Днес почитаме най-великия български светец, небесния закрилник и покровител на българския народ, основателя на най-големия манастир в България – Рилския, патрона на българските будители, още приживе наричан „земен ангел“ и „небесен жител“.
Днес е Успение на Свети Иван Рилски, защото 18 август е денят на неговата смърт, краят на земния му път.
Според житиеписците, той е роден в село Скрино край Бобошево, вероятно през 876 година. Живее по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I. Най-дейните му години са при царуването на цар Петър I (927 – 969).
До 25-годишна възраст Иван Рилски е пастир. Но в неговото сърце винаги гори любовта към Бога и желанието да му се посвети изцяло. Когато родителите му умират, раздава на бедни и болни хора своята част от наследеното и постъпва като послушник в манастира „Св. Димитър“ под връх Руен във Влахина планина. Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като се установява първоначално във Витоша, а по-късно основава Рилския манастир. Там той помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести, извършва множество чудеса. Все повече и повече хора научават за преподобния Йоан Рилски. Славата му растяла с всеки отминал ден, а името му се носело надлъж и нашир. За народа той не е бил обикновен пустинник, а Божий вестител и проповедник на покаянието. Много хора започват да го посещават. Помагайки им, озарен от Божията благодат, той върши чудеса и изцелява болни.
Появата на отшелник от такъв тип е било действително голямо събитие за България през този период, което привлякло вниманието дори и на царския двор. Българският цар Петър пожелава да го види и изпратил девет души опитни ловци да го търсят. След дълго обикаляне из високата и непристъпна планина, царските пратеници го намират. По чудодеен начин преподобният Йоан Рилски ги нахранва с половин хляб. Известен от своите пратеници, дълбоко вярващият цар Петър заминава към планината, за да се срещне лично със светеца. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля, приема плодовете, но не и златото, което държавният глава му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.
Умира на днешната дата – 18 август 946 година на около 70-годишна възраст. Иван Рилски е погребан близо до основаната от него Рилска обител, но скоро след това цар Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днешна София. През 1183 година, по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите на свети Йоан Рилски в своята столица Гран (Естергом). Според преданието местният римокатолически архиепископ заявява, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Йоан Рилски го наказва с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се възстановява. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 година унгарците връщат мощите на светеца в България.
На 1 юли църквата празнува връщането на мощите на св. Иван Рилски от Търново в Рилската обител. През 1195 година цар Иван Асен I тържествено ги пренася в столицата Търново в строящата се църква „Св. 40 мъченици“ като изчакват довършването и при връх Кръстец, сега там има параклис „Св. Иван Рилски чудотворец“.
През 1469 година, след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на светеца от Велико Търново в основания от него Рилски манастир.
От времето, през което е живял св. Йоан Рилски, е изминало повече от едно хилядолетие. Въпреки всичко и до днес той остава най-прекрасният пример за нестихваща вътрешна раздвиженост в търсенето на Бога. Свети Йоан Рилски е образец на цялото българско духовенство, пример за духовен подвиг и за личност, бореща се срещу безверието и невежеството.
Дори и в наши дни ние продължаваме да черпим знания и опит от историческите извори, които свидетелстват за постиженията на светеца отшелник, носител на християнските ценности, защото много светии са ни показвали предимно как се умира за вярата. Свети Иван Рилски ни показва как може да се живее за нея. И днес всеки вярващ може да целуне ръката на Свети Иван Рилски, чиито нетленни мощи се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на манастира.
Свети Иван Рилски е тачен не само от нас българите, но и в земите на Унгария, Сърбия, Гърция и Атон, Молдова, Русия.
Името на Свети Иван Рилски носят много учебни заведения, така се нарича и параклисът на Българската база в Антарктика.
През 1995 година по инициатива на Българския лекарски съюз денят на Свети Иван Рилски – 19 октомври става и ден на българския лекар. Денят се чества също като празникът на Софийската духовна семинария.
