Всяка година студентите броят до 12, обличат нови дрехи и отиват на бал. Отпразнуват завършването на средното си образование и приемането им в „света“. Доста от тях избират да останат в България, някой в родния град, други извън него. Има и студенти, които излизат извън граници.
Живота не е същиятв различните населени места в България, в чужбина е още по-различен. Език, система, начин на мислене, традиции, време всичко е различно. Някой от студентите остават в чужбина след завършването други се прибират. Всички от тях са минали през трудности и премеждия, видя ли са една различна реалност и начин на живот. Всеки има своята история. Те са така различни, но в същото време доста сходни. Днес своята история ще разкаже един българин, който е студент в Дания.
-Представи се с няколко изречения.
– Здравейте, аз съм Теодор Златев. Студент, втора година, по Маркетинг Мениджмънт. Като повече от студентите и аз нямам много време. В ежедневието си жонглирам университет, проектите за него, работа, малко социален живот и още по-малко сън, също така похапвам и гледам да спортувам от време на време. Интересно е, има повече менджмънт в живота ми отколкото маркетинг…
-Защо избра точно Дания?
– Дойдох в Дания 2016 година. Бях още зелен и свежо завършил средното си образования в строителния техникум „Ангел Попов“ във Велико Търново. След последното ми лято като тийнеджър дойдох тук. Град Хорсенс обнадежден и готов за едно ново начало. Бях гледал само филми за това как е студентския живот и можех само да си представям (от сега мога да кажа, не е точно като по филмите).
След като учех в строителен техникум, исках да продължа висшото си образование в същата сфера. Понеже в София беше трудно да бъдеш приет – часове по рисуване, математика… ужас, реших да пробвам нещо различно. Имах приятел тук, който учи точно това, което ще завършвам и след кратък разговор с него и близките ми, решението беше взето – Дания!
-Какви бяха първите впечетление от живота там?
-Повечето хора правят проучване за дадена държава преди да отидат там. При това, доста дълбоко. Моето проучване се състоеше в това, да питам дали имам чаршафи или да си взема, какъв вид е контакти (същите са) и дали водата от чешмата е питейна или е подобна на тази от Студентски град. Хубавото беше, че не отивам сам, а с мой близък приятел и щяхме да живеем заедно, да се подкрепяме и да поддържаме българските традиции (нито една баница не беше приготвена, нито една мусака, изпечена).
Когато пристигнахме, първата нощ имахме проблеми с транспорта и се наложи приятел да ни спасява. След това стигнахме до града и се оказа, че няма къде да спим вечерта. Същият приятел, който разполага с диван, спаси положението отново. Благодарен съм му и за чорапите, който ми даде, а аз така и не му върнах.
Следващия ден взехме ключове от общежитието си и побързахме към магазина за да вземем храна. След дълги изчисления на всяка сума в български левове, бяхме доста разочаровани, как всичко е доста по-скъпо. Следобед по някое време бяхме поканени на по бира от съседите. Беше доста странно как 4-5 току-що дошли източноевропейци седят, пият бира и слушат румънец, който е бил тук вече няколко години и разказва за студентския живот. Докато говорехме се засегна темата за наемите и всички казваха, че е много скъпо тук, ние от своя страна заявихме, че е поносимо. По-късно обаче осъзнахме, че сме направили голяма грешка. Понеже бяхме зелени и неопитни, когато сме си запзвали общежитията сме разбрали, че сумата за месец е по-малка от колкото всъщност е. Доста неприятна изненада…
Първите ми впечетления са смесени, доста приятни моменти като първото студентско парти или запознаването с класа. Да се разходиш из университет и да видиш много нови места. Но и неприятни моменти, като споменатите по-горе.
Ако можех да се върна назад определно бих помислил как ще дойда от летището до общежитието, къде ще спя, какво ще ям и най-важното – колко ще плащам на месец.
-От колко време си там?
-Тук съм вече 4 години. След като изкарах една година в строителна специалност, разбрах, че това не е моето призвание. Беше доста трудно да взема решение да прекъсна. В България доста хора, особено по-възрастното поколение считат всеки, който отписва образнование за провал и нехранимайко. От части са прави, но само от части. След това имах година, в която работех и кандидаствах за сегашната ми специалност – Маркетинг Мениджмънт.
Мисля, че има доста от моите връстници, които учат специалност, която не желаят. В университет са, защото не знят къде другаде да са, какво да правят или на къде да поемат. Тук, в Дания е доста поплуярно и нормално, когато се завърши средно образование учениците да си вземат почивка, в която работят или пътуват (или двете). Когато завършим 12-ти клас сме още деца, доста малко от нас знаят и са сигурни на къде да поемат. Ако изчакаме година, две възгледите ни могат да се променят.
За жалост това в България е прието като безхаберие и нежелание за учене. Основното и средното ни образование, понякога ги вземаме на сила, защо да правим така и с висшото?
– Мислиш ли да се връщаш в България и защо?
– Дания, както и другите скандинавския държави, може би и Германия, са доста уредени. Системата е много добра и ако влезеш в нея си спокоен от финансова гледна точна. Какво имам предвид? Тук ако работиш 12 часа на седмица и си студент, получаваш стипендия. С парите можеш да живееш съвсем спокойно, без лишения, дори и с доста екстри.
В момента съм на стаж във интернационална фирма, която се казва Трендхим. Намерих ги след едно от многобройните събития, които се организират в университета.
Трендхим е компания, която продава мъжки аксесоари като часовници, пръстени и други. Тук работя през седмицата, а уикенда съм във фабрика, за да направя часове за стипендията. Според мен има доста възможности ако търсиш и не се отказваш. Това е една от причината хора да остават тук.
Има нещо, което липсва обаче. Преди мислех, че ще оставам тук доста дълго време, дори почнах да уча езика. Сега не е така. Искам да се прибера в България, в родината, при родния език и при сънародниците ми. Да говоря български и от време на време английски за да опътя някой турист.
Има хора, коите остават тук. Надявам се, че искренно им харесва, а не е само заради парите.
– Как е да живееш в Дания и как са датчаните като хора?
-Разбира се, Дания не е само пари и добра система. Има своя чар. През студената част от годината денят е много къс и това прави домовете на хората много уютно и топли. Повечето хора тук, особено малките градове се събират по къщите си. Има нещо много смиряващо в това да гледаш студа навън от комфорта на дома.
Лятото обаче, тук е различна държава. Нощта е около 4-5 часа, дори не е толкова тъмно (щорите са много добра инвестиция). Слънцето не може да слезе от небетето, за разлика от зимата. Хората стават по-социални и излизат повече. Има доста паркове и зелени площи където да се наслаждаваш на лъчите и топлото време. Фестивали и концерти, разходки и дълги светли нощи са летните преживавания тук.
Може да няма много природни забележителности като нашите планини, гори и море, но имат доста сгради, музей, галерии, паркове, някой от градовете им са си забележителност. Копенхаген е определно град, който трябва да се посети.
Датчаните са доста отзивчиви и мили хора. Дания е сред държавите с най-щастливи хора и си личи. Доста от тях говорят английски език, дори старите, но им прави добро впечетление ако научиш датски. Определено ще е по-лесно да се впишеш и да пречупиш езиковата бариера.
-Какво би посъветвал студентите, който идват в западна Европа и Дания ?
-Ако сега бях на 19 и щях да кандидатсват за тук, определено щях да направя доста различни избори.
– На първи място бих помислил за специалността и бих я разгледал по-обстойно.
– Бих събрал пари може би от годините преди това.
– Бих се разровил за да потърся по-евтини общежития или българи, които живеят тук. (файсбук групите са мястото където бих търсил)
– Бих овладял някои основни умения като да си готвиш сам, да се переш и да пазаруваш, но да ги правиш самостоятелно. (оказва се, че не е толкова лесно).
– Бих погледнал какви забавления има в града и около него.
– Бих разбрал как стоят въпросите с работа и ако е възможно да потърся предварително (има агенции, които търсят точно студенти за почасови работи).
Колкото и да искаме да планираме всичко, няма как да стане. Ще се появи проблем, което е нормално, когато сме в друга държава или друг град. Всичко е ново и е трудно да се свикне. Поне в началото.
-Какво ще посъветваш родителите на студентите?
-Бих казал на родителте да си подкрепят децата по всякакъв начин. Достатъчно е трудно и всичко е ново, не ни трябват нови натоварвания. Да ги покрепят емоционално, да ги подкрепят финансово. Да сатам, когато децата им искат да споделят и да го приемат с разбиране.
– Какво е твоето послание към младите хора в България?
-От цялата тази статия се надявам да стигне посланието, че няма значение къде ще учим, ние студентите или дали ще учим. Важното е да се подготвим колкото се може по-добре за живота след средното ни образование. Ако ще ходим в чужбина нека се поинтересуваме какъв е живота там, за да си спесим доста главоболия по-късно. Ако ще е в друг град, защо не го разгледаме предварително? Нека знаем какво и защо го искаме. Колкото и да е трудно на тази ранна възраст.
