Статистиката: 22 мъртви жени, убити от своите бивши или настоящи съпрузи/партньори. 3 мъртви деца, убити от своите бащи. Само от началото на 2018 година.
На всеки 2 седмици една българка е убивана. България е ГРОБИЩЕ ЗА ЖЕНИ.
Пореден случай на брутално убийство на млада жена отново потресе България. Сценарият е същият, както във всички подобни случаи – мъжът й, респективно приятелят й, бащата на детето й, човекът до нея, я убива. В последния случай убийството е двойно – отива си и едно дете. Убиецът? Не е криминално проявен, но за сметка на това има законно притежавано оръжие – достатъчно, за да убиеш жена си. И дъщеря си.
Насилието срещу жените и момичетата е може би най‑често срещаното нарушение на правата на човека в наше време. Всяка година то взема милиони жертви във всички възрастови групи и независимо от социално‑икономическото положение и образованието преминава географските граници и засяга всички общества.
Зверските убийства са само върхната точка, до която води наличието на еднеа обществена тайна, с която всички единодушно сме наясно и всички пак единодушно се правим, че не съществува – домашното насилие над жени. У нас, по данни на неправителствени организации, занимаващи се с проблемите за премахването на насилието срещу жени, почти всяка четвърта българка е била жертва на някакъв вид домашно насилие, като най-често срещаната форма е била сексуално насилие. Статистиката е красноречива – според анализ на Евростат към 25 ноевмри 2017 година, всяка трета жена в ЕС е жертва на домашно насилие.
Насилието над жени все още е сериозен проблем в Европейския съюз. Конкретно в България 38% от жените посочват, че са претърпели такова насилие от бивш партньор. В съвместно изявление на еврокомисарите Мария Габриел и Вера Йоурова относно Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие се посочва, че:
Очевидно е, че мащабът на насилието над жени засяга дълбоко нашите общества: от децата, растящи в разбити семейства, където те често са странична жертва на такова насилие, до огромната икономическа цена, която плащаме. Разходите за здравни и правни грижи, както и икономическите загуби от това, че жените не могат да работят, се изчисляват за ЕС на повече от 225 милиарда евро.
Ние наистина вярваме, че Истанбулската конвенция е един от инструментите, които могат да помогнат това да се промени. Чухме някои митове за Конвенцията, които се разпространяват в България. Днес бихме искали да разсеем тези неистински твърдения.
За какво всъщност става дума в Истанбулската конвенция? Преди всичко за предотвратяване на насилието над жени, включително домашно насилие, и за по-добра защита на жертвите от насилие. Конвенцията задължава държавата да се ангажира с насилието над жени във всички негови форми и да преследва извършителите. Ние трябва да направим всичко по силите ни, за да спрем това насилие и да подкрепим жертвите. Ратифицирането на Конвенцията е важна стъпка в тази посока.
Нека бъдем ясни: против основите на едно семейство е, когато съпруг пребива или изнасилва съпругата си. Искаме да разсеем погрешната информация, която се разпространява в България относно Конвенцията. Не става дума за инструмент за оформяне възприятието на пола или за идеологии, нито се изисква от страните да разрешат еднополови бракове. Всъщност не се споменава никъде за правно признаване на еднополовите бракове – тази тема е извън обхвата на Конвенцията. Накрая, тя също така не задължава страните да провеждат уроци в училищата за сексуалната ориентация или за половата идентичност.
Вместо това Конвенцията ще гарантира важна подкрепа на жертвите от насилие – като убежища, психологически и правни консултации или подкрепа с подслон. Ще осигури на жертвите на изнасилвания достъп до специализирани кризисни центрове, където ще могат да получат медицински преглед и юридически консултации, както и подкрепа за преодоляване на травмата. Благодарение на тази конвенция, полицаите и лекарите ще получат подходящо обучение, за да могат да подкрепят жертвите по най-добрия възможен начин – като например се улесни явяването на свидетели по делата за насилие, и ще се гарантира, че децата, станали свидетели на такова насилие ще получат защита и подкрепа.
България обаче охвърли Истанбулската конвенция. По този начин страната ни се нареди по начин на мислене до Русия и Азербайджан. Почти цяла година по-късно депутати внасят предложения за промени в НК и криминализиране на домашното насилие.
И отново – нито дума за превенция. Нито дума за полово-базирано насилие. Нито един разкрит кризисен център за помощ на жертвите на насилие. Нито една национална кампания срещу насилието. НИЩО. Само едни 22 мъртви жени, които трябва да да лежат на съвестта на цялото ни общество. Гробище за жени – в това се превръща страната ни. Превенция няма – само тъгата от насила отнетия живот, която губи следата си във времето…
