Днес се навършват 94 години от най-кървавия атентат в българската история и един от най-кървавите в световната
16 април 1925 г. Велики Четвъртък. Министри, депутати, офицери и стотици граждани на София са се събрали при катедралния храм „Света Неделя“ за опелото на ген. Константин Георгиев. Офицерът, депутат от групата на управляващия „Демократически сговор“, е застрелян е от терористи два дни по-рано. Част от желаещите да изпратят генерала нямат възможност да влязат в църквата, затова стоят навън зад войнишкия кордон.
Около 15:20 ч. митрополит Стефан поема евангелието за началото на опелото, но малко след като започва да чете словото, проехтява силна експлозия в храма. Южната част от покрива му е взривена. Ударната вълна поваля присъстващите във вътрешността на църквата, отломките от кубето премазват множеството. Останалото е история.
„Света Неделя“ се превръща в „жива гробница, с парчета от икони, разхвърляни шапки, окървавени глави – всичко застлано с кръв“, както разказва пожарният командир Юрий Захарчук.
Извършен е най-големият терористичен атентат в историята на България. Това е и най-кръвопролитният акт на политически терор в световен мащаб към 20-те години на ХХ век. На място загиват над 130 души, в следващите дни издъхват и десетки от близо 500 ранени.
Броят на жертвите достига 210 души, сред които над 40 офицери, трима депутати и голям брой цивилни граждани, включително жени, пенсионери и деца.
Извършено е посегателство върху човешкия живот, но и върху покоя на мъртвите, върху символите на държавността, над сърцевината на православната църква в навечерието на Великден. Този удар нанася травма, която се превръща в повратна точка за смазаната от серията военни катастрофи България.
Актът, замислян от месеци в ръководството на Комунистическата партия, е осъществен. Само че не е постигната основната му цел – министър-председателят Александър Цанков и ръководителите на Военния съюз оцеляват по случайност.
Именно те са мишените на заговора. Мисията на атентаторите е да ликвидират политическия и военния елит на държавата – хората, които на 9 юни 1923 г. вземат властта с насилие, организират бруталното убийство на Александър Стамболийски и слагат начало на един от най-черните периоди в историята на България след Освобождението.
В тази мисия те се провалят, а цената на провала им се изплаща с живота на стотици невинни мъже и жени – включително поетът Гео Милев, журналистът Йосиф Хербст, и др. – избити само заради критиките си към режима на Цанков и захвърлени в масови гробове при последвалите „бели нощи“ на репресии./Източник : Webcafe.bg
За неуспешни терористични атентати никой не поема отговорност, както ще покаже бъдещето. Никой не желае и да си спомня за тях.
Зверското посегателство над „Света Неделя“ се случва на Велики Четвъртък преди 94 години, в първия ден от Страстната седмица парижката катедрала „Нотр Дам“ бе опожарена…
