На 4 април БСП катастрофира и сега се намира в реанимацията.
Ръководената от Корнелия Нинова партия получи около 480 хил. гласа – най-слабият й резултат след 1989 г. БСП загуби почти половин милион гласа в сравнение с 2017 г. и е на цели 11 процента след формалния победител – ГЕРБ. По-унизително обаче е класирането й на трето място, след „Има такъв народ“ на Слави Трифонов, който успя да привлече стотина хиляди гласоподаватели в повече.
Поражението на БСП дойде след вяла и беззъба предизборна кампания. Преди това партията, която очевидно уважава повече институциите, отколкото улицата, демонстрира нежелание (а може би неспособност) да се включи в антиправителствени протести и си остана в парламента. Така легитимира доизживяването на третия мандат на Борисов.
С подобно поведение БСП се свлича на равнището на второстепенен фактор в политическия живот. Въпреки слабото й представяне на изборите, Нинова извади всевъзможни аргументи, за да го неглижира. „Мая Манолова и Слави Трифонов взеха от нас гласове“, посочи Нинова в деня след вота. „Виновни“ се оказаха и други прогнозируеми фактори: пандемията от коронавирус, която притеснила по-възрастните избиратели, купеният и корпоративният вот, врагът с партиен билет, работил „на два фронта – вътре и навън“.
Нинова аргументира нежеланието си да подаде оставка, въпреки че Изпълнителното бюро подаде такава, с няколко фактора. Сега не e времето БСП да остава без председател; самата тя е избрана убедително пряко от партийните членове само преди половин година; трябва да бъде сформиран нов парламент, а са възможни и предсрочни избори. Най-силният коз на Нинова е, че трябва да продължи разбиването на „модела ГЕРБ“. „След тези избори ГЕРБ повече не може да управлява и Борисов повече няма да е премиер Няма да подкрепим никакво правителство, предложено от ГЕРБ – със или без Борисов, от експерти или от политици“.
Всеки политик в положението на Нинова трябва да разглежда подаването на оставка не само като рационален акт на политически реализъм с калкулиране на плюсовете и минусите. Оставката е преди всичко морален акт чрез поемане на персонална политическа отговорност. А моралът е запазена марка на автентичните леви партии навсякъде по света. Оставката е проявление на интегритета на един политик, а той се състои от почтеността и последователното спазване на ясни морални и етични принципи. През 2019 г. след загубата на БСП от ГЕРБ на евроизборите Нинова обаче разигра водевил с нейната оставка – първо я хвърли пред Националния съвет, а след това я оттегли на конгреса. Сега дори и водевил нямаше.
В партийните среди се зашушука, че оставането на шефката на партийното кормило е най-сигурната защита срещу овладяване на партията от Сараите. Тази сюжетна линия облаче не изглежда да е много дълбока. Кръгът „Добрев-Стойнов“, свързван с емблематичната фигура на Пеевски, е вече доста обезсилен. Самият Пеевски, поне привидно, разпродава контролирани от него бизнеси, медии, дори не беше кандидат за депутат. В същото време Нинова не е казала „не“ на следизборно взаимодействие с ДПС, въпреки че партията вече на два пъти беше задушавана в коалиция с Движението. Сега обаче за БСП е по-важно дали и на каква цена може да си партнира с партиите на протеста: „Има такъв народ“, „Демократична България“, „Изправи се! Мутри вън!“. Проблем в това отношение ще бъде недостатъчно твърдото й поведение спрямо Борисов, което рефлектира и в резултатите на 4 април.
Провалът на социалистите се откроява и при съпоставка с резултатите им от предходни парламентарни избори. В неделя партията получи по-малко гласове дори от проблемната 2014 г., когато със зор надхвърли 500 хил. гласа. Тогава БСП плати тежка цена за „кабинета Орешарски“ и опита Делян Пеевски да бъде инсталиран за шеф на ДАНС. Преди седем години имаше и 175 хил. „леви“ по дефиниция гласа, които отидоха в „роднинските“ формации АБВ и Движение 21. Сега БСП се представи два пъти по-слабо и от съдбовната за нея 1997 г., когато като Демократична левица остана втора след ОДС, но взе почти 940 хиляди гласа. Въпреки стигматизирането на Виденовото управление и конкуренцията на Българската евролевица, материализирано в 235 хил. гласа.
На тези избори БСП нямаше сериозна конкуренция вляво. Данните от eкзит пола на „Галъп“ показват, че тя е загубила около 40 хил. потенциални гласа, прелели се във формацията на Мая Манолова, и около 60 хил. гласа, отишли в партията на Слави Трифонов. Като цяло обаче червената периферия си остана разочарована у дома.
За БСП гласува основно нейният дисциплиниран електорат от предимно декласирани от прехода пенсионери и възрастни хора извън столицата. Според данните на „Галъп“ половината от гласоподавателите на Столетницата са на възраст над 60 години, 44 процента са в групата на 31-60 годишните и само седем процента попадат в категорията между 18 и 30 години. При най-младите БСП диша праха на партии като „Има такъв народ“ (33% от електората му), „Демократична България“ (22%), ДПС (18%).
Загубата на БСП е твърде болезнена и с оглед на сякаш институционализирания й статут на най-голяма опозиционна партия, както и претенциите на Нинова за случило се отваряне към младите, бизнеса, неправителствения сектор.
На този фон другите две партии на статуквото се представиха по-добре. Партията-държава ГЕРБ инкасира загуба от около 320 хил. гласа, което е горе-долу колкото град с големината на Варна, но все пак можа да отчете победа на пети поред парламентарни избори. ДПС добавя над 10 хиляди души към електората си, макар че не успя да си възвърне онези 100 хил. гласа, дадени за ДОСТ през 2017 г.
И на регионално ниво се вижда много добре, че къщичката на БСП става все по-паянтова. На местните избори преди по-малко от две години тя спечели кметски места само в четири областни града, а партийното ръководство отчете 60 кметски места в общински центрове – резултат, значително по-слаб от този на ГЕРБ. Социалистите останаха на второ място, но на голяма дистанция зад партията на Борисов и при гласовете за общински съветници. Чистките в знакови партийни структури в провинцията в навечерието на парламентарния вот предопределиха представянето на БСП на областно ниво. Партията е първа политическа сила само в МИР Ямбол, втора е в 9-10 района, трета – в 15, а четвърта – в пет, вкл. в знаковите три софийски многомандатни района. В чужбина се озова чак на шесто място.
БСП получи от избирателите червен картон, обобщи представянето й бившият лидер Михаил Миков във видеоинтервю за сайта „Поглед Инфо“. Той счита, че ако партията на всички равнища не вземе мерки, ще приключи, както са приключили и безславно изборите за нея.
Под ръководството на Нинова БСП е заплашена и от по-нататъшно идеологическо обезличаване.
„След една срамна кампания, цялата насочена към „бизнеса“, вместо към работниците; след един срамен завой към консервативното дясно; след демонстрираната срамна неспособност за изграждане на стратегия – както за самите избори, така и за бъдещето на партията, другарката Нинова с усмивка на уста заяви, че нямало да си подава оставката, защото не можела да остави партията в хаос!“. Така активистката на различни леви каузи Даниела Пенкова резюмира във фейсбук някои от крещящите проблеми на БСП.
А живеещият в Лондон партиен член Нишан Джингозян подчерта в същата социална мрежа, че „БСП не бе припозната нито от леви, нито от десни! Защото предложи леви икономически мерки (с малки изключения) и ултраконсервативни социални послания. Опита се хем да бъде лява, хем да бъде националистическа партия, с послания, които в Европа се изказват от крайнодесните. Ето защо от 80+ депутати сега ще бъдат 40+.“
С номер 4 в интегралната бюлетина БСП инкасира четвърта поредна загуба на избори през последните четири години. Свиването на електоралното й тяло под стратегическата летва от 500 хил. гласа отварят терен за появата на нова, прогресивна левица. Тя трябва да съчетае в програмата си силни заявки за социална, екологична и по-толерантна към различните в обществото политика. За да бъде успешна, е необходимо да разгърне и дискурс на надеждата за работниците, прекариата, интелигенцията, младежта и свилата се средна класа.
Източник: Дневниик
