На 12 декември 2017 година самосвал, превозващ пясък, прегазва и убива на място първокурсничката Фатиме. Тежкият инцидент става около 9 часа сутринта ма пешеходната пътека при Първо студентско общежитие в Благоевград. Свидетели незабавно викат линейка, за съжаление – твърде късно. Спешните медици само констатиран смъртта на момичето и транспортират шофьора на камиона – 53 годишният Илия в болница, изпаднал в шок. И докато в родното село на Фатиме – Дагоново, почернените родители очакват транспортирането на трупа на дъщеря си, в Благоевград започват протести.
Същата вечер колеги на Фатиме се събират на злокобното кръстовище на бдение в нейна памет, което бързо прераства в блокада. Рано сутринта на 13 декември то продължава, а към студентите вече се присъединяват граждани, общественици и всички, които милеят за загубата на един млад живот. На бдението идват и представляващите КАТ и община Благоевград. И двата органа твърдят, че всичко с пътната настилка и уредбата на движение е наред и по-голямата вина за честите инциденти е на пресичащи и шофьори. Мнението им обаче не бива споделено от гражданите.
А докато тече протестът след смъртта на Фатиме, в община Белица е обявен тридневен траур в нейна памет. В Дагоново пък цялото село изпраща младото момиче в последния й път. В същия ден идва и първото обещание за обезопасяване на злокобното кръстовище.
Изграждането на вече избледнелите пешеходни пътеки и амортизираните изкуствени неравности пред двете студентски общежития е изпълнено в срок. Светофарна уредба на злокобното кръстовище обаче няма. А на 13 март 2018 година идва и второто обещание за поставяне на такава, дадено отново от кмета на община Благоевград д-р Атанас Камбитов.
Светофарна уредба на кръстовището обаче продължава да липсва. До 14 ноември 2018 г. – почти година след смъртта на Фатиме, когато биват поставени телата на светофарите. В този момент всички са обнадеждени – и граждани, и студенти, и близки на Фатиме силвно вярват, че кръстовището най-накрая ще бъде обезопасено, а обещанията – изпълнени.
Надеждите им са попарени бързо, тъй като и до днес, почти два месеца по-късно, светлинни тела не са поставени, а полу-готовият светофар продължава да стои като паметник след смъртта на един погубен, още не започнал живот.
