- Автор (текст и снимки) © Иван Върбанов
- Ръководството на институцията очаква среща с новоизбрания кмет на града, за да представи визията си за създаването на трансграничен Балкански оперен театър
На 22 ноември т.г. съставът на Камерна опера – Благоевград, начело с нейния директор – световно аплодирания тенор Бойко Цветанов и с главния диригент – маестро Христо Христов, пристигна в София за концерт във Военния клуб. Събитието бе посветено на 70-годишнината на НАТО и се проведе под патронажа на Атлантическия клуб в България. В програмата бяха обявени: „Стабат матер“ на Перголези, „Румънски танци“ – Б. Барток, „Серенада за тенор, валдхорна и струнни“ от Б. Бритън. Солисти: Гонца Богоромова Краповски (сопран), Десислава Тодорова (мецосопран), Ясен Теодосиев (валдхорна), Бойко Цветанов (тенор). Диригент на концерта: Христо Христов.
Пристигнах в залата два часа по-рано от началото, за да видя Генералната репетиция и да се срещна със сегашното ръководство на Камерна опера – Благоевград, за да разбера какво е бъдещето, какви са плановете за развитие, как ще се процедира след местните избори?
Кристално чист звук на оркестъра, сякаш свиреха в звукозаписно студио, изключителна прецизност, баланс, отчетливост на динамиките, точно интониране, вярност към стила на барока. Това бяха първите впечатления у мен, които ухото ми долови по време на изпълнението на оркестъра. Респектиран седнах на един от редовете, като гледах да не ме види никой и пазейки абсолютна тишина, за да не смущавам репетицията.
Гласовете на Десислава Тодорова и на Гонца Богоромова, с която се запознах впоследствие, бяха в пълна хармония и сливане със звука от оркестъра. Двете бяха в пълно съзвучие, една спрямо друга. Зная колко трудно е да си изпълнител точно в такъв камерен концерт, където всяко отклонение – дори на милиметър, на микрон от тона, на косъм от чистата интонация, извън баланс, се чува и би предизвикало дисонанс, аналогичен на ефекта от чупене на стъкло в антикварен магазин. Музиката бе моделирана с абсолютен пиетет от всички на сцената, а маестро Христов ръководеше с твърда ръка, еродирано, елегантно и в същото време настойчиво и безкомпромисно музикантите и певците. Дърпаше конците на цялата музикално-звукова машина от инструменти и гласове, така че всичко се сливаше в един красив водопад от звуци, който по-скоро мога да оприлича на безбрежно езеро. Затворих очи и заслушах, като се наслаждавах с цялото си сърце и душа.
Репетицията приключи и аз пресрещнах маестро Христо Христов и солистите, за да задам своите въпроси и да получи отговорите, които преследвах с огромна загриженост и любопитство.
– Трудно, но блестящо изпълнение за такъв малък оркестър и в компанията на тези прекрасни певици. Маестро, нима това е оркестъра на Камерна опера – Благоевград? Или сте поканили за концерта музиканти от Виена? – пошегувах се още при първия си въпрос, който зададох на маестро Христов. Колко време репетирахте, как започна сезона и защо това заглавие?
– Историята е малко по-дълга. Започнахме още през месец май, когато аз взех тази част от оркестъра за гостуване по повод отбелязването на годишнина от смъртта на Гоце Делчев в Скопие. Тогава направихме своя първи концерт, в който имаше и части от произведението на Перголези. За първи път събрахме солистки от двете държави и инструменталисти от България и Северна Македония. Същият концерт бе изнесен и в Благоевград, а днес – и в София.
В този момент от нашия разговор към нас се присъедини и Бойко Цветанов, директор на Камерна опера – Благоевград.
– Господин Цветанов, бих искал да Ви върна месеци назад, когато ние, медиите, подехме глас за запазването на Камерна опера – Благоевград, когато имаше кризисен момент и опасност тя да бъде закрита и бяха съкратени тримата солисти. Към днешния ден е радостно, че две имена – Вашето и на Христо Христов, се подписвате под една кауза и работите за бъдещето на уникална културна институция. Каква е Вашата визия за развитието на операта? Как ще подходят двама изтъкнати творци – световно аплодирани певец и диригент, за да извоюват победа в нелеката битка за това да я има Камерна опера – Благоевград?
– Много е трудно да говорим за бъдещето, тъй като все още няма никаква яснота. От няколко седмици има ново ръководство на града. Ние станахме управляващ екип на операта в едно предизборно време, в което комуникациите бяха много трудни. Няма никаква сигурност. Имаше едни обещания в началото, които не се сбъднаха, но, разбира се, ние имаме конкретна визия. На първо място искаме да вдигнем нивото на оркестъра, което вече е факт, благодарение на маестро Христов. Позволихме си да направим няколко концерта и те доказаха, че съставът свири много добре. Но, ние нямаме необходимите бройки, за да имаме поне един оркестър от типа на „Симфониета“. Ако ние останем в ръководството на тази опера, то целта ни ще бъде тази – да се увеличат бройките на оркестъра, за да имаме наистина един пълноценен състав. Не е достатъчно да имаме около 25 човека. Но, на първо време дори това би било малка победа, в името на бъдещето.
Съществуванието на тази опера е залог за издигане на културното ниво на Община Благоевград – да покажем красотата на класическата музика на подрастващото поколение, да създадем повече продукция и да отговорим на очакванията на възрастните, които обичат тази музика. Искам да Ви кажа, че на първия концерт, когато поставихме листовки на столовете в залата с въпросник за това как хората виждат бъдещето на операта, какво биха желали за в бъдеще да чуят и да видят на сцената, получихме над 250 положителни отзива. Мисля, че за един първи концерт и за неголям град – това е много. Това ни вдъхва увереност, че ще имаме подкрепата на хората. Всички, които бяха на първия концерт, изразиха своя възторг и споделяха, че такова музикално събитие в Благоевград не е имало. Хората бяха изключително щастливи. Амбициите ни са големи.
Обмисляме да създадем една Вокална академия към операта. Целта ни е да направим оперна постановка, но когато нямаме зала, когато оркестърът репетира в помещение, в което прозорците, не зная, може би не са мити от години … Опираме до най-елементарните условия. Когато човек влезе вътре в тази зала просто изпитва неудобство. Студът е повсеместен през зимата, защото тя не се отоплява !!!
– Вие сте абсолютно прави. За всички е ясно, че на първо място, за да има реална опера, то тя трябва да има необходимия щат и да е във формат, в който да работи такъв тип състав. Уникалността на Камерна опера – Благоевград също е ясна, надявам се за всички. Тя е изключително важно средище, което се намира в центъра на Югозападна България. Какво бихте искали Вие, като ръководство, за да останете на своите постове и да провеждате идеите си за развитие? Изключително симпатично е това, че самото ръководство е на барикадата в битката за оцеляването. Не стоите някак отстрани само да администрирате или да ръководите, да калкулирате разходите и приходите от хипотетична дейност или турнета, а сте част от целия музикален процес – директорът пее, главният диригент изработва продукцията. Все пак и двамата сте имена с авторитет в оперния свят и класическата музика, което е залог за успеха на един мандат. Кажете г-н Цветанов, моля Ви, какво още трябва да се случи, за да можете да работите спокойно. Защото, ако професионалисти от Вашия ранг кажат, че се отказват и си тръгват, то хоризонтът за операта като че няма да е ведър и слънчев.
– Бойко Цветанов: Най-важното е да се осигури един нормален бюджет, който да ни позволи да увеличим броя на оркестъра. Все пак да не забравяме, че Камерна опера – Благоевград е общински културен институт и финансите се осигуряват от фонд „Култура“, а в него има още няколко такива културни института, които черпят от ресурса му. Имаме огромна необходимост от зала, на която можем да разчитаме винаги. Зала, в която можем да изнасяме продукции. Нашата не е отоплявана 30 години ! Предишното ръководство на града каза, че са спечелили проект за финансиране на ремонт и имат осигурени 2 милиона и 300 хиляди лева. Нямаме никаква идея какво ще е решението на новото ръководство в продължение на това и какви ще са неговите действия. Ремонтът трябваше да започне от ноември, по разчетите на предишната администрация. Предстоят ни срещи с новото ръководството.
Днес, 22-ти ноември, получих едно телефонно обаждане от общината с желанието на кмета да се видим. Имам планирани ангажименти извън България и се надявам, че като се върна, срещата ни ще се осъществи. Вече имах разговор със заместник – кмета по финансовите въпроси г-н Ясен Попвасилев и обсъдихме бюджета на този концерт. Не трябва да се забравя, че културата трябва да се подкрепя. Всяка една проява не е никак евтино мероприятие за обезпечаване. Ние сме част от едно съсловие, което за съжаление е малко пренебрегнато в България. Нека не забравяме, че оперното изкуство бе най-голямата реклама на България някога по света. Не само спортистите. Напротив – изкуството бе много по-престижно, бих казал, от спорта.
– Да включим в разговора и маестро Христов. Освен академия, можете ли да маркирате конкретни музикални проекти, които искате да реализирате?
– Христо Христов: Най-важното нещо е, че искаме да имаме поне една нормална плочка, на която да можем да стъпим, на която да се опрем. Засега ние висим във въздуха. Трябва да сформираме нормален състав на оркестъра, да има нормална техническа служба, администрация. Това са трите компонента, които са в основата, за да започнем да градим. Нашата къща, практически, все още я няма!!! Най-малкият струнен оркестър в света е от 14 души. Ние сме само 12 ?! Намираме се под допустимия минимум като стандарт. Трябва да допълним тази бройка като щрайх, след което и да се попълнят духовите инструменти. Имаме една единствена бройка на ударните … Или общо оркестърът трябва да стане поне от 30 души. Оттам насетне останалите организационни стълбове трябва да се изградят. Към момента имаме само един портиер и един човек, който се занимава с всичко.
Бойко Цветанов: Нужен е ползотворен разговор и комуникация с общината. Това е задължително. Оттам – мечтите ни могат да се разпрострат в много посоки. Първото нещо, което ми се иска да реализираме, е една продукция на сцената – но, не мога да кажа на коя. На нашата собствена, в театъра в Благоевград или другаде в града …
Има една зала „Яворов“, която можем да ползваме от време на време, но в нея не могат да се правят оперни постановки. Евентуално, при добро желание и възможност, можем да използваме залата на театъра, но все пак тя е чужда зала. В нея не можем да бъде непрекъснато. Най-доброто е да се инвестира в реновирането на нашата си зала. Това е целта и апелът ни! В нашата си зала, на операта, имаме дори един чешки орган, който е прекрасен. Но, върху него вали дъжд, капе вода ?!?! Така е оставен, това е състоянието на сградата. Така не може да продължава. Всеки един нормален човек разбира, че така не стават нещата. Ние не сме се ангажирали с маестро Христов да работим за този театър за пари или за слава! Не! Славата – аз съм я имал достатъчно в живота си – 41 години съм вече на сцената.
– Чисто документално уредени ли са взаимоотношенията Ви с Община Благоевград, която е ваш работодател? Питам Ви през призмата на смяната на местната власт, на ръководството на града?
– Бойко Цветанов: Не са уредени. Не! Ние не знаем дали оставаме или не.
Христо Христов: Аз имам договор, който е с изпитателен срок. Но, не се знае колко дълъг е той … Има и нещо, което задължително трябва да се разпише – длъжностна характеристика, аз нямам такава.
Бойко Цветанов: Нашите договори, които разписахме са срочни. На моята врата на кабинета има една помпозна табела, на която пише: „Главен художествен ръководител“. При мен е временно назначение, така ми казаха.
Христо Христов: Главният въпрос сега е час по-скоро да проведем среща с новото ръководство и то да ни каже какво правим.
Бойко Цветанов: Ние не знаем още кой ще бъде заместник – кмет по културата, за да можем да търсим контакт с него и да се разберем по много въпроси.
– А какво е мнението на държавната власт, на институциите? От къде, според Вас, би могла да дойде още подкрепа за каузата „Камерна опера – Благоевград“, за финансирането?
– Христо Христов: Понеже ние сме алтернатива така или иначе решихме, че е по-добре, ако ще висим, образно казано, то да бъде на повече куки. Искам да напомня на всички, че който се е обърнал против културата, то рано или късно си отива.
– Бойко Цветанов: И двамата сме заложили имената си за тази кауза. И главите си. Дано само не са ни приготвили дръвника … Всичко може да се случи … Заложили сме честта и достойнството си, за да постигнем нещо в Благоевград. Искаме да вдигнем тази опера на крака!
Ако те ни оставят да работим спокойно, ако има доброто намерение, ние ще направим чудеса! Звукът на оркестъра вече е кристален. Хората са големи професионалисти, симпатични, възторжени, които са пропити от желание да работят.
– Какъв бюджет бихте поискали за операта?
– Бойко Цветанов: Какъвто и да поискаме, ние знаем какво ще ни дадат. Може би дори ще бъде по-малък от миналогодишния, който ще стигне само за минимални заплати. Това е невъзможно. Повечето от нашите колеги идват да работят от София, защото няма такива кадри в Благоевград.
– Открита сцена с проекти ли? Как го виждате? Или гастроли, турнета, копродукции?
– Бойко Цветанов: Имаме хора, които идват от София. Те са назначени на щат. Досега те си плащаха пътя. Представете си с едни 600 лева заплата колко скъпо е и за тях да пътуват от столицата, за да репетират. Ако не се вдигнат заплатите, ако се осигури транспорт … не зная как ще се справим … Аз съм тръгнал да правя точно това. Ако искаме да направим един нормален оперен спектакъл, дори камерен, в самото начало ще са ни необходими солисти. Те не са евтини. Ако не се поддържа щат от солисти, то поне трябва да бъде направен конкурс, за да знаем какво се предлага на пазара от гледна точка на артисти на свободна практика, за да можем да използваме конкретни певци. Освен това ни е необходим и един минимален брой хористи. Знаете, че една опера без хор е нереалистично …
– Значи, дотук апелът Ви към градоначалника и общинския съвет, към Благоевград е: окомплектоване на оркестъра, материалната база и един нормален бюджет, за да можете да работите нормално. И, разбира се, яснота с договорите – кой какво работи, до кога, в какви срокове, какви са отговорностите … Това ли са акцентите?
– Бойко Цветанов: Да, абсолютно! Трябва да има чуваемост и да има приоритети! Да се знае, че оперното изкуство е върха на пирамидата, наречена култура. И не само – и на държавата, и на нацията. Ако никой не иска да подпомогне оперното изкуство, да ни го кажат направо, че няма нужда от нас и да бъде закрита операта … Но, аз смятам, че това е последното нещо, което ще се случи в Благоевград и новото ръководство е достатъчно разумно.
– Христо Христов: Камерна опера – Благоевград е един хубав рубин, който е на място, има го, притежава го града. Отворете си очите, проумейте, че го има и го вижте! В операта има бъдеще, има перспектива, има смисъл, има кауза. Тя е богатство, което трябва да съхраняваме и развиваме заедно! Управленците и хората трябва да бъдат будни. И да има чуваемост! Нужен е диалог!
– Бойко Цветанов: Да, това е един рубин, който обаче трябва да се шлифова! А шлифовчиците не сме само ние. Това зависи и от общината. Наистина се обръщам още веднъж към тях с цялото си сърце и душа и им казвам да погледнат с малко по-друго око към Камерна опера – Благоевград. Всички ние трябва да се погрижим за богатството, което притежава града.
– Дали кметството на Благоевград ще прозре Вашия мениджърски потенциал, авторитет и контакти, които ще са в помощ на развитието на операта – предстои да разберем.
– Бойко Цветанов: Без такъв институт, без една подкрепа от Община Благоевград, нищо не може да стане. Хубаво е те действително да разберат, че с кариерите, които ние сме направили навън и контактите, които имаме, можем да изведем въобще на друго ниво Камерна опера Благоевград.
– Христо Христов: Със задоволство мога да кажа, че имахме среща с министъра на културата на Северна Македония миналата седмица. Искаме да направим едно сътрудничество. Заразихме ги с идеята те да изградят там свой втори оперен театър. В тяхната държава има само един към момента. Има вероятност да бъде изградена втората опера в Тетово.
– Бойко Цветанов: Предложихме, също така, да поемем шефство над този театър.
– Тоест би могло да има една културна институция с две седалища – в България и в Северна Македония, така ли? Излиза, че докато нашата власт се чуди как да постъпи и какво да предприеме, нашите съседи са отворени и прегръщат идеята, така ли?
– Христо Христов: В проекта ще включим Албания, Косово и Гърция.
– Е, тогава може да станете първия Балкански оперен театър или център?
– Христо Христов: Замисли ли сме го като ТРАНСГРАНИЧЕН ОПЕРЕН ТЕАТЪР.
– Бойко Цветанов: Вижте, в цяла Югозападна България няма сериозен музикален институт за класическа музика. Това е един огромен пропуск за държавата. И тук е мястото на Министерството на културата да си каже тежката дума. Ако няма такъв институт … Оперно-филхармонични дружества съществуват в цяла България, в големите градове. Благоевград не е малък град, освен това е много важен културен център. И политически, и икономически. Ако не се обърне внимание на културата и на изкуството в града ще загуби цялата държава.
– Прекрасна визия и идея за създаването на трансгарничен Балкански оперен театър, което е разковничето за излизането от тази патова ситуация и трудностите. Това може ли да бъде част от Вашата концепция за развитие и управление на Камерна опера – Благоевград, която да бъде предложена на българските власти, за да разберат всички, че перспективите и надеждите са сериозни?
– Христо Христов: Вече е направено. Мисля, че са го разбрали. Всичко е описано документално. Искаме да направим едно от най-хубавите неща в света! Нещо, което да не е национално зависимо, а да зависи единствено от най-високото изкуство, което е музата на музите – музиката! Проект, който да има широк ресурс на финансиране. България, Македония, Косово, Гърция и Албания – заедно в един проект.
– Бойко Цветанов: Да, това ще бъде надполитически и наднационален проект. Ето това значи да си граждани на Европа, когато създаваш реално трансгранично сътрудничество с всички нации.
БЛИЦ – ИНТЕРВЮ С ГОНЦА БОГОРОМОВА КРАПОВСКИ
– Здравейте! Това Ваша първа среща със състава на Камерна опера – Благоевград и маестро Христов ли е или е продължение на предишно взаимодействие?
– Изключително радостна и щастлива съм, че съм тук за този концерт. Маестро Христов ме покани за концерта в Скопие и от тогава започна нашето ползотворно сътрудничество. Директорът Бойко Цветанов каза много насърчителни и ласкави думи към мен, като млад артист и певица. Благодарна съм му за подкрепата! Комуникацията между нас е прекрасна и се надявам на общи съвместни проекти. Виждам, че те са ръководители и музиканти, които работят за това да издигат културата и духовността.
– Къде сте учили преди това?
– Завърших в Скопие, а после – с маестра Дарина Такова, Красимира Стоянова и с Александрина Пендачанска в техните майсторски класове Връзката ми с България е много дълбока, а и покрай всичко останало, но имам и фамилна връзка.
– През какви творчески трудности минахте в работата си с маестро Христов за този концерт?
– Маестро Христов е изцяло посветен и отдаден на работата. Всичките му критики са изключително добронамерени и са за добро, целящи прецизното извайване на музиката. Чувствам се прекрасно. Удивително чувството, когато се пее в концертна зала. Акустиката тук, във Военния клуб, е изключителна и това много помага за музицирането. Пеенето в такава зала ме учи на много неща. Генералната репетиция беше прекрасна и се надявам, че концертът също ще бъде такъв. Очаквам още съвместни проекти с Бойко Цветанов, Христо Христов и Камерна опера – Благоевград.
