Специализираната прокуратура разполага към момента с достатъчно доказателства за привличане към наказателна отговорност за кибертероризъм на собственика на „ТАД Груп“ и двама от служителите във фирмата.
Иззети са компютърни конфигурации, мобилни телефони, флаш памети, сървъри, назначени са експертизи. Събрани са свидетелски показания, повечето от които на служители на фирмата „ТАД Груп“.
Анализът на доказателствата сочи, че крайната цел на престъпната дейност на обвинените лица е била създаване на нестабилност в страната, реакция срещу действащата политическа система и правителството, всяване на смут и страх сред населението. Едновременно с това – разстройване работата на Националната агенция по приходите, на други институции, фирми и дейности – нещо, което по отношение на НАП вече е налице.
В събраните материали по делото се съдържат факти, според които около две седмици преди задържането на служителя в „ТАД Груп“ Кристиян Бойков, източените от информационната база на НАП данни са били предоставени на български и чуждестранни медии.
Анализът на компютърните конфигурации показва, че е имало скрит чат през приложението „Телеграм“ между един от обвиняемите и главният редактор на сайта „Биволъ“ Атанас Чобанов, по който данните, копирани от НАП са му били предоставени.
Налице са данни, че е била копирана информация за лица на висши ръководни постове в държавата, за застрахователна компания, популярна хазартна игра.
Вчера и днес са разпитани и служители на Националната агенция за приходите. От разпитите стана ясно, че са копирани данните на над 5,1 млн. български граждани. Това са ЕГН-та, различни комбинации от цифри, регистрационни номера на моторни превозни средства – най-различни данни, с които НАП е редно да разполага. Тези данни са копирани от лицата, които са привлечени към наказателна отговорност и са предоставени на различни сайтове.
Към момента собственикът на „ТАД Груп“ Иван Тодоров, както и двамата обвинени служители във фирмата отказват да съдействат на разследването по какъвто и да е начин в т.ч. – да предоставят паролите, с които да бъде декриптирана информацията, съдържаща се в компютрите, иззети при претърсванията в офиса на фирмата.
Специализираната прокуратура поиска делото по мярката за неотклонение на Иван Тодоров да се гледа при закрити врата заради наличието на чувствителна информация за лица, институции и фирми. Съдът не прие искането и заседанието протече открито.
