Как 1 млрд. лв. държавни пари потънаха в черната дупка ДКК

Публичните скандали в последните дни около ръководството на Държавната консолидационна
компания (ДКК) привлякоха общественото внимание към мегахолдинга, известен като „черната
дупка“ на властта. Причината е, че през годините държавата налива там стотици милиони, чиято
съдба е неясна. Доскоро компанията, инжектирана щедро с парите на данъкоплатците, нямаше
дори сайт, а медиите, опитващи се да разберат за какво отиват парите, нямаше към кого да се
обърнат

През декември 2021 г. Трайков коментира пред Mediapool, че е постигната първоначалната
задача, включително с избора чрез конкурс на обслужваща банка, различна от фаворизираната
тогава КТБ.

 

„ДКК беше създадена за временна цел – раздържавяването на миноритарните дялове. След
това се оказа, че няма нищо временно. Създадеш ли една структура, тя си остава вечна“, каза
пред Mediapool икономистът Георги Ангелов от „Отворено общество“. Той напомни, че
постепенно ДКК беше напълнена с активи, които нямат нищо общо с първоначалната цел, с която
беше създадена.

 

„По този начин бе постигнато заобикаляне на правила, така че да се преразпределят пари
от една фирма в друга, без да минават през прозрачността на държавния бюджет,
защото всеки член на бюджета се гласува от парламента и се разисква. Докато в ДКК това се
случва с някакво решение, което никога не се публикува. Съветът на директорите може да
вземе заем, може да се вземат дивидентите от печелившите фирми и да се дадат на
губещите и всъщност се създава една голяма непрозрачност“, коментира Георги Ангелов.

 

 

Лъчезар Борисов, бивш председател на Съвета на директорите на ДКК и бивш министър на
икономиката в третия кабинет на ГЕРБ, коментира пред Mediapool, че „използването на ДКК за
приватизиране на миноритарните акционерни дружества на държавните фирми не е
незаконно, защото има предвиден ред за това в Закона за приватизацията“. Напомни, че през
2010 г. държавата беше във финансова криза и според него това е била единствената законова
възможност да бъдат изпълнени параметрите на бюджета.

 

Лъчезар Борисов твърди, че обединяването на няколко държавни компании в холдинги се
приема добре от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, т.нар. клуб на
богатите, в който България се стреми да влезе.

 

 

В държавата има два такива холдинга – освен ДКК, другият е „Българският енергиен холдинг“
(БЕХ), който също периодично е раздиран от скандали.

 

 

„Добре е, че беше избрана формата на холдинг, защото чрез нея бяха спасени важни за
държавата компании. Холдингът позволява печеливши държавни компании да помогнат
финансово в трудни моменти на такива със затруднения“, каза Лъчезар Борисов. Той даде
и пример – с помощта на ДКК са извадени от затруднено положение „Вазовските
машиностроителни заводи“ в Сопот и „София Тех Парк“. По подобен начин БЕХ решава
финансови кризи в свои дъщерни дружества – предимно ТЕЦ „Марица Изток 2“ и „Националната
електрическа компания“.

 

 

Действително, през 2013 г. служебното правителство на Марин Райков взима решение да
отпусне 7 млн. лв. от ДКК на „София Тех Парк“ за осигуряване на оборотен капитал да започне
строежът на технологичния парк. Проектът се финансира основно с европейски фондове, но
дружеството трябва да осигури съфинансирането. Това решение е взето, когато служебен
министър на икономиката в кабинета „Райков“ е Асен Василев. Днес той е един от лидерите на
„Продължаваме промяната“ и кандидат за вицепремиер и финансов министър.
Пълненето на ДКК с държавни фирми и превръщането му в оръжеен мастодонт

 

 

Следващите правителства продължиха политиката да пълнят ДКК с държавни компании с
разнородна дейност – от производителя на млечни продукти „Ел Би Булгарикум“, през
дружествата за рекултивация на уранови и други мини „Еко Антрацит“ и „Екоинженеринг – РМ“ до
почти фалиралото държавно строително дружество „Монтажи“. Под шапката на ДКК влязоха още
Институтът по маркетинг и Националният институт за изследвания и сертификация.

 

„Изпълнителната власт сериозно злоупотреби, превръщайки ДКК в нещо, което не трябваше
да се случва – чрез апорт на държавни компании, в които държавата притежава мажоритарно
участие. Идеята никога не е била да се превръща в холдинг като междинно звено между
министерствата – принципали на държавните участия в дружества и самите
дружества. ДКК не притежаваше организационен и управленски капацитет за подобно нещо.
По този начин се избягна нормалната система на контрол, управление и разпореждане с
държавните дружества, като този процес се засили още към 2014 г.“, коментира Трайчо
Трайков.

Както се казва, апетитът идва с яденето. Държавният мастодонт постепенно прилапа и
държавния военно-промишлен комплекс. През 2012 г. и 2013 г. работниците на ВМЗ Сопот
периодично излизат на протести, тъй като не са получавали заплати от месеци. Първоначалната
идея е продажба на държавното предприятие. Но то е в забранителния списък за приватизация,
защото е структуроопределящо.

 

Сделка няма, а на власт вече е правителството на Пламен Орешарски, подкрепяно от БСП и ДПС.

 

Министър на икономиката е Драгомир Стойнев (БСП). Той лансира идеята за спасяването на ВМЗ
Сопот със заем от ДКК. Речено-сторено: отпуснат е първия транш от 27.5 млн. лв.
Правителството на Орешарски пада от власт, но вторият кабинет на Бойко Борисов продължава
курса. Освен ВМЗ Сопот, под шапката на ДКК вече са НИТИ Казанлък и оръжейният търговец
„Кинтекс“.

 

Капиталът на ДКК нараства от 9 млн. лв. на над 232 млн. лв. Всичко това се случва при втория
мандат на ГЕРБ, когато министър на икономиката е Божидар Лукарски, тогава лидер на СДС и
коалиционен партньор в управлението.
A Flourish chart

 

 

Започват и опитите на държавата за придобиването на още два военни завода – „Авионамс“ и
„Дунарит“. Двете компании са собственост на фирми, свързани с бившия мажоритарен собственик
на КТБ Цветан Василев, който след срива на банката и разрива с бившия му партньор Делян
Пеевски се укрива в Сърбия. Двата военни завода имат необслужвани кредити към КТБ.

Цветан Василев определя превземането на двете предприятия от държавата като „рейдърски атаки“, а икономисти говорят дори за „национализация“.

 

В началото на 2017 г. ДКК става собственик на завода за ремонт на военни хеликоптери и
самолети „Авионамс“. Държавният холдинг единствен се явява на търга за целия пакет акции на
стария собственик – „Хедж инвестмънт България“ на Цветан Василев. Сделката се финансира с
28.9 млн. лв. заем от държавната Българска банка за развитие. Със средствата е покрит
необслужван кредит на „Хедж“ към фалиралата КТБ. Продажбата беше обжалвана от Цветан
Василев, но съдът се произнесе в полза на държавата и Бойко Борисов не спря да се хвали, че
„си върнахме „Авионамс“.

 

 

През август 2017 г. Борисов разяснява на правителствено заседание „по-простичко“ идеята за
управление на държавните оръжейни заводи. Казва, че на входа и на изхода им стоят частни
посредници, които източват държавните оръжейни заводи.

„Това в държавните предприятия в момента сме го спрели на входа и на изхода. Купува
се на пазарни цени и се продава на такива, няма посредници“, декларира Бойко Борисов.
На власт вече е третото правителство на ГЕРБ, а министър на икономиката е Емил Караниколов,
който влиза в управлението от квотата на коалиционния партньор „Атака“, макар впоследствие и
ГЕРБ да признават с половин уста, че Караниколов е човек на депутата от ДПС Делян Пеевски.
След „удара“ с покупката на „Авионамс“, следва нов – за придобиването на русенското оръжейно
предприятие „Дунарит“, което обаче се оказва „костелив орех“. Дружеството превежда на ДКК 50
млн. лв. за погасяване на дълга му, който ДКК беше купила през редица цесии от фалиралата
КТБ. Оттогава се водят дела между ДКК и „Дунарит“ за признаването на това плащане, чрез което
ДКК планираше да овладее дружеството. В него междувременно чрез увеличение на капитала
влезе оръжейният търговец и собственик на „Емко“ Емилиян Гебрев. Комисията за защита на
конкуренцията побърза да забрани сделката и по това решение също има дела.

 

Преди държавата да предприеме война срещу Гебрев, той стана жертва (заедно със сина си и
производствения директор на „Емко“) на друга атака, далеч по-зловеща – неуспешен опит за
отравяне. Прокуратурата дълго време отказваше да води истинско разследване по случая, докато
след години се разбра, че Гебрев е бил отровен с вещество, сходно на „Новичок“, и че зад атаката
стои руското военно разузнаване (ГРУ)

 

ДКК първа откри сладостта на инхаус поръчките

 

Малко известен факт е, че ДКК първа приложи т.нар. инхаус поръчки, с които се заобикаля
Законът за обществените поръчки (ЗОП). По този начин две компании под една шапка си възлагат
вътрешно поръчки и не е нужно да се правят търгове. Това се случва около 2 години преди да
избухне скандалът с договорите за магистрала „Хемус“.

 

 

През декември 2017 г. третият кабинет на Бойко Борисов раздава „коледни подаръци“, като в
капитала на „Еко Антрацит“ влизат 120 млн. лв. Няколко месеца по-късно дружеството, което
трябва да ликвидира последиците от мините, става част от ДКК. През юни 2018 г. Агенцията за
обществените поръчки разрешава на ДКК да възложи на дъщерното си дружество да харчи 120-те
млн. лв., без да прави търгове. Следва подписване на рамково споразумение за усвояването на
парите между „Еко Антрацит“ и „Монтажи“ за срок от 4 години. С днешна дата няма яснота каква
част от средствата са похарчени и кои рудници са рекултивирани с тях. Във финансовите отчети
на дружеството има записани разходи за мониторинг на част от възложените му 11 мини, но те са
под 1 млн. лв. годишно и не се разбира много как се харчат 120-те милиона лв.

След като схемата заработва успешно, без никой да ѝ обърне внимание, тя се повтаря отново с
възлагането на ремонта на над 400 опасни язовира. През лятото на 2018 г. третият кабинет на
Бойко Борисов разписа чек от 500 млн. лв. на ДКК за изпълнението на тази задача. Впоследствие
се теглят още 130 млн. лв. заем от ББР и така сумата набъбва до 630 млн. лв.

 

 

Към днешна дата ДКК е превела 618 млн. лв. на „Монтажи“ за ремонта на водоемите. От своя
страна „Монтажи“ плаща 500 млн. лв. на частни фирми, избрани с вътрешно възлагане, които да
свършат работата. До момента около двадесетина язовира са ремонтирани и е възложена работа
по още 200, каза Рая Каназирева (назначена за член на борда от ГЕРБ ) пред Mediapool.
Проверката, извършена от бившия служебен министър Кирил Петков през юни т.г., разкрива
истинската картина – безстопанственост, злоупотреби и заобикаляне на закона.

 

„При ремонта на язовирите се използва един очевидно належащ въпрос за отпускането на
пари и след това нищо. Заобикаля се Законът за обществените поръчки, дори не могат да се
оправдаят, че имат тежки процедури, които са забавили ремонтите. И пак не могат да
постигнат резултат. Това е показателно, че не става само с пари и заобикаляне на закона.

Има проблем с базово неразбиране какво трябва да се прави. Няма капацитет и той не се
създава от днес за утре с наливане на едни 500 млн. лв. Пробемът е, че няма подготвени
проекти и никой не мисли за това“, коментира пред Mediapool икономистът Георги Ангелов от
„Отворено общество“

Изграждането на правителствения комплекс в ,,София Тех Парк“ също тръгна с вътрешна поръчка  и без проект. Кабинетът на Бойко Борисов отпусна 182 млн.лв на ДКК за изграждането на небостъргача с 90 000 кв. м разгърната застроена площ. Сумата вече е преведена на частна
фирма. Служебният кабинет спря поръчката и към момента няма яснота какво се случва с тези
пари. Междувременно консорциумът „Планекс – ГЕС“, получил аванс от около 60 млн. лв. за
строежа на правителствената сграда, е съгласен този договор да бъде прекратен, ако на
дружеството бъде изплатена предвидената по проекта печалба, която е в размер на 10 на сто от
стойността на договора, каза Рая Каназирева пред Mediapool. Тя посочи, че това решение трябва
да бъде взето от принципала на дружеството – Министерството на икономиката, но такова към
момента няма. На свой ред министърът на икономиката Даниела Вазиева заяви, че не е
получавала такова предложение и по тази причина не може да го коментира.

Мълчанието на прокуратурата

 

За последните десетина години прокуратурата нееднократно е била сезирана за нарушения в
ДКК.

Първо служебният икономическия министър Теодор Седларски през 2017 г. даде на
прокуратурата сделката за продажбата на Музея за виното. Сигнал по този случай беше подаден
и от Радан Кънев и Трайчо Трайков. Публично няма информация какво е предприела
прокуратурата по този сигнал.

 

Оръжейният търговец Емилиян Гебрев също подаде сигнал със съмнения, че ДКК пере пари, но
отново не е известно прокуратурата да е предприела проверка.

През лятото на т.г. служебният министър Кирил Петков изпрати сигнал в прокуратурата за ремонта
на язовирите и досега няма каквато и да е публична реакция от страна на държавното обвинение.

 

Прокуратурата обаче се задейства начаса, след като тримата директори в ДКК, назначени в
последните дни на управлението на ГЕРБ, алармираха за нарушения от страна на Ваня
Караганева. Прокуратурата съобщи, че е назначена проверка по случая.

 

Какво ще е бъдещето на ДКК?

 

За икономиста Георги Ангелов няма съмнение, че държавата няма нужда от ДКК и компанията
трябва да се закрие. Според него, ако една фирма е толкова зле, че иска помощ от държавата, то
тя трябва да мине по каналния ред – през парламента. „Да я питат депутатите защо са
толкова некадърни, да даде отчети, а не просто да се обадят на шапката ДКК и те да им
пуснат едни пари, които никога няма да се върнат обратно. Реално за тези предприятия не
действат бюджетни ограничения. Източват се печелившите, за да отидат пари в губещите,
задлъжнява самата компания“, коментира Ангелов.

По думите му ситуацията с ДКК показва още, че не е постигната целта, заложена в Закона за
публичните предприятия – да се назначат професионални мениджъри. „Това означава
компаниите в публичния сектор да започнат да се управляват на пазарен принцип. Т.е. не с
политически назначения, които са поставени там и нямат никаква представа, а наистина да
има мениджъри, които да имат съответен опит в частния сектор. Да им осигурят
перспектива, защото в крайна сметка това беше идеята на този закон, който направихме
заради влизането в чакалнята на еврозоната. но той все още някак си не успява да постигне
тези цели“, коментира Ангелов.

 

 

„Основната поука и основният проблем при ДКК е смесването на политиката и
управлението на държавните предприятия. Това е най-големият проблем на
инвестиционното управление, идеята е да се ограничи по някакъв начин директното влияние
на държавата, защото няма как изцяло да се премахне“, коментира Петя Георгиева от Институт
за пазарна икономика пред Mediapool.

 

 

Според нея ДКК е предприятие, което концентрира много интереси и създава потенциални
корупционни практики, като в случая държавата го управлява неефективно.
„Голяма част от включените в ДКК дружества всъщност няма нужда да са част от държавния
сектор. Цялата компания е част от сектор държавно предприятие и тя се отразява
директно върху бюджета, което носи сериозен риск върху държавния бюджет“, каза Петя
Георгиева.

 

 

Съдбата на мегахолдинга ще се решава от бъдещото коалиционно правителство.
Още докато беше икономически министър, Кирил Петков каза пред Mediapool, че няма нужда от
такава компания. Той даде заявка за постепенното изпразване на холдинговия чадър от
държавните дружества.

Планът му си остана само план, след като мандатът на първия служебен кабинет приключи и
Петков влезе в политиката, а сега предстои да оглави новия редовен кабинет. В коалиционното
споразумение е записано единствено, че дружествата „Еко Антрацит“ и „Екоинженеринг – РМ“ ще
преминат на подчинение на Министерството на околната среда и водите.
В същото време се очаква да има Министерство на икономиката и индустрията, под чиято шапка
вероятно ще попадне ДКК. Министерството е предвидено за БСП и се твърди, че ще бъде
оглавено от лидера на партията в оставка Корнелия Нинова, която вече е била зам.-министър на
икономиката в кабинета на Сергей Станишев.

 

 

 

 

Източник: mediapool.bg

Comments

comments