Месец след като осъди Министъра на енергетиката да предостави достъп до обществена информация за ТЕЦ „Марица Изток 2“, фондация “Антикорупционен фонд” (АКФ) все още не разполага с нужната документация и с отговор на въпроса защо през пролетта на 2018 държавният ТЕЦ се е отказал от атрактивен договор за „студен резерв“.
Популярният термин студен резерв описва енергийни мощности, които се активират само при нужда, за да компенсират резки скокове в потреблението или внезапни дефицити в генерацията на електроенергия.
След изненадващият отказ на ТЕЦ „Марица Изток 2“ от вече спечелен договор за студен резерв, Енергийният системен оператор (ЕСО) избира частната ТЕЦ „Варна” за доставчик на услугата. От пролетта на 2018 до момента, варненското съоръжение, собственост на Ахмед Доган, почетен председател на ДПС, печели договори за студен резерв на стойност над 50 млн. лв:
– 2,8 млн. лв. за периода май – юли 2018 г.
– 24,9 млн. лв. за периода август – октомври 2018 г.
– 26,5 млн. лв. за периода август 2019 г. – края на юли 2020
Освен гарантираните по договор суми, на избраните от ЕСО доставчици се заплаща за периодите, в които мощностите реално работят.
Относно дейността на ТЕЦ „Марица-Изток 2“, крайният негативен ефект от решение за отказ от студен резерв не се измерва само и единствено с равностойността на неполучената по договора сума, но и с възможността централата да реализира по-големи приходи от продажба на по-големи количества електроенергия и/или да закупи разрешения за емисии, с които да подобри финансовия си резултат. Решенията на ръководството на дружеството се приемат след одобрение на борда на Българския енергиен холдинг, които от своя страна съгласуват решенията си на най-високо ниво.
След търг през 2019, ТЕЦ „Марица Изток 2“ печели договор за близо 1,8 млн. лв. (за периода август 2019 – края на юли 2020). Защо обаче, година по-рано, държавната централа се е отказала от вече спечелен договор? АКФ задава този въпрос на ръководството на държавния ТЕЦ, на ЕСО, и на Министерство на енергетиката в продължение на 12 месеца. Всички отговорни институции мълчат, а по-рано тази година Министерството отказа да ни предостави препис от доклад на работна група, създадена със заповед от 03.09.2018 и натоварена със задачата да анализира финансово-икономическото състояние на ТЕЦ „Марица Изток 2“ и да разработи предложения за стабилизиране на дружеството.
На 20.08.2019 г. Административен съд София-град окончателно реши, че отказът на министър Теменужка Петкова да предостави въпросния доклад е изцяло незаконосъобразен. Въпреки това, до момента АКФ няма достъп до доклада, а министърът ни предостави указания от 14.11.2018 г., съдържаща мерки за оздравяване на държавния ТЕЦ, които са приети в следствие от доклада.
Сред краткосрочните мерки е и нареждане до „Български енергиен холдинг“ ЕАД в срок до 21.12.2018 да закупи квоти за парникови газове на ТЕЦ „Марица Изток 2“ със средства на холдинга, като покрие паричния недостиг чрез извънредни отчисления от печеливши дружества на групата. Описани са и редица средносрочни и дългосрочни мерки.
„АКФ е организация, която се бори за прозрачно управление на публични средства, включително и в енергийния сектор, който е от стратегическо значение за страната. Именно заради това избрахме да споделим полученият от министерството документ с обществеността и най-вече с енергийни експерти, които биха могли да коментират адекватността на описаните мерки,“ каза Бойко Станкушев, директор на АКФ.
„Нашият въпрос за аргументацията на едно странно решение на ръководството на държавният ТЕЦ от пролетта на 2018 обаче продължава да стои на дневен ред, а похватите, които министерството използва да заобикаля задължението си към обществеността за прозрачно управление, както и мотиви на съда, още повече задълбочават съмненията ни дали интересите на държавата и на гражданите са на първо място когато се взимат ключови решения в сферата на енергетиката,“ каза Станкушев.
През юни 2019, АКФ публикува разследване относно механизма на придобиване на ТЕЦ „Варна“ и описа как редица решения на държавни органи се оказват ключови за траекторията на възход, която дотогава губещото дружество бележи след като се озовава в подходящите частни ръце. АКФ все още очаква отговорът на държавните институции, които бяха сигнализирани:
• енергийните институции бяха призовани да се произнесат относно съмненията за ниска експлоатационна годност и неизпълнение на лицензионни задължения на варненския ТЕЦ.
• ДАНС – да провери и да гарантира, че не съществува опасност за енергийната и екологичната сигурност, като съществен елемент на националната сигурност на страната.
• НАП – да провери сделките между свързани лица (семейството на бивш министър от квотата на ДПС и почетния председател Доган) в механизма на придобиване на „ТЕЦ Варна“, реалните плащания и произхода на средствата за извършването им, както и заплащането на дължимите данъци.
Навременната реакция на гореспоменатите институции е от ключово значение за енергийния сектор и за сигурността и просперитета на България.
Източник: Антикорупционен фонд
