Думите съвсем не са маловажни. Особено когато представляват диагноза за много сериозни заболявания.
Лицето на журналистиката в света на комуникациите непрестанно претърпява различни трансформации. През годините традиционните канали за събиране, разпространение и предаване на информация стават все по-гъвкави и лесни за управление.
В интернет пространството блогът се явява като най-отличителният и качествено нов модел на онлайн журналистиката. В този личен онлайн дневник публикуващият (журналистът от новата ера) е едновременно автор,редактор, издател и потребител.
Най-общо промяната в медийната среда се състои в това, че пазарът на идеи се е обогатил с нови гласове. Проблемът може да е в това, че не всички нови гласове са на журналисти. Някои от тях категорично не целят да служат на обществото, а по-скоро да манипулират публиките. Въпреки, че журналистите, работещи в онлайн среда не подписват етичен кодекс. Те би трябвало да изпълняват една от най-важните функции на журналиста–да служи като „кучето пазач“ на обществото и да алармират всеки път, когато управляващите застрашават гражданските права и свободите на хората.
Компютърно опосредстваните медии обаче, не винаги имат професионално лице. Безспорно навлизането на интернет като медийна среда и средство за комуникация е крайъгълен камък в историята на журналистиката като цяло, и по-конкретно в тази на професията журналист.
„Хейт“ означава злоба
Интернет и онлайн медиите създадоха и едно друго застрашително явление, наречено „Хейт“. По едно нещо злобата прилича на глупостта. И то е, че и двете „не ходят по гората, а по хората“. Така гласи и известната поговорка. Но кой в днешно време се интересува от поговорки, освен ако не ги види написани под формата на остроумни статуси в социалните мрежи? Някои хора дори се гордеят, че са „хейтъри“.Ами да, казано на английски не звучи толкова обществено неприемливо, отколкото преведено на български. Затова отново да го преведем.“Хейтър“ всъщност е „злобар“.
Как бихме могли да ги ограничим, в това неограничено интернет пространство? В социалните мрежи е почти невъзможно, да контролираш „помията“, която някой е решил да излее, но когато става дума за медия, която администрираме и управляваме, то тогава бихме могли да направим много. Първото, разбира се е да се погрижим за „хигиената“ на форума си, защото той е огледало на самите нас. Ако ние, искаме да внушим авторитет, да покажем професионализъм, би трябвало да го правим на всяко ниво- не само в текстовете, които пишем, но и в коментарите, които нашите читатели оставят във форума ни. И не, това не е цензура-въпрос на професионализъм и стандарт е.
Но как да стане?
Администраторите на форуми в интернет подлежат на санкции, ако допускат език на омразата от страна на своите читатели. Това реши през 2015 година Горната камара на Европейския съд по правата на човека в Страсбург – ход, който се прие като изненадващ от мнозина наблюдатели, защото вмени отговорност и на медиите, заради агресивни коментари на потребителите.
Магистратите прецениха, че коментари с подобно „екстремно съдържание“ не са допустими за професионално ръководен новинарски сайт с комерсиални цели.
Много анализатори реагираха остро, като нарекоха действията на съда „цензура“. Аз лично, смятам че решението бе правилно, защото явно сами нямаше да се сетим, да си „прочистим къщичките“. Ако погледнем в частност България-проблемът е огромен, защото нови сайтове, с претенции за медии се създават ежедневно, съдържанието им е далеч от журналистическите стандарти и възприятия, поне на по-интелигентните хора, но те се радват на сериозен трафик, заради „фалшиви“, „бомбастични“, „ексклузивни“ заглавия и разбира се „мръсен“ форум, в който могат да излеят целия си негативизъм и комплекси.
Троловете са си получили хонорарите, борбата за кметските столове ще е жестока
След като се зачетеш в коментарите, забелязваш, че не става въпрос само за обикновен хейт, а старт на предизборната кампания. Навсякъде. Напрежението от наближаващите европейски и местни избори се усеща. Някои искат да блеснат и най-лесното е да хейтят – по всеки и по всичко, други просто са си получили хонорарите от нечий тръст, а целта е повече от ясна.
Няма какво да се лъжем, такъв тип комуникация – от тролове, влияе върху хора, които не са кой знае колко информирани, а честно казано, и не са кой знае колко интелигентни, за да направят самостоятелен избор. Троловете имат негативен ефект по-скоро за това, че замърсяват информационната среда, че говоренето преди избори, вместо да бъде насочено към реален дебат и към реални ангажименти, се измества в полето на едва ли не лични обиди, на директни обвинения между противниците, които не се базират често на някакви факти. Замърсяват информационната среда!
Да си недоволен от нещо и някого обаче не трябва да означава да настроиш хората върху дадена институция. Да си недоволен от боклука означава да се наведеш и да го изхвърлиш в предназначеното за това място, вместо да го бутнеш с крак. Едва тогава може да настъпи промяната. Едва тогава може да покажеш патриотизъм.
Към необмислени емоционални думи, към противопоставяне като единствената форма изобщо на провеждане на диалог. Коментиращите не търпят аргументи, ненавиждат фактите и ослепяват от омраза пред личното мнение. Ако към това се прибави и цяла плеада платени коментатори и агитатори, които единствено чакат да засегнеш тяхната любима тема (независимо дали ще е „Русия“ или „Америка“, БСП или ГЕРБ, Белене или Асеновград), за да те нападнат – положението става практически безконтролно.
Когато и политиците се включат в „играта“
На регионално ниво се наблюдава и един, малко по-различен феномен. Политици и хора на високи обществени позиции, освен да наемат тролове, които да ги „бранят“ от народната любов, самите те го вършат „скрити“ зад измислени имена по форумите.
Правят и друго- създават си фалшиви профили в социалната мрежа, чрез които разпространяват фалшиви новини, „хейтят“ на воля, правят колажи и „удрят“ враговете си. Наскоро попаднахме на подобен профил /зад който скоро ще разкрием кой се крие/, който е особено активен и разпространява цинични и пошли послания и колажи в мрежата, публикува в местни групи, търсейки съпричастни на настроението си хора.
Зад профила стои жена, а името, което си е избрала е непретенциозно и обикновено, за разлика от свалените от интернет снимки, които ползва за профила си, в това число и тази на Мерилин Монро. От него се прави опит за очерняне на местни политици, а на моменти „проблясва“ и чиста, и неподправена женска злоба.
Хора работещи в местни институции също са „ангажирани“ със зорко следене на публикации в медиите и социалните мрежи, както и със задължението да коментират и защитават по зададена команда.
Ignore
Хейтърите са убедени в правотата и съвършенството на това, което казват. Те смятат, че са особено грамотни и с много добре развито писателско умение. Така те си мислят, че могат да критикуват потребителите и да изливат по изкусен начин своите негативизми.Въпреки казаното по-горе не смятам, че трябва да обръщаме прекалено голямо внимание на тази не чак толкова симпатична субкултурна част от обществото. Но няма как. Потребителите на Интернет (каквитo сме всички ние) се сблъскваме ежедневно с такива виртуални субекти. Важното е да се научим да ги игнорираме, и то с гордо вдигната глава!
Когато пък сме журналисти и имаме медии, за които твърдим, че са качествени, трябва да ограничим достъпа до форумите си за подобни хора, или най-малкото да контролираме „хигиената“ в него. И не само, защото може да понесем сериозни глоби, а защото високите стандарти в журналистиката изискват чистота, а не подобни „кочини“, в които се излива „помия“ на килограм.
