В Северна Македония, Скопие хора оставят обувки пред кметството. Обувките са на членове на семействата им, които са напуснали страната в търсене на по-добър живот.
Тази история ме накара да се замисля за проблема с масовото напускане на българите и емигрирането им по света.
Статистиката е тъжна и едновременно с това ни кара да се замислим какви са причините на сънародниците ни да „бягат“ в чужбина. Очевидно има нещо, което не функционира, както трябва в нашата мила родина, щом броят на българите, които напускат страната се увеличава с бързи темпове.
С всеки изминал ден броят на емигрантите, търсещи по-добра перспектива нараства. Хората са принудени да напуснат собствената си родина, за да си осигурят по-добър начин на живот. Броят на българските граждани в чужбина по преценка на дипломатическите ни представители е между 8 и 9 милиона души, или повече от населението на България. Реално, точният брой на българите в чужбина е неизвестен.
От промените насам България е загубила над една четвърт от населението си: от близо 9 милиона души през 1989 година – на малко над 7 милиона днес. Според прогнозата на ООН, до 2050 година българите ще намалеят дори до 5,2 милиона. Населението на нито една друга страна в света не намалява с по-бързи темпове, отбелязва вестник „Ди Велт“ и посочва основните причини за това: ниската раждаемост и най-вече огромното изтичане на работна ръка в чужбина.
Българи-емигранти има в около 70 държави по света. Ето и част от статистиката, представляваща броя на сънародниците ни в чужбина :
В САЩ броят на българите е над 300 000 души, в Германия са около 100 000, в Испания са над 250 000 души, като във Валенсия броят им е 50 000 по данни на Министерството на външните работи. Българите във Великобритания са над 100 000 души като 40% от тях пребивават в Лондон. В Гърция, Италия, Аржентина и Бразилия статистиката сочи, че българите, живеещи там са между 100 – 200 000 души във всяка една от страните. Във Франция бройката надхвърля 300 000 души. Над 300 000 български граждани (повечето от турски произход) емигранти и техни потомци живеят в Турция, тъй като те са емигрирали през 20-те години на миналия век и заемат цели села и населения от градове и се спрягат по-често за малцинство, отколкото за емигрантска общност.
По общоприети оценки броят на българските граждани в Турция е около 500 000.
По времето на османското владичество много българи са избягали на териториите на днешна Украйна, Молдова, Румъния. Днес техните потомци в страните са около 300 хиляди души.
Бившата югославска република Македония (БЮРМ) не признава съществуването на българско малцинство в Македония. По данни на Министерството на външните работи обаче около 35 000 македонски граждани са получили и български паспорт.
От юридическа гледна точка термините „българин“ и „български гражданин“ имат различен смисъл, тъй като българи могат да бъдат и чуждестранни граждани с български произход и национално съзнание. Същевременно, български граждани могат да бъдат лица с небългарска етническа принадлежност. Под население на България се разбират лицата вписани по документи, че постоянно живеят в България.
В периода от 1 януари 2007 г. до 1 януари 2017 година (първото десетилетие от влизането на България в Европейския съюз) българските емигранти са изпратили над 8 милиарда евро или 17 милиарда лева обратно в родината си.
Най-големите суми, върнати в родната ни икономика от българите в чужбина, са от сънародниците ни, които живеят в места, където има сформирани български общности – Испания, Германия, САЩ и други.
Това показва справка на money.bg в статистиката на Българската народна банка (БНБ) за паричните преводи от емигранти за периода от 2007 до 2017 година.
Трябва да се отбележи обаче, че тези данни отразяват само изпращаните средства чрез банки или други финансови институции. Те не отразяват пращаните по друг начин средства, както и потреблението на емигрантите, когато те се връщат в България.
За съжаление процесът на адаптация е труден и много дълъг. Ето какво сподели българин, който наскоро се е прибрал от Великобритания :
„Аз се завърнах преди 3 месеца. Чувствам се безкрайно зле. Моят личен поглед е, че нещата, заради които напуснах страната в края на 90-те години са си все още тук. Нищо не се е променило. Нямам предвид новоизградени молове, кафета и прочие, лъскавини, говоря за същината. Мога много да напиша за това, което виждам, но наистина нямам сили.“
Освен етнически, религиозни и политически разделения “българите в чужбина” и “българите в България” е една от основните опорни точки на същите хора, които смятат, че са без алтернатива. И затова си позволяват от всичко по много.
А истината е една — има борба за каузи, ценности и визии за държавата. И разлика в средствата, с които се води тази борба. Това би трябвало да е единственият критерий, по който се разграничаваме едни от други.
Това разграничение е важно. Защото без него неусетно можем да се окажем инструмент в чужда борба, за чужди цели. Време е поне този урок да бъде научен, тъй като страничните ефекти на този популизъм са безкрайни. И ги живеем ежедневно.
