Днес честваме църковния празник Свети Дух. Той се отбелязва от православните християни понеделникът след Петдесетница, когато се празнува слизането на Светия Дух над апостолите и даруването им с Божествената му благодат.
Свети Дух дава живот на тварите и освещава човешките души и тела. Неговият символ е гълъбът.
В много население места в храмовете днес ще се раздава курбан за здраве.
Седем села от община Симитли ще отбележат празника, с литургия и освещаване на храната в църквата „Св. Георги“ в село Черниче бе сложено началото и на празника на селото.
В Банско своя храмов празник отбелязва църквата „Света Троица“, която се намира в центъра на града. В община Гоце Делчев празнуват селата Ново Ляски и Мосомище. В община Благоевград е храмов празник на параклиса „Свети Дух“, изграден през 2014 година като част от мемориала „Памет и вяра“ – Кръста.
Свети Дух – ден на Македония и падналите български герои
Преди повече от половин век, църковния празник Свети Дух е имал същото значение като Денят на българската писменост и култура – 24 май и Денят на народните будители – 1 ноември.
В периода от 1912 до 1918 година България участва в три войни, които имат за цел обединението на страната. Две от тях Втората Балканска /1913/ и Първата Световна /1914-1918/ завършват с две национални катастрофи. Идеалът за обединение е изгубен.
По-голямата част от Македония, нейният Вардарски и Егейски дял, населени с компактно българско население, попадат съответно под сръбско и гръцко владичество. Затворени са българските училища и църкви. Стотици хиляди българи са прогонени и стават бежанци в старите предели на България. В отговор на тежкия гнет, който има за цел да заличи българщината в тези земи, българите започват да честват Свети Дух като Ден на Македония и падналите български герои.
Между двете световни войни Свети дух се отбелязва с многохилядни шествия, в които участват както елитът на македонските българи, така и бежанците, прокудени от своите родни домове.
На този ден ние се прекланяме пред жертвите на Кресненско-Разложкото въстание през 1878, Мелнишкото въстание от 1895, Горноджумайското въстание от 1902, Илинденско-Преображенското въстание от 1903. Почит пред всички, които се бориха и паднаха за свободата на българите в Македония. Прекланяме се и пред паметта на хилядите българи, станали жертва по време на Тиквешкото въстание през юни 1913, Охридското въстание през септември 1913, вдигнали се срещу новите сръбски окупатори. Дълбок поклон пред 200 000 български офицери и воини, дали живота си за освобождението на Македония и обединението в периода 1912-1918.
Източник: БГНЕС
