Георги Гочев: Задачата пред Слави Трифонов сега е как хем да е хъш, хем – чорбаджия

Снимка: Косьо Хаджигенчев

За новата роля на Слави Трифонов, действията на „Има такъв народ“ като първа политическа сила и как ще се развиде досегашния им образ с влизенот във всички власти, „Дневник разговаря с Георги Гочев. Той е класически филолог, университетски преподавател и преводач от старогръцки. Декан на Факултета за базово образование в НБУ. Автор на рубикана ни „Анализи“.

 

Какво се вижда зад действията на Слави Трифонов?

– Първото, което се вижда, е логото на телевизията. Партията на Слави е телевизионен, а не политически продукт. Политическият продукт веднага поражда действия, поражда бъдеще, а телевизионният – емоции, разказ и настояще. Видяхте какво стана след предложението за правителство – веднага всички започнахме да съчиняваме сценарии кой стои отзад. Типичен телевизионен продукт, а не политически.

Второто, което се вижда, е, че Трифонов не се чувства добре в тази ситуация. Задачата му да състави правителство е принципно нерешима не само защото няма достатъчно депутати, но още повече защото участието му във властта е несъвместимо с ролята, която се опитва да играе до момента – на критик на всяка власт. Не е лесно 20 години да си се представял за хъш и изведнъж да станеш чорбаджия.

Оттук и третото: не съм сигурен дали Трифонов реално е искал да поеме тази роля. Ако има някакъв могъщ сценарист зад неговите действия, то това е времето. Времето, което прави така, че да те върне към началото, за да те принуди да изкупиш грешката си. Има нещо трагическо (или може би трагикомично) в цялата тази работа. Като че ли времето постави Трифонов начело, за да си плати греховете от 90-те.

Какви са тези грехове ли? Някой ще кажат чалгата, други ще кажат – опортюнизмът. Аз бих казал: превърната в печелившо шоу игра с човешките очаквания за справедливост и по-лек живот. Почтеното шоу е това, което казва, че е шоу. Непочтеното шоу е това, което казва, че ей сега, с малко усилие, шоуто ще стане и реалност.

 

Защо Слави Трифонов заговори за космоса спроде вас?

 

– Защото ни е тясно. Приказките му за космоса нямат много общо с приказките за космоса на Джеф Безос или Илън Мъск. Тясно ни е тук, затова да гледаме към космоса. Това е същата теснота и спареност като по времето на социализма, който също развиваше космически програми. Разликата е само, че ако онази теснота тогава беше пространствена – не можеше да се пътува, то днешната е теснота на времето. Има и такава теснота – да ти е тясно времето. Телата ни живеят тук, в днешното, но душата ни е заключена някъде в 90-те. Защото Трифонов е от 90-те, не е от днешното.

Изненада ли е, че Трифонов отказа всякакви преговори с партиите на протеста и действа сам?

– За момент сякаш забравихме какво е Слави Трифонов – Слави Трифонов е телевизорът, а с телевизор не се водят преговори; телевизорът се гледа, слуша, можеш да крещиш срещу него, да го псуваш, но не и да преговаряш с него. Ако стоиш твърде дълго в телевизора като Трифонов, ти непременно започваш да възприемаш и останалите хора като зрители. Що се отнася пък до зрителите – ако твърде много гледаме телевизия, в един момент у нас се появява и копнеж телевизорът да ни проговори лично.

И понеже по-горе ме питахте какво има зад Трифонов, отговорът може да бъде и изумително прост: има един захранващ кабел. И досега някой да го е изключил, ако Трифонов, освен с електричество, не се захранваше и с мечтите на хората за по-лек живот и справедливост.

В кратък коментар казвате, че избирателите са очаквали от Слави Трифонов друг тип герой за премиер? Има ли всъщност герои в българската политика?

 

– Няма герой без разказ, а разказите в българската политика са като че ли два. Първият разказ: някой местен, автохтонен, роден тук, първичен, сякаш израснал от самата пръст, сучещ от гърдите на народа, пораства за часове, за да влезе в битка с лошите. Вторият: някой местен бяга или бива прогонен от задушаващото местно, скита, учи навън, расте, свързва се с другите, трупа знания, изобщо става друг, за да се върне и да влезе в битка с лошите.

 

Единият разказ е за първородния брат, който винаги остава същият, а другият – за най-малкия брат, който тръгва по света и става друг. Това са двата традиционни разказа на българската политика.

 

Последните десет години живяхме в първия разказ, чийто герой беше Борисов – героят на прочутата стабилност. Сега, уморени от този разказ, вече сме във втория, който е разказ за промяна. Министър, който си показва дипломата от Харвард по телевизията – това е превод на разказа за малкия син, който носи отвън вълшебни предмети, за да оправи разбърканото царство. И, впрочем, този разказ не е от сега, има го и в първите години след Освобождението, когато синовете на тогавашните прогресивни българи се завръщат от чужбина и по подобен начин си показват дипломите от Хайделберг или Сорбоната.

 

Що се отнася до Слави Трифонов, той се опитва дълго време да направи нещо парадоксално – да съвмести двата традиционни разказа чрез образа на хъша. Хъшът е местен, който е напуснал, задушен от местното, но като е отишъл навън, гледа на външното с презрение и продължава да живее така, сякаш си е у дома. Хъшът не учи в Харвард, не се забърква с чуждите, не им усвоява езиците и културата; той стои в кръчмата, обграден от свои, пие ракия, кълне съдбата и печално гледа към брега на Дунава.

 

Проблемът е, че ако си хъш, първо, не можеш да си на печелившата страна, защото хъшът е по природа несретник и ако преуспее, то трябва да е за кратко и успехът му да завърши с крах – иначе изменя на хъшовската кауза. И, второ, хъшът не може да се институционализира. Хъшът няма паспорт, гони го полицията, ненавижда институциите (персонифицирани в чорбаджията) и за нищо на света не би станал депутат, камо ли министър.

 

Оттук и мъчната, направо нерешима задача пред Слави Трифонов: как хем да си хъш, хем да си чорбаджия; хем да си в кръчмата, хем да си в институцията, хем да викаш „Смърт на тирана!“, хем да си в ролята на властта и на тирана.

 

Прогнозата ви е за избори през пролетта и срив на „Има такъв народ“ – защо?

 

– За пролетта, защото никой не иска нови избори сега.

 

Но по-важният въпрос сега е за разочарованието. Не искам да спекулирам с очакванията на хората, гласували за Трифонов, но силно се съмнявам, че са очаквали правителство като това, което Трифонов предложи. Първо, защото в него опортюнизмът видимо надделява над хъшовството, и второ, защото това предложение и още повече начина, по който беше направено, не реши, а задълбочи основния проблем, който кара немалко хора да слушат песните на Слави и да гласуват за неговата партия. Този проблем е усещането за изключеност и непредставеност, което уж Трифонов се беше наел да облекчава.

 

Затова хората гласуваха за него – не защото е велик политик или велик мислител, а защото успяваше чрез песните си и обещанията си да накара една група хора да се чувстват включени и важни. С предложението си за правителство и изолацията, в която изпадна, Трифонов накара избирателите си да се чувстват още по-изключени и още по-малко важни.

 

Затова и гледам да не употребявам думата „чалгар“ – защото това е етикет, който води до изключване. Вижте, лесно е да кажем „чалгари“ и да изключим тези хора. Чалгата обаче не е само въпрос на вкус и не е само вид музика и веселба. Чалгата е преди всичко достъпен инструмент за преодоляване на чувството, че си изключен. Нещо като душевна дрога, която ти създава бързо усещане, че си заедно с другите – никой не слуша чалга сам!, че си важен и че можеш всичко. Ако искаме да ограничим чалгата, не трябва да я подиграваме, защото това води до изключване на хората, а да намерим разумен път към тях, така че да бъдат реално, а не само емоционално включени.

 

Има ли Слави Трифонов политическо бъдеще? А има ли всъщност политическо минало?

 

– Слави Трифонов е типичен герой на междуцарствието. Един цар е паднал, един ред е унищожен, но още не се е установил нов и властта се упражнява от медиатор-маг-шут, който запълва времето със смешки.

 

Има един показателен античен разказ, който свързвам в този смисъл със Слави Трифонов. В Трета книга на „История“ Херодот разказва за някакъв персийски маг на име Смердис, който за кратко узурпирал властта след смъртта на законния, но луд цар Камбис. Междуцарствие, в което се появява маг и става цар! И какво правел този маг? Представял се за убития брат на Камбис, който също се казвал Смердис, и хората вярвали, че е онзи Смердис, защото магът не се показвал никъде, никъде не излизал, никой не го бил виждал, дори и жените му, макар че накрая бил разкрит именно от жена. Тази жена, пратена, за да спи с него, го попипала по голата глава, докато спял, и така разбрала, че не бил царят, ами магът Смердис – защото на мага Смердис ушите му били отрязани.

 

С обръсната глава (като маговете), владеещ една съвременна форма на магията – телевизията, скрит от хората, Трифонов е съвременен маг, тръгнал да става цар в период на междуцарствие.

 

Действията на Трифонов в каква позиция поставят бившия премиер Бойко Борисов?

 

– Струва ми се, че за Бойко Борисов е най-изгодно да не прави нищо, защото рано или късно ще бъде върнат на власт, поне за кратко, от носталгията. За десет години той стана част от емоционалната ни памет, от усещане за предвидимост, към която при първата по-сериозна трудност хората ще се обърнат. Борисов е като лош политически навик, а към лошите навици, както и към провалените бащи, човек винаги се връща.

 

– Преди години Слави Трифонов и „Ку ку бенд“ изпяват песента „Новите варвари“: Във умиращия бавно свят те ще влеят новата си кръв и отново ще го съживят новите варвари! Сред прах изстинала на времена отминали Те крачат към града, превземат го да го спасят! И тук пак ще кипи живот със новите варвари! Можем ли да асоциираме влизането им в различните власти с „нови варвари“, те имат голямо желание да се асоциират с герои, но до какво ще доведат – промяна, подмяна?

 

– Има едно много прочуто стихотворение на Кавафис – „В очакване на варварите“, което описва подобна ситуация. В един античен град има криза и, изглежда, решението е да дойдат варварите. Започва подготовка, хората са възбудени, държат се речи, нижат се церемонии, накрая не идва никой. Не идва никой, защото вече няма варвари.

 

Това е проблемът: няма автентични варвари, които да преобърнат политическата парадигма, а по-скоро маскирани като варвари опортюнисти. Нищо варварско няма в партията на Слави Трифонов. Опортюнизмът на участниците в нея дори не е маскиран.

 

Изненада ли ви ниската избирателна активност? Вие лично с какво си я обяснявате?

 

– Обяснения има – липсата на вдъхновяващи идеи, липсата на политически дебат, почивките, реалното ограничаване на купения вот, може би страх от машините, – но нека все пак да не драматизираме проблема с ниската избирателна активност. Активността винаги е ниска в очите на демокрацията, чийто идеал е да гласуват всички.

 

В Древна Атина, люлката на тази избирателна система, е трябвало да плащат на хората, за да ходят да гласуват в народното събрание – на никой не му се е занимавало с тази работа, която го отвлича от личните му дела. Може да звучи странно, ниската избирателна активност е и белег за нормализацията на живота. Когато всички са политически активни, това означава, че частната сфера не върви добре.

 

Та проблемът, мисля, не е ниската избирателна активност, а доколко вотът на избирателите е съзнателен и доколко е плод на емоции. Ако Трифонов трябва да благодари на някого за победата си, то е на Бойко Борисов, който през последните 10 години рушеше с поведението си основите на рационалния граждански вот, превръщайки политиката в поле на чистите емоции.

 

Не друг, а Борисов подготви терена за победата на Трифонов. Да се отвоюва този терен от простащината и първичните емоции не е лесна задача. За компенсирането на тези 10 години анти-гражданско поведение ще са нужни поне 20 години гражданско образование.

Comments

comments