.
Не така мисли обаче държавната компания.
“Следва да се прави разлика между превод и плащане – плащане има, когато е налице погасителен ефект спрямо дадено задължение, докато не всеки превод има такъв ефект или не всеки превод съставлява надлежно плащане”, казаха за Свободна Европа от ДКК.
Независимо, че не признава плащането, ДКК не връща парите вече четвърта година.
“Нещо повече, през 2019 г. поканихме ДКК да ни възстанови средствата, ведно със законната лихва, която до момента възлиза на над 5 млн. лв. Беше ни отказано”, пише още в писмо на “Дунарит” до Кирил Петков в качеството му на служебен министър на икономиката.
В същото време от отчета на ДКК в Търговския регистър става ясно, че парите ги няма в наличност и са изхарчени.
ДКК е “осчетоводило получените преводи”, се казва в отговора на Държавната консолидационна компания до Свободна Европа. Според тях това е станало “по правилния от счетоводна и правна гледна точка начин”. От там уточняват, че не могат да навлязат в подробности, защото между ДКК и „Дунарит“ има съдебен спор за сумата.
Междувременно заключението от доклад на проверката на работна група по прозрачност към Министерството на икономиката поставя под съмнение изцяло “действителността на договора за цесия”, сключен от ДКК за „Дунарит“. Причината са поредица от сделки, сключени преди това, които поставят под съмнение придобиването на вземането от страна на ДКК.
От Министерство на икономиката не изпратиха отговори на въпросите, свързани с цесиите на държавната компания. Така все още няма отговор на въпроса къде са онези 50 милиона лева.
Източник: Свободна Европа