На форум днес, фондация „Фридрих Еберт” и фондация „Солидарно общество” обсъдиха в столицата темата за дигитализацията и последиците от нея за развитието на пазара на труда, трудовите отношения и системите за социална закрила.
Конференцията беше открита от Деница Златева – заместник-председател на Националния съвет на БСП, Георги Гьоков – заместник-председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика в 44-то Народно събрание, Ивайло Иванов – управител на НОИ и д-р Пенчо Хубчев от фондация „Фридрих Еберт”. В дискусията се включиха и учени от Университета за национално и световно стопанство.
Посочено бе, че съществено се променя структурата на заетостта, изискванията към образователното и квалификационно ранище на работната сила, възможностите за професионална реализация. Тези промени очертават два диаметрално противоположни сценария за бъдещето на пазара на труда в европейски и в световен мащаб.
Според единият, нарастващата автоматизация на дейности и процеси ще доведе до съществено намаляване на търсенето на работна сила, масова безработица, намаляване на доходите, задълбочване на неравенствата и социални сътресения. Някои прогнозират свиване на заетостта в развитите икономики от Европа и Северна Америка с между 30 и 45 % до 2050 година.
В противовес на този сценарий са възгледите, че отпадането на необходимостта от полагане на физически труд във все повече сектори и отрасли е част от прогреса, а новите икономически реалности водят и до нови възможности за професионална реализация. Това означава, че работната сила ще продължи да става все по-образована и по-квалифицирана, като човешкия потенциал ще бъде в много по-голяма степен ангажиран в творчески дейности, иновации, контрол и управление на техническите процеси.
Основните изводи, които бяха направени на форума:
– необходимо е България да наваксва технологичното изоставане, особено в индустрията, спрямо останалите държави-членки на ЕС. България е на последно място в Индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2018 г., изоставайки с две места спрямо предходната година;
– нужда от разработването на Национална стратегия за развитието на страната (каквато липсва за сега) в т.ч. и за използване на предимствата и ограничаване на потенциалните негативи от Четвъртата индустриална революция;
– регламентиране на допустимата норма на печалба на икономическите субекти и въвеждането на по-справедлив начин за разпределението на печалбата от трудовата дейност според приноса на всички участници в нейното формиране;
– запазване на трудовите правоотношения с наетите лица във всички икономически субекти, в т.ч. и в дигиталните посредници;
– повишаване ролята на социалните партньори и особено на синдикатите в социалния диалог и колективното трудово договаряне, като при решаването на някои въпроси, свързани с трудовата дейност и жизненият стандарт се въведе изискването не само за вземане на тяхното мнение, но и тяхното съгласие;
– утвърждаване на стандарт за базова компютърна грамотност;
– промени в учебните планове и програми с фокус към математиката и природните науки;
– развитие на средното професионално образование в сферата на информационните и комуникационни технологии;
– разширяване на план приема във висшите училища в професионалните направления и специалности, свързани с ИКТ.
Основният извод: България се опитва да догони ЕС, но това не се случва с нужните темпове. Страната ни далеч не е готова да навлезе в дигиталния свят (в частност индустрията, но и всички останали сектори). Необходима е цялостна стратегия за развитие, която да обхване всички аспекти на дигитализацията, включително и социалните с оглед осигуряване на плавен преход към цифрово общество за всички групи от населението.
