Гражданите все по-активно търсят съдействието на Комисията за защита на потребителите и имат доверието, че тя ще погледне на техния казус професионално и отговорно. Това каза председателят Димитър Маргаритов в „Седмицата” на „Дарик” радио ден след Световния ден на потребителя.
23 799 жалби и над 15 000 обаждания на телефона на потребителя 0700 111 22 през 2018 г. показват, че институцията е търсена. „Не непременно, защото навсякъде е пълно с проблеми, а защото хората са разбрали, че когато има някакъв спор с потребителски характер, трябва да се обърнат към нас и да се притечем ние на помощ”, отбеляза Маргаритов. „Приблизително 5000 от тези жалби и сигнали не са от наша компетентност, а на Комисията за регулиране на съобщенията, Държавната агенция по метрологичен и технически надзор и т.н.”, уточни той.
На въпрос на водещия Кирил Вълчев каква е ефективността на КЗП Маргаритов изрази мнение, че е донякъде субективно да се направи оценката през призмата на това дали проблемът на даден потребител след намесата на контролния орган е решен по очаквания от него начин. „Той може да е останал недоволен, въпреки че въпросът в някаква степен е решен”, обясни председателят на КЗП. Но конкретизира, че около 65% от разгледаните от КЗП случаи са с успешен край. „Т.е. основателни са, установено е нарушение, санкциониран е нарушителят и – ако е имало такава законова възможност – ние сме помогнали на самия потребител да получи обратно парите си за ремонтирана повече от три пъти дефектна стока или да му я ремонтират, ако все още това е редът за уреждане на рекламацията”, добави Маргаритов.
Все още е малък процентът на жалбите в КЗП срещу онлайн търговци. „Колкото и бързо да се увеличава броят на тези, които пазаруват онлайн, все още повечето хора го правят основно от магазините. Близо 4000 от всички жалби през миналата година са за онлайн търговията, което е около 15-20% от постъпилите при нас в този период”, обяви председателят.
Същевременно Димитър Маргаритов счита, че това е секторът, който в най-голяма степен се нуждае от оптимизиране на законодателството. „Има един все по-голям сегмент от тези взаимоотношения, който не е регулиран нормативно – общуването и пазаруването през социалните мрежи и електронните платформи, където физически лица предлагат на други физически лица стоки и услуги, но тук няма нормативно покритие. Той подчерта, че при проблем след подобна сделка на този етап институциите нямат възможност да се намесят по реда на действащото законодателство, тъй като продавачът не е търговец.
Според Маргаритов при класическите онлайн магазини правилата са ясни и гарантират необходимия ред. Там най-често срещаните нарушения са липсата на пълна информация за търговеца, на разяснения за правото на отказ и на правилата при провеждането на различен тип промоции и намаления.
