Къде безработицата е най-висока?
Как Девня изпревари София по заплати? И как столицата се озова на осмо място, след още по-малки общини, като Челопеч? Тези отговори и още 265 истории за икономика вече са факт в проекта на Института за пазарна икономика. Идеята е да се покаже реалното положение във всичките 265 общини на България, съобщава NOVA.
На сайта „265obshtini.bg” всеки клик върху някоя от общините носи информация. Така например разбираме, че втори по средна месечна заплата в България е Козлодуй.
Макар и не винаги синя и ведра като във валса за Дунава, атмосферата в този дунавски град отговаря на 2090 лева средна месечна заплата за 2018 година, по данни на националната статистика. А малката община Козлодуй е втората в България според размера на трудовите възнаграждения. Заради атомната електроцентрала и оценката за високата отговорност на нейните служители.
„Хората се интересуват от нашата професия, интересува ги отчасти технологията, ядрената енергетика е недостъпна за болшинството, трудна е за разбиране, затова хората имат притеснения, които тук елиминираме”, обясни Тодор Оприцов, дежурен инженер в АЕЦ „Козлодуй”.
45 години съжителство с централата стигат за спокойствието на местните хора и на семействата на специалистите от всички краища на България. И за факта, че около голямото предприятие кипи живот. Близо до Козлодуй са и едни от най-големите и населени села на България. Като голямо изключение на фона на бедния Северозапад. Или като малко проспериращо място на картата на България. На цели 6 позиции пред София по доходи.
Редом с малки общини като Девня и Челопеч – първенецът по средна месечна заплата. Печелившият им принцип е един и същ – развиват индустрия. Коефициентът на безработица в Козлодуй е малко над 9 на сто. Добрата новина за препитанието извън централата е, че в сравнение с 2017 г., въпросният коефициент е намалял с три пункта.
На другия края на статистиката е община Ружинци, която е първенец по безработица в България. Над 50% от трудоспособното население там няма стабилни трудови доходи.
В Ружинци живеят 4000 души, а около 400 от тях са в трудоспособна възраст и без работа. Единственото решение за неработещите се явяват програмите, по които общината кандидатства. Така от 70% преди 5 години, безработните се стопила на 50.
„Земеделските фирми са малки, от семеен тип и работят по 1 или 2 души. Другите фирми са огромни, само една фирма имаме тук в Дражинци. Тя е наела 23 лица от нашата община като работници. Останалите си водят работници от София, от Варна и си отиват”, обяснява кметът на Ружинци Александър Александров.
Друг проблем, с който се сблъскват в региона, е липсата на квалифицирани хора. Затова и общината взима на стаж всеки, който учи висше. Но дори и това е трудно. В местния магазин пък вече са се принудили да не дават на вересия.
Пенсионерите и чужбина се явяват изход за всички без препитание в региона. В Ружинци се надяват на инвестиции и на фирми, които да стъпят и развиват бизнес там. А очакването на магистрала в Северозапада е онзи лъч надежда, който чакат всички за по-добри времена.
„Сайтът е 265obshtini.bg, а идеята е да даден възможност на всеки потребител сам да гледа, да има достъп до много детайлни данни на ниво община”, обясни Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика. „Големите градове са с по-ниска безработица и по-високи заплати, но има и малки общини, които успяват. Ключовото за малката община е да има успешен инвеститор”, обясни Богданов.
По думите му всяка община може да привлече инвестиции, ако работи добре с бизнеса, с училищата, с университетите, прави условията за бизнес добри, така че там да има дългосрочна перспектива за развитие.
„Когато има по-дългосрочна визия за развитие, компаниите, които дойдат там ще предлагат добри възнаграждения”, обясни Богданов
„Северозападът има много голям проблем с демографията. Дори областните градове са малки там. В Ружинци има само 90 души, наети в частния бизнес. Очевидно там няма частен бизнес”, коментира Богданов.
