Halloween или забравихме ли българското?

Хелоуин (Halloween) e маскарад, който се провежда на 31-ви октомври най-вече в англоговорящите страни Великобритания, Ирландия, Канада и САЩ. Началото си води от келтския езически ритуал Сауин (Samhain) и е един ден преди честването на католическия ден на Вси светии. По традиция децата носят страшни костюми, тиквени фенери и обикалят съседите си, като искат бонбони и сладки с предупреждението, че ако не получат такива, ще им „изиграят номер“.
Произход и история
Древните келти посрещали своята Нова година Сауин в края на октомври. Те живеели с вярването, че в нощта срещу нея починалите през изминалата година навестяват земята в търсене на живи тела, в които да се вселят. За да се предпазят, келтите гасели огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно – обличали животински кожи и глави, надявайки се да изплашат привиденията. Събирали се около огньове, запалвани от друидите жреци, устройвали гадания.
Подобен на този е и древният езически ритуал на кукерството у нас, където присъстват същите атрибути – маски с рога и зловещо изражение, животински кожи, като целта е гонене на злото.
Християните вярват, че душите след смъртта и Божия съд не се връщат на земята. През 853 г. от Боговъплъщението, от Рождество Христово папа Григорий IV, в опит да замени съществуващия езически ритуал, утвърдил първи ноември като ден на Вси Светии, ден за прослава на всички християнски светци и мъченици. Сред коренното население все още съществували езически вярвания и антихристиянски настроения и голяма част от местните хора продължавали да отбелязват деня по старому.
В деня на Хелоуин социалните мрежи врят и кипят от различните настроения и идеи, които споделят българите. Докато половината стени във фейсбук се заливат от снимки на маскирани и гримирани хора и навсякъде цари тиквения дух, другата половина от обществото е настроено изключително патриотично.
„Не празнувайте чужди празници, а помнете нашите“, „Аз съм за родното, истинското и осъзнатото“, „Нека запазим традициите и българщината“, са само част от споделените мисли на голяма част от българите.
Проблемът с Хелоуин не е толкова в „почитането“ на празника. Няма нищо грешно в това да уважаваме празниците и вярванията на другите народи и да оценяваме усилията им да ги запазят. Все пак, стъпвайки на традициите си, една нация бива съхранена през времето. Ние, българите обаче, някак истерично и арогантно налагаме тези празници и у нас. И това нямаше да бъде проблем, ако тези сладникави идеологии не заменяха родните такива.
Докато на 31-ви октомври всяко заведение, клуб и кафене ще бъдат пълни с маскирани като вещици и тикви млади хора, които къде пияни, къде развеселени ще се радват на живота, то на следващата сутрин – 1-ви ноември, паметта на народните будители дори няма да бъде почетена. Защото същите млади хора, които предната вечер са танцували, яхнали метли, сега спят. Така както спят и общественото мнение и влияние, както спят българщината и патриотизмът..
Тоталното агресивно нахлуване на Хелоуин в България бива подхранвано и от местните производители и вносители на всякакви костюми, шапки, карнавални дрехи, украси и прочее. Прекрасна почва за развитие на Хелоуин му предоставят и собствениците на клубове, дискотеки, заведения, ресторанти и дори сладкарници. Бизнесмените стават все по-изобретателни в организацията на събитието, предоставяйки костюми и маски на посетителите си, а от няколко години празнуващите получават и специален хелоуински грим срещу скромни суми. С изобретателността на търговците растат и печалбите им, подхранвани от типично българското мислене „шамар да е, аванта да е“ – сиреч, дори и да не желаем да празнуваме Хелоуин, щом ще ни гримират и облекат безплатно, защо да не заприличаме на тикви за една вечер? Увлечени в американската веселба, някак забравяме, че да поставим едно цвете пред паметника на народен будител, посветил живота си, за да се съхрани българската култура, че това да подариш цвете и да засвидетелстваш уважение на учителите и културните дейци – съвременните народни будители, също не е скъпо. Струва само нашата национална памет и родолюбие.

Comments

comments