Днес отбелязваме световния ден на филателията. Той е свързан с факта, че на 18 юни 1926 година в Париж е основана Международната организация по филателия.
Филателията се занимава с пощенските марки, а хората, които систематично събират и изследват пощенски марки и документи се наричат филателисти. Пощенската марка е знак, свидетелстващ за заплатена пощенска услуга, преди всичко изпращане и доставяне на кореспонденция. Традиционно марките се издават във вид на хартиена лента с лепило от едната страна и изображение и надписи от другата, която се залепва на пликовете или колетите. Като правило, освен номиналната стойност на заплатената услуга, на марката се указва държавната принадлежност, годината на издаване. Печатат се и декоративни елементи.
Какво да се събира зависи от личните вкусове и възможности на филателиста. Хубавата и съдържателна колекция изисква и финансови средства. Тя никога не поевтинява. Филателията обаче е за хора със знания и въображение и е скъпо и консервативно занимание. Закупуват се неща, които придобиват стойност бавно, понякога и през едно поколение. Филателията е колекциониране с интелектуални измерения, почти равно с колекционирането на произведения на изкуството. Пощенската марка е миниатюра на художественото и графичното майсторство, казват познавачите.
На 6 май 1840 година първата пощенска марка влязла в употреба. Тя била наречена „Черното пени“, защото е черна и струвала едно пени. Представлява портрет на английската кралица Виктория. 3 години по-късно Бразилия последвала Обединеното кралство и също започнала да издава марки. А след нея – всички. Съответно човешката страст към колекциониране се прехвърлила и върху пощенските марки. През 1864 година французинът Жорж Ерпен предложил колекционирането да се казва „филателия“. Точно във Франция обаче продължават да изпозват първата думичка – „тимброфилия“.
Първите български пощенски марки са пуснати в обръщение на 1 май 1879 година.
Както всичко в България, така и при марките се гледа чуждото на първо място. Но истината е, че началото на събирането на марки е поставено в България от чужденци – чехи, дошли у нас след Освобождението. Това е всъщност поредица от 5 вида марки, които са популярни като „сантимите“, тъй като стойността е отбелязана във френските парични единици. Това е по препоръка на Всемирния пощенски съюз, учреден 5 години по-рано, за страни, които нямат своя валута. По това време още нямаме своя парична единица – левът се появява на 4.06.1880 година. Самите марки са отпечатани в Санкт Петербург, в тамошната печатница за ценни книжа. Повечето могат да се намерят клеймовани, ала серията от пет неклеймовани марки може да стигне и цена от 2000 лв. Разбира се, ако са добре запазени. За най-скъпа българска марка се смята обаче „Обърнатата конница“. Все пак определена цена не може да се каже, тъй като никой не предлага на пазара екземпляр от нея. Смята се, че има около 20 екземпляра в България. Случаят е такъв: един лист с марки, с картина на руския художник Вешин, се изпуска от контрол и се отпечатва обърната.
Най-скъпите марки в света са станали такива благодарение на грешки или куриози. Най-най от тях са „Синият Мавриций“ от две пенита и „Червеният Мавриций“ от едно пени. Образът върху тях е на английската кралица. Отпечатани са през 1847 г. на остров Мавриций – колония на Обединеното кралство. Шефът на пощенската служба, която отпечатала марките – Джоузеф Барнард, направил смешна грешка. Тъй като бил забравил какво трябва да се напише върху марката, той отворил и прочел наръчника „Пощенска служба“. После наредил да се напише върху марките „Пощенска служба“ вместо „Поща Платена“. Когато осъзнал грешката си, било вече късно – били отпечатани 240 марки от двата вида. До днешни дни са оцелели само 26 броя. Един неклеймован „Син Мавриций“ е продаден за 1,25 млн. долара през 1993 година.Оценяването на марките са базира и на други неща, освен на куриози.
Цената зависи от редкостта, запазеността или старостта на марката. Всемирният пощенски съюз е препоръчал да се намали тиражът на много серии марки, за да не се убие интересът към филателията.
Според доклад на ЮНЕСКО през 1993 година в света има 150 милиона филателисти, като само в Китай са 40 милиона, в Германия – 2 милиона, във Франция – 1,5 милиона. В България членовете на филателния съюз са около 1500 души.
Съюзът на българските филателисти е е създаден от 8 филателни дружества на 16 юни 1938 година, защото на тази дата през 1937 година се е родил Симеон II. Тогавашните филателисти написали писмо до цар Борис III и поискали съгласието му, едногодишният Симеон да стане председател на организацията. Борис дава съгласието си.
Българският принос във филателията
През 1931 година в България са издадени няколко марки за Балканските игри. Една от тях е била за колоездене. Това е първата в света пощенска марка на тема колоездене. Първата марка в света на тема шахмат също е българско произведение и е издадена през 1946 година. Имаме си и златна марка. Тя е направена през 1996 година от 22- каратово фолио. Поводът – олимпиадата в Атланта, тъй като тогава се честваха 100 години от създаването на олимпийското движение. България е била една от 13 страни, участвали на първата олимпиада. Лично Хуан Антонио Самаранч помолил всяка една от тези страни да направят по една златна марка. България е била домакин на 37 експоната на много високо равнище.В София през 1989 година е създадена и Европейската филателна федерация.
В света има само един човек, притежаващ всички издадени марки и това е английската кралица. Били са двама, заедно с принца на Монако – Рение. Рение III обаче вече имал други интереси и спрял с филателията, така че в момента единствено английската кралица продължава. Тя си има експертен кабинет от филателисти плюс щатен пазител на колекцията й.
Сред известните филателисти са Рузвелт, Чърчил, Айнщайн. България пък нарежда Елин Пелин, Васил Друмев и Матю Македонски, проф. Боян Балабанов. Лазар Добрич (създателят на феноменалния цирк) е притежавал фантастична колекция, а Елин Пелин дори основава през 1948 година Научен институт по филателия.