Д-р Кирил Алексиев: Археолозите са особена порода учени, винаги искат да изпълнят работата си на 100%

51879030_574080926389036_4573972958573232128_n

За д-р Кирил Алексиев, временно изпълняващ длъжността директор на Регионалния исторически музей в Благоевград, археолозите са особена порода учени. Те са спокойни хора, които обикновено бягат от сензациите и от светлината на прожекторите. Изключително педантични, винаги искат да изпълнят работата си на 100% и чак тогава да говорят.

За археолозите в деня на техния професионален празник  – 14 февруари, специално за „Благоевград нюз“ интервю с д-р Кирил Алексиев:

Д-р Алексиев, да търсим ли връзка, неслучайно съвпадение между  деня на лозаря и професионалния празник на археолога, които отбелязваме днес на 14 февруари?

Да, макар че не съм археолог, а историк, но връзката е Дионисий. Защото това е  едно доста по-старо празнуване и то празнуване на възраждащата се природа. Дионисий е богът на възраждаща се природа, а лозата,  гроздето  са едни от символите му и всъщност връзката  е с търсенето на древността и разбирането на нея.

Българската археология в последните години постигна сериозни научни успехи, тя се отвори и към обществото. Но ако стесним периметъра и погледнем към Регионалния исторически музей в Благоевград – какво е мястото на археологията в него?

То е централно. В последните години се намериха изключително интересни обекти и само за последната година имаме над 16 хиляди  движими културни ценности, които постъпиха във фондовете на музея. Трябва да се каже, че тук има две страни на медала. Едната страна е толкова до болка познатият проблем с така наречената „Скаптопара“…

Изпреварихте въпроса ми…

Да това всъщност е един археологически обект, който влезе във фокуса на медиите, но….

Е, това е обществено значим въпрос…

Обществено значим въпрос от гледна точка на това, че няма незначими обекти. Това държа дебело да се подчертае. Защото всеки един обект, който се намери има някакво значение и може да представи някакви неща. Просто в случая бе преекспониран проблемът с него. Като с има предвид, че светлината на прожекторите бе насочена към тази вила, която се откри в покрайнините на село Покровник, всъщност беше пренебрегнато това, което се откри при Мощанец. И най-вече, най-сериозният пропуск от страна на обществения интерес, на обществения фокус е това, което се изкопа при село Дамяница –  огромно праисторическо селище, което е едно от първите на Балканския полуостров, респективно в Европа.

Каква е неговата съдба?

Имайте предвид, че по принцип, това което прави археологията, тя е деструктивна наука. Това не означава, че се унищожава някакъв обект, той остава от гледна точка на научната документация, която е направена. Тук заслужава да се отбележи името на д-р Малгожата  Кулова, която всъщност  проучи Дамяница и както ви казах, над 16 хиляди единици постъпиха във фонда на музея.

Колко археолози работят  в Благоевградския музей

В отдела археология  са 5 човека в момента, които покриват целия диапазон  от Праистория – до късно Средновековие и се грижат за опазването на културното наследство. Имайте предвид, че в това число не влиза само разкопаването на определени археологически обекти Това е само върхът на айсберга, така да се каже. Тук става въпрос за наблюдение на археологическите обекти, които са регистрирани, регистриране на нови археологически обекти, обработване на материалите, които постъпват от тях, синтезиране на материала,  анализиране, изготвяне на годишни отчети. Работата на археолога е изключително тежка. Това е колосален труд.

Посочете някои от уникалните експонати във фонда на музея в Благоевград

Да имаме неща, които са уникални. Имаме маски, които са от Хераклея Синтика. Интересното е, че в последните години се откриха нови, те са в музея в град Петрич. Но първите открити край Рупите се намират при нас. Имаме една купа, пак от  Хераклея Синтика – това е значим археологически обект. Трудно може да се намери аналог, друг в България  с такива мащаби.

Вие сам споменахте Хараклея Синтика и онова, което се прави там за популяризиране на историческото наследство, дори ако щете за  развитие на туризма. Благоевград ми се струва, че изостава в това отношение. И сигурно затова сме толкова чувствителни тук към съдбата на „Скаптопара“. Какво губим или казано по друг начин – какво още трябва да направим?

Да, ето това е правилният въпрос. Енергията, която се събра около археологическия обект, който имаме край село Покровник трябва вече да се канализира за постигане на положителен ефект. Имайте предвид, че до този момент имаше тенденция на парцелиране на археологическите обекти, т.с. всеки град, всяка община иска единствено да фокусира в себе си туристическия поток, Не мисля, че е правилно това. В края на краищата и в миналото, когато са били, са споделяли едно културно пространство. Нещата трябва да се използват като една система, да се изгради едно системно посещение.  Като тръгнат туроператорите оттук в посока  към Хераклея Синтика, преди това могат спокойно да спрат в Покровник, могат да спрат в град Сандански, където да се види изключителна епископска базилика, впечатляваща по размери.

Кой трябва да направи това, местните власти или …кой?

И местни власти, и широка общественост, и самите музеи. Тук мога да кажа в предварителен анонс, че вече имаме такива контакти с музея в град Сандански. С колегата Антон Ковачев започваме  да работим по стратегия, която да даде възможност туристическият поток да бъде максимално запознат с възможностите на региона. Защото ние можем да стъпим като регион, а не като отделни туристически обекти.

Не сме ли закъснели, дори изостанали, имайки предвид това, което правят нашите съседи, най-вече в Гърция ?

Да, но силно се надявам да имаме енергията, разбира се помощта и подкрепата на местните и централните власти, за да може да се създаде един строен модел. Има какво да се поучим от нашите съседи и от Западна Европа. Добре е да се погледнат добрите практики. Защото има какво да покажем. Тук трябва да се отвори една скоба – стопанисването на археологическите обекти, представянето им в музеите и грижата за културното  наследство, защото културното наследство представлява обликът на  една нация, на една общност. Това е нейното лице.

Има доста консервирани археологически обекти, за които явно не достигат средства, за да бъдат достъпни за посетители,

Другият проблем – да, за социализацията на археологическите обекти. Навсякъде в България могат да се видят не дотам добри такива практики по отношение на археологическите обекти. Причините са финансови проблеми, организационни в някаква степен, т.с между самите институции е нужно по-голямо взаимодействие. Хубавото е, че се забелязва тенденцията община Благоевград да проявява доста жив интерес към една по-добра комуникация между различните институции и има голямото желание да успее да реализира един такъв голям проект, полезен за всички.

И да ви върна към археолозите и тяхната работа. Ако трябва да продължите – Археологът е…

…. особен, особена порода хора са археолозите. Изключително се водят от интереса на науката, винаги трябва да се изпипат нещата до край, което е изключително хубаво качество от професионална гледна точка.

Какво да им пожелаем днес в деня на техния празник?

Да бъдат живи и здрави, да откриват все повече и повече исторически обекти, да имат силите да се справят с предизвикателствата на съвременните изисквания на модерната наука. И разбира се да бъдат винаги този подкрепящ фактор за нас историците, които търсим истината за това, какво е било в миналото.

14 февруари – Международен ден на археологията. Празникът се отбелязва в България от 1971 година по инициатива на Археологическия институт при БАН.

Археологията е историческа наука, която изучава миналото на човешкото общество с помощта на веществени паметници. За нейна „рождена” година се счита 1738 година, когато започват проучванията в римския град Помпей. За изминалите до днес десетилетия археолозите са открили стотици уникални находки, проучили са десетки обекти, които хвърлят светлина върху загадъчното битие на предците ни.

Comments

comments