Правителството завършва мандата си с нива на доверие от 19% и недоверие от 69%. Парламентът има доверие от 14% и недоверие 73%. Двете институции са успели донякъде да преодолеят щетата по образа си от лятото и есента. Това „наваксване“ обаче не е голямо и на фона на нивата на доверие в кабинета и Народното събрание в последното десетилетие, сега сме свидетели на едни от най-ниските. Последните месеци показаха нива на популярност на двете институции, които за последно бяха засичани в края на мандата „Орешарски“.
Данните са от представителните за пълнолетното население на страната проучвания от независимата изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“, провеждани „лице в лице“ всеки месец. Последното е сред 1011 пълнолетни българи между 4 и 12 февруари.
В този мандат армията имаше ръст на доверието, за да достигне в началото на тази година до най-високото в последните десетилетия ниво от 54% доверие, при 28% недоверие. В края на този мандат полицията също завършва на плюс. Традиционно при нея нивата на доверие и недоверие са сходни – около 40-50%. На фона на много други институции у нас, това е добър атестат. В последния месец доверието там е 54%, а недоверието е 36%.
Ако изборите бяха днес, седем са формациите, които биха попаднали в парламента, като за две от тях кампанията ще е решаваща. Има и още няколко, които ще се надяват да доближат или дори преминат бариерата (особено ако тя е ниска заради очакваната по-ниска активност) или пък да се борят за субсидия. С 25,8% от онези, за които може да се очаква да гласуват и са решили за кого, ГЕРБ и СДС са на първо място, следвани от БСП с 21,9%. „Има такъв народ“ е с 13,1%, а ДПС е близо – с 12,4%. „Демократична България“ е със 6,8%, формацията около Мая Манолова с 4,7%, а ВМРО е с 4,2%. При последните две формации кампанията ще е решаваща за шансовете да са в Народното събрание. Такива шансове може да получи и коалицията Воля-НФСБ. Обобщеният резултат на изричните споменавания на двете партии е 2,7% потенциален вот, но тепърва трябва да се види дали обединението на двете партии ще даде и бонус, или напротив. Теренът на изследването нямаше как да улови това. С над процент в борбата влиза „Възраждане“, близо около един процент се движат и формации като АБВ, „Атака“ и партията на Цветан Цветанов. При всички подобни партии и коалиции решаваща ще е кампанията и не са изключени изненади. Има и редица други формации в десетите от процента.
Разбира се, данните са моментна снимка и не са прогноза за изборен резултат. Най-трудно за прогнозиране ще бъде участието. Данните в средата на февруари позволяват да се изчисли, че около 2,9 милиона души биха гласували, ако изборите са сега. На фона на условния предварителен избирателен списък това е около 43%. Това е по-малко от активността в миналите избори, но отново следва да се напомни традиционната неяснота около избирателните списъци.
