Потребителите не са длъжни да преподписват срочните си договори, когато наближава датата на тяхното изтичане, припомни председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов по „Дарик” радио. И добави, че „в никакъв случай няма да загубят, ако откажат да го сторят, поискат други условия или не предприемат каквото и да било”.
Маргаритов обясни, че когато един срочен договор не бъде подновен за определен срок, то той се трансформира в безсрочен. „Макар и да загубите някои от преференциалните условия, които сте ползвали, докато договорът е бил срочен, ако се трансформира в безсрочен и впоследствие имате атрактивна оферта за същите услуги при по-изгодни условия, винаги бихте могли да прекратите този безсрочен договор само с едномесечно предизвестие, без да дължите каквито и да било неустойки”, разясни той.
Председателят на КЗП цитира резултатите от наскоро проведено от националните органи проучване на територията на Европейския съюз, което очерта най-често срещаните неравноправни клаузи в договорни условия между потребители и доставчици на дигитални услуги.
„Някои от нарушенията сме откривали и при предходен анализ на общи условия на такъв тип компании. Това означава, че понякога част от проблемите са симптоматика не само в България, но и в други държави-членки и трябва да се мисли може би за по-интегрални подходи в решаването им. Той даде пример с опитите на такъв тип търговци да спират услугата на своите клиенти по даден договор, ако не са си платили сметката по друг. Или пък да отказват достъп до мрежата си, ако потребителят има задължения към друг оператор. Също и с обтекаеми формулировки да ограничават договарянето на потребителите с трети страни, ако това може да влоши финансовото им положение.
„Това е недопустимо, защото всяко договорно правоотношение има самостоятелен правен живот”, коментира Маргаритов. Той разказа и за случаи, в които телекомуникационни оператори опитват при промяна на параметрите на тяхната мрежа – например, при въвеждане на нови технологии и несъвместимост на по-стари устройства с тази мрежа, да задължават клиентите си да закупят нови устройства за собствена сметка. „Това категорично не може да бъде допуснато, защото потребителят няма как да бъде задължен за своя сметка да извършва подобрения, които произтичат от нещо, което едностранно е извършено от страна на оператора, макар целта да е по-високо качество на услугата”, категоричен бе председателят на КЗП.
Маргаритов посочи, че са несправедливи и уговорки, които задължават потребителя да заплати сметката си, дори когато я е оспорил или търговецът не му е издал фактура за нея. Той изрази мнение, че търговците, които все още не са премахнали тези клаузи, ще го направят. „Имаме опит с подобен тип произнасяния и в други сектори и включително съдът е потвърждавал някои наши такива решения”, каза още той.
„Въпросът за очертаващите са като най-често срещани проблеми на пазара на телекомуникационните услуги винаги е интересен, но отговорът му е все по-сложен с течение на времето. Защото, от една страна, като процентно съотношение спрямо общия брой на постъпващите при нас жалби, тези срещу телекомите намаляват. Ако допреди година-две те бяха около 50%, сега са 30%, а очаквам в следващите периоди да стават все по-малък процент. Същевременно обаче този сектор си остава най-чувствителният и все още жалбите в него са най-много”, обобщи Маргаритов.
