Да се намали законната лихва за забава и размерът ѝ да е различен за граждани и фирми. За това призовава председателката на парламента Цвета Караянчева и премиера Бойко Борисов омбудсманът Мая Манолова.
В специална препоръка до законодателната и изпълнителната власт тя завява, че повод да постави проблема за разрешаване са многобройните жалби до нея за високия размер на законната лихва, която се дължи при просрочване на парично задължение.
„Гражданите, сред които безработни, от социално уязвими групи и възрастни хора, са поставени в много тежко положение, заради непосилните лихви, които дължат на банки, фирми за бързи кредити, колекторски фирми, доставчици на обществени услуги, сред които монополни дружества, като топлофикациите, електроразпределителните дружества, ВиК операторите, както и мобилни оператори и др., които нарастват още повече след съдебни процедури. Не са редки случаите, в които гражданите изразяват съмнения за забавените претенции към тях от кредитори, с цел натрупване на лихви“, пише Манолова.
Като изтъква, че има случаи, в които тези лихви надхвърлят главницата. „Това води до редица неблагоприятни последици за длъжниците, включително и до съсипване на човешки съдби и семейства“, заявява омбудсманът.
Манолова припомня, че вече 25 години законната лихва за забава е основен лихвен процент (ОЛП) плюс 10 процентни пункта. Тогава тя е определена в период на икономическа нестабилност, висока инфлация и висок ОЛП. Като посочва, че ОЛП е достигнал 300% през есента на 1996 г., а след въвеждането на Валутния борд пада до едноцифрени размери, като през 2016 г. достига нулеви нива. „Въпреки различната икономическа и финансова обстановка в страната, вече 25 години така определеният размер на лихвата при просрочие не търпи промени“, изтъква Манолова.
Тя дава пример, че по-ниска законна лихва за просрочени парични задължения на физически лица от тази в България, е въведена в държави като Австрия – 4%, Литва – 5%, Германия – 5% плюс ОЛП, Латвия – 6%. „В преобладаваща част от останалите европейски страни-членки законовата лихва не е фиксирана и се изчислява на база на техните базисни или пазарни лихви, но размерът ѝ неизменно е по-нисък от установения в нашата страна“, пише омбудсманът до Народното събрание и правителството.
Тя сочи и друго, което според нея работи срещу интересите на хората – липсата на диференциация на законната лихва за забава на граждани и търговци. Като обяснява, че последното постановление, с което за пореден път е закрепен ряазмерът ѝ на ОЛП плюс 10% – от 2014 г. въвежда изисквания на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г., относно борбата със забавяне на плащането. „Тя обаче, забележете, се отнася за търговски сделки. За разлика от други европейски страни, като Германия, Латвия и Литва, при които има диференциация на лихвите, при нас размерът на законната лихва за забава е еднакъв за граждани и търговци. Смятам, че тази практика с различен и по-нисък лихвен процент следва да се приложи и у нас, тъй като е по-справедлива за гражданите“, заявява Манолова.
Да се намали законната лихва за забава и размерът й да е различен за граждани и фирми. За това призовава председателката на парламента Цвета Караянчева и премиера Бойко Борисов омбудсманът Мая Манолова.
В специална препоръка до законодателната и изпълнителната власт тя завява, че повод да постави проблема за разрешаване са многобройните жалби до нея за високия размер на законната лихва, която се дължи при просрочване на парично задължение.
„Гражданите, сред които безработни, от социално уязвими групи и възрастни хора, са поставени в много тежко положение, заради непосилните лихви, които дължат на банки, фирми за бързи кредити, колекторски фирми, доставчици на обществени услуги, сред които монополни дружества, като топлофикациите, електроразпределителните дружества, ВиК операторите, както и мобилни оператори и др., които нарастват още повече след съдебни процедури. Не са редки случаите, в които гражданите изразяват съмнения за забавените претенции към тях от кредитори, с цел натрупване на лихви“, пише Манолова.
Като изтъква, че има случаи, в които тези лихви надхвърлят главницата. „Това води до редица неблагоприятни последици за длъжниците, включително и до съсипване на човешки съдби и семейства“, заявява омбудсманът.
