Димитър Благоев, наричан от последователите си Дядото, е силен по характер българин, дисциплиниран, организиран и способен да води хората в името на национални и общественозначими каузи. Любимата му песен е „Ален мак самотен.“ „Ален мак самотен“ се нарича и биографията на Димитър Благоев, която написа Мерсия Макдермот – британска историчка и писателка, дълбоко свързана с България.
На 14 юни се навършват 163 години от рождението на Димитър Благоев. По този повод пред паметника му в Благоевград от 10.00 часа ще се състои ритуал по полагане на венци и цветя. Паметникът е създаден от скулптора Борис Гондов през 1971година.
На 9 май 1950 година Горна Джумая, областният център на Пиринско, приема името Благоевград.
Познаваме ли Димитър Благоев?
Той е основател на организираното социалистическо движение в България и на първата социалдемократическа партия на Балканския полуостров. Философ и политик – марксист, главен инициатор и организатор на Бузлуджанския конгрес на Българската социалдемократическа партия. Автор е на книгата „Що е социализъм и има ли той почва у нас?“ – първото оригинално марксистко съчинение в България. Пацифист и хуманист, депутат в няколко народни събрания в началото на 20-ти век, лично участва в учредяването на Общия работнически синдикален съюз, който става организатор на първите големи стачки на пернишките миньори и на работниците в кибритената фабрика в Костенец.
Учи в Цариград и Одрин. Продължава обучението си Одеса, където основава първата социалдемократическа организация в Русия, но заради революционна дейност е арестуван и изгонен от страната. Завръща се в България и учителства в различни градове. През лятото на 1891 година Благоев е главен инициатор и организатор на Бузлуджанския конгрес на който се основава Българската социалдемократическа партия. В този период Благоев е постоянно преследван от властите, уволняван по политически причини, арестуван и интерниран.
Въпреки това, Димитър Благоев е избран за народен представител, а след окончателното разцепване на партията на тесни и широки социалисти, оглавява партията на „тесните социалисти“, която остава на марксистки позиции. През 1910 година води делегацията на партията на Копенхагенския конгрес на Втория Интернационал. През 1911 – 1915 година е общински съветник в София.
По време на Балканските войни (1912 – 1913) и Първата световна война (1914 – 1918) Благоев отстоява антивоенни и антиимпериалистически позиции. Като депутат през 1914 година гласува заедно с групата на „тесните социалисти“ против сключването на военния заем на прогерманското правителство на Васил Радославов. Пред заседание на XVII-то Обикновено Народно събрание на 16 декември 1917 година прави остро политическо изказване, в което казва, че не е българин, а македонски славянин, което редица автори тълкуват по-късно като форма на македонизъм. А знае и помни ли някой, че Димитър Благоев е ръководител на пловдивското ВМРО и е поканен да оглави централното му ръководство; че в знак на протест срещу гръцките издевателства първият комунист на България сменя бащиното си име, което е Вангелов, с българския му еквивалент Благоев?!
Димитър Благоев умира на 7 май 1924 година в София. На погребението му се стичат 200 000 души – не само комунисти. Нещо, което дотогава не се е случвало и не се случва никога след това. И това не е обикновен израз на скръб и уважение, а акт на кураж и открито неподчинение на тогавашната власт. Погребението се превръща в грандиозна манифестация, последната за много години напред, без да бъде окървавена.
Тогава Гео Милев написа: „Патриархът на социализма в България, апостолът на нова ера, ярката факла, която освети вярващите очи на робите, Дядо Благоев, остави работата си недовършена. Но когато десетки хиляди хора, представляващи поробения труд, изведнъж паднат на колене до открития гроб, внезапно обзети от спонтанно благоговение и смело възхищение от величието на делото му, това означава, че неговата кауза, каузата на освобождението, не е умряла и няма да умре, докато живите са живи и вярата е жива в сърцата им. Той умря. Но той отново ще се изправи. Той трябва отново да се изправи“.
А надгробното словото на свещеника далеч не е само по православния канон: „Който не работи, няма да яде, тези думи на апостол Павел ми минават през ума, пред гроба на онзи, който даде целия си живот за тези, които работят. Дядо Благоев изпълни заповедта на Христос да се грижи за ближните си. Надявам се многобройните му последователи да не се отклонят от неговия път…“
