„Очаквам, че може днес да има втора номинация за поста главен прокурор“ – обяви лидерът на „Да, България“ Христо Иванов и посочи, че „това ще бъде мюре, отвличаща маневра“, кандидатура, която няма да промени нищо. Той е уверен, че гражданският натиск сега е „неизбежен“ и „въпрос на самозащита срещу една от най-големите опасности за българската държавност и свобода“. Той недоумява защо премиерът Бойко Борисов не вижда, че му готвят нов Костинброд.
Вторият протест срещу номинацията на Иван Гешев за главен прокурор е тази вечер в 18:30 ч. пред Съдебната палата. Първият бе на 15 юли след интервю на единствения номиниран за главен прокурор на мястото на Сотир Цацаров – заместникът му Иван Гешев. В разговор с журналист от БНТ Гешев отправи почти директни заплахи към определени хора, включително Христо Иванов, и медии, обяви се и срещу разделението на властите. След протеста от 15-и прокурорската колегия към Висшия съдебен съвет – номинирала единодушно Гешев – обяви, че от „Да, България“ се меси в работата на съдебната власт. На този упрек днес отговаря Иванов.
Ето цялата му позиция:
Днес отново ще протестирам срещу опита Гешев да бъде направен главен прокурор и да се циментира статуквото за още 7 години. И понеже отново ще се лее загриженост как това била “намеса”: Ами намеса е, разбира се! И недостатъчна, при това. Става дума за нашите живот, сигурност, пари, свобода и достойнство!
Изборът на главен прокурор не е излъчване на някакъв синдикален представител на прокурорите, че да им се “оставя” на тях. Още по-малко може да се допусне Цацаров да си подбере наследник като племенен вожд, а Пеевски и Сараите да си инсталират поредната бухалка.
По принцип висшата степен на конституционна независимост се дължи на съда: това е ключова ценност на западната цивилизация. Но дори и за съда не се препоръчва пълна капсулация при подобни административни решения. За прокурорите такъв принцип няма. Добре е да разполагат с определена професионална автономия, но само доколкото обслужва независимостта на съда и интересите на гражданите.
Една от основните трагични перверзии на нашия преход, е опитът прокуратурата да се приравни на съда, а фактически да го доминира и да се превърне в някакъв непристъпен остров на пълна безотговорност при упражняване на огромна власт. На практика инициативата по отношение на наказателната политика – ключов елемент от т. нар. държавен монопол върху репресията – беше разкачена от демократичните механизми на представителство и отчетност. Това се оказа една от основните предпоставки за запазване на т. нар. задкулисие: цели области от властовия и икономическия живот, които остават извън обхвата на законността, публичния интерес и пазара. Това сумрачно царство, маскирано под фасадата на “демокрацията” и членството в ЕС, съхрани и възпроизвежда най-токсичните структури на комунистическия режим и съветския колониализъм и не позволява тук да възникне жизнена и модерна държавност.
Но дори сегашната ни извратена конституционна уредба не предполага пълната капсулация, за която чуваме постоянно да се папагалства тези дни: половината от състава на прокурорската колегия (и целия ВСС) са излъчени политически от парламента, сред номиниращите е и министърът на правосъдието, а последната дума в процеса на назначаване на главен прокурор е на президента. Парламентарно представените партии имат своите избраници във ВСС и имат дори възможността да ги оттеглят. Тези конституционни инструменти съществуват точно, за да осигурят легитимна политическа намеса, гарантираща интересите на гражданите.
Съществуват, но не се използват! Когато тези дни партийни лидери се тюхкат по кьошетата как се бил политизирал процесът, е важно да помним, че същите хора при опита за конституционна реформа отказаха да гласуват за варианта с мнозинство на парламентарната квота в прокурорската колегия и така да поемат политическа отговорност за това какво става там (и, съответно, да ограничат политическата намеса в съдийската колегия). После същите “народни” представители в пълна хармония (Нинова включително) излъчиха възможно най-цацароудобния състав на ВСС и сега напълно отказват да заемат някаква позиция по действията на своите избраници. Пред очите си виждаме как действа омертата на дълбоката държава на задкулисието у нас: дори и съществуващите инструменти за някакъв демократичен контрол не се прилагат, а иначе лютите врагове от “опозиция” и “управляващи”, “ляво”, “дясно, “либерално” и мая-маноловско изведнъж започват да каканижат общи опорки и да действат в общ строй, все едно някой някъде е произнесъл отключващата дума на някаква масово хипнотично кодиране.
При това положение гражданският и извънпарламентарният натиск са не просто неизбежност. Те са въпрос на самозащита срещу една от най големите опасности за българската държавност и свободата.
Очаквам, че може да опитат днес през умрелия от страх Данаил Кирилов да вкарат “втори” кандидат в играта. Нямам никакво съмнение, че това ще бъде мюре, отвличаща маневра. Цацаров застана лично зад Гешев и няма да отстъпи. Стои въпросът защо Борисов не вижда, че му готвят нов Костинброд, но дано някой от астролозите му след края на ретроградния Меркурий да му го каже. Така или иначе, втората кандидатура няма да промени нищо: мнозинството вече е формирано и подпечатано.
Ето защо остава само гражданският и извънпарламентарни натиск. Той е легитимен и необходим: става дума за нашия живот.
Това, за което настоявам, е:
Безусловно оттегляне на Гешев.
Нова процедура, в която министърът на правосъдието да обяви конкретен регламент за издигане на граждански предложения, които той да внесе.
Цацаров да не участва в процеса.
Партиите да започнат сериозни консултации за структурна реформа на прокуратурата, включително през Велико Народно събрание.
OFFnews
